С ега ги наричат асоциални интроверти - това е намусената маса от хора, с които се разминаваме всеки ден. Те не са нещастни, просто не са щастливи. Това произлиза от натрапвани парадигми в детството, натрапени бракове и натрапени дейности.
Една от тези дейности е прехраната - прави всичко друго, но не и това, което ти се нрави. Тук падишахът на твоята воля е семейството, роднините, съпругата... Положението е „Музикант къща не храни“, какво си се заел, да кажем, с изкуство, култура, мечти. Върви в някой склад и изкарвай пари за натрапеното ти съпружество, от което съвсем логично, имаш прекрасните си деца.
Социалното темерутство идва и от непотребността да се изучава в училище и извънкласно, класното поведение пред хора, общуването на първично ниво, общуването, което сближава, не непременно да създава досада и дългосрочни ангажименти. Говоря за общуване в рамките на доброто съседство, разминаването в градския транспорт, кимването учтиво на някоя елегантна двойка или уличен музикант. Тръскането на глава на другата страна, овчият поглед, липсата на поглед, накукушинването пред всяка общителна твар, това са комплексите на поколението, на народността ни, всъщност. Балканският ни мачизъм, съчетан с липса на всякакво привличане към светското възпитание, безпричинната гордост от самите себе си и родствените повели, водят до положението на темерутство, което наблюдаваме.
Нещата се отпускат на петата ракия, но понякога нямаме нито времето, нито ракията за подобни разточителства.
От навъсения „тъмен, балкански субект“, ние ставаме коцкари, преминаващи всяка социална преграда, когато влеем самочувствие и се вклиним в общата врява на бабаитлъка или някаква си там спонтанна увереност. Ако попаднеш на същата компания на следващия ден, трезвен и в друга социална премяна, то ти пак си навъсен, пак не можеш премести плявата от обърканата си същност.
Българинът е наистина прекрасен, сравним с останалите нации, които познавам и му трябва само глътка време или глътка нещо или глътка друго, за да се отпусне. Българинът просто не е научен, ако се е научил, срам го е да го приложи, ако го приложи, обикновено става на слабо време, защото отсрещният пък не е на тази честота. Хабене на полезни социални калории и темерутщина.
Ако погледнем на този живот в последните страници от бакалските ни тефтери, там ни очакват загубите от него, не печалбите. А едно добро прекарване с хората, учтиво кимване между съседи, любезен поглед си е находка в пластмасовите уж европейски взаимоотношения.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
