П амела Андерсън е "Последната танцьорка" в едноименен филм, по време на който може едновременно да гладиш, переш, храниш се, говориш по телефона. За мен сюжетът е слаб и не отговаря на динамиката на съвремието ни. Дори да се опитва да отразява някогашната бляскава слава на Лидо и Лас Вегас, тук очевидно резултатът не е перфектен. Смятам, че този филм ще остави в главите ни образ на повяхналата Памела, като трудно ще отделите образа от реалността, защото нямаме много база за сравнение. Ролята на достопочтенна танцьорка се играе от 57 годишната Андерсън и някъде се губи усещането дали това е грим и състояния или е просто самата Памела леко повяхнала и неправдоподобна с образа и на секс богиня.
С пуканки и без да ни пука, сядаме пред компютъра и гледаме филми, без да се филмираме от набъбналата седмица.
Препоръчвам "Скрити числа" – завръщане в 2016 година с Кевин Костнър, който има латентна роля във филм за НАСА. Ролите внимателно са разпределени така, че да няма главна роля. Споделено пътуване за актьори които изпълняват телевизионния си дълг да увековечат пътуването до Космоса. Елементите на расизъм, съпътстващи лентата могат да бъдат досадни, но се вписват добре в сюжета. Накрая цветнокожата героиня е отлично приета от колегите и обществото и получава своето заслужено признание.
„Кой е Луиджи Манджоне“- документален и увлекателен филм, в епицентъра, на който е млад мъж обвинен в убийството на президент на застрахователна компания. Филмът проследява игра на симпатия и презрение към младият и, да, красив и симпатичен, образован млад мъж, към когото се стича общественото одобрение. Както и колебанието герой ли е всъщност или престъпник. Истинска болка - полуромантичен филм, който си играе с „еврейската“ версия за някои исторически факти. Тук има трева по покривите, която пушат двамата главни герои, посещение на концентрационни лагери в разностранна компания и екскурзовод. Актьорите са симпатични и ако отидеш до тоалетната в средата на филма, като се върнеш нищо няма да е променило нещата.
Хелън Мирър е невероятна във филма "Голда", отразяващ последните дни от управлението на Голда Мейр. Мирър достоверно представя образа на възрастната жена, управлявала държавата Израел по време на война. Филмът може да е интересен по няколко исторически причини и по мотиви на любознателност, но освен играта на Хелън Мирър за мен друго интересно не се случи.
Филмовото меню включва още филм с името "Лепкаво", като афишът към него допуска, че няма да е за мен. Явно е лепкаво дотолкова, че да не искам да преплувам подобно... „блато“.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
