П ет тийнейджърки от София и 25-годишна бургазлийка са новите златни момичета на България.
Опитната Женина Трашлиева и по-младите й съотборнички се пребориха за място в ансамбъла, който в крайна сметка наследи олимпийските шампионки и донесе две титли от световното в София. Избраничките на Весела Димитрова и Михаела Маевска грабнаха златото в многобоя, с което си осигуриха участие на игрите в Париж 2024, а освен това спечелиха безапелационно и финала на три ленти и две топки. И то още при дебюта им на световната сцена и едва след броени месеци заедно. Кои са обаче гимнастичките, с които цялата зала „Арена Армеец“ запя „Мила родино“ и които просълзиха зрителите пред тв екраните в цяла България?
Женина Трашлиева
Както споменахме, най-дълъг стаж в гимнастиката има Женина, голямата гордост на клуб Черноморец (Бс). Представителка на морския град имаше и в предишния ансамбъл - Стефани Кирякова, която сложи край на кариерата си след Токио 2020 едва 20-годишна.
Пътят на Трашлиева към големия спорт обаче е много трънлив и въпреки че тя се влюбва в художествената гимнастика от пръв поглед едва на 7 г., отношенията й с нейния спорт през годините са драматични. Едва 17-годишна, тя е поканена в националния отбор за жени индивидуално от тогавашния треньор Ефросина Ангелова, но по-късно е освободена за нарушаване на дисциплината. За известен период кариерата на Женина продължава в Италия, тя се изявява също като модел и танцува в заведения. През 2014-а е коронясана за Мис Свети Влас, а през 2016-а изобщо не тренира. Изключителният й талант я връща в залата и тя споделя: „Неведнъж съм се препъвала и съм криввала, но се радвам, че с доста усилия и постоянство се върнах по правилния път. Така бих нарекла и книгата за живота си - „Пътят на търпението“.
Относно работата си в ансамбъла красавицата признава: „Досега винаги съм била индивидуалистка, но човек трябва да излиза от зоната си на комфорт. По-вълнуващо е да имаш още 4 човека около теб, да споделяш всяко нещо с тях, всяка емоция. Когато спечелихме в многобоя, почувствах огромно облекчение и се почувствах много горда със съотборничките ми. Те са страхотни“.
С тях тя успяла да се сплоти за кратко време благодарение на лагерите преди шампионата в София. „Сега ни предстоят две седмици почивка, които ще включват възстановителен лагер. Но нямаме търпение за новите композиции“, уверява Женина, която черпи с пълни шепи възможностите, дадени отново от любимия й спорт. „Пораснах изведнъж малко повече, станах по-разумна и смирена и наистина осъзнах, че гимнастиката е моята първа и единствена любов. Именно неуспехите са ме направили по-силна. Животът е като урок, който учим цял живот“.
Радина Томова
Най-ценните си уроци в гимнастиката пък Радина Томова получава от своята първа треньорка - световната шампионка с ансамбъла от Монпелие 2011 Катрин Велкова. „Тя ме научи да бъда добър човек не само в спорта, но и в живота“, разказва Радина, която последна попадна в сегашната селекция на Весела Димитрова, а зад гърба си вече има 96 отличия от държавни и международни турнири, като до пролетта се изявяваше в националния отбор индивидуално.
Ради се запалва по своя спорт от телевизията. „Видях много грациозни гимнастички и реших, че искам да съм като тях. Когато започнах да тренирам 8-годишна, бях една от първите записали се в Локомотив. Следвах указанията на Катрин Велкова и заедно вървяхме напред. Тя много ми се караше за колена и падьоми, беше много взискателна, търпелива и грижовна към мен“, обяснява момичето, което през 2019-а влиза в националния отбор и там е поето от Валентина Иванова. Тренировките стават още по-сериозни и отговорни, но тя намира време и за индивидуалното си обучение в 153-о спортно училище „Неофит Рилски“.
„Най-трудна ми е математиката, а най-лесна географията. Колкото до уредите в залата, любима ми е лентата. Харесва ми самата техника и красотата й“, издава 16-годишната Радина, чиито идоли са златната медалистка от Токио Линой Ашрам (Изр) заради нейните динамика, мащаб и сложни елементи, както и Боряна Калейн. Възхищава се от нейните пируети и фуетета.
„Радина е първата световна шампионка на ОСК „Локомотив“ - горда е първата й треньорка. - Златното ми детенце ме направи най-щастливата“.
Камелия Петрова
Едва 16-годишна е и Ками - една от двете представителки на клуб Левски в ансамбъла. Майка й е бивша баскетболистка, а с гимнастика се занимавала и сестра й. „Сама изявих желание да тренирам и още на следващия ден баба ме заведе в залата на „Герена“. Там се срещнах с първите ми треньори Ева Гогова и Стела Владова. След време продължих при Валентина Симеонова, с която изградих себе си като човек и състезател. Доста дълго време работихме заедно, до постъпването ми в националния ансамбъл девойки“, разкрива Камелия, която винаги е предпочитала да се изявява в група вместо индивидуално.
С ансамбъла за девойки тя взима 3 сребърни медала на европейското във Варна 2021, а малко след това се присъединява и към проектосъстава на жените. За крехката си възраст златното момиче може да се похвали със силен характер и завидни концентрация и спокойствие на терена. Извън него тя обича да пътува, да прекарва време с близките си и да излиза с приятели.
„До Париж няма да се отпуснем. Ще работим двойно повече, за да защитим името на България“, обеща Петрова.
Рейчъл Стоянов
Съотборничката на Камелия в Левски - Рейчъл Стоянов, е последният продукт на голямата Нешка Робева. Родена в Лос Анджелис, 3-годишна тя започва с балет, преди на 4 да отиде на „Герена“, където нейни първи треньорки са Евелина Ананиева и Силвия Стойнева. Когато през 2017-а Нешка се завръща в залата, Рейчъл има късмета и нужните качества да е сред момичетата, с които легендарната ни треньорка избира да работи. Под нейно ръководство (и с помощта на Лушка Бъчварова) гимнастичката отбелязва сериозен прогрес и се явява на селекция за националния отбор, но не попада сред избраните. Рейчъл копнее за големите състезания и нейното семейство я подкрепя да се състезава за Северна Македония (бабата на момичето е от Охрид). Стоянов, чиято любима гимнастичка е Мария Петрова, участва в няколко световни и европейски първенства под флага на съседната страна. Да се състезава без съдия и лоби в този спорт, е много трудно, но въпреки това Рейчъл постига най-добрите класирания за държавата, която представлява.
Когато след игрите в Токио е организирана селекция за нови попълнения в ансамбъла, тогавашният личен треньор на Рейчъл - Валентина Симеонова, я насочва да участва. Тя печели пресявките и най-после е приета в националния отбор на България. Тази своеобразна победа не е краят на борбата за Рейчъл, защото нейното оставане в тима на няколко пъти виси на косъм, като едно от предизвикателствата за нея е спазване на тренировъчно тегло.
„Стигнах трудно дотук, тренировките на целия ансамбъл бяха тежки, но всичко свърши по-най-добрия начин. „Успяхме!“, възкликна 19-годишната Рейчъл, която е завършила американско училище и в момента следва в НСА.
София Иванова
Тя става част от ансамбъла в края на февруари, като дотогава е сред най-големите ни надежди индивидуално и най-близката приятелка на Стилияна Николова. Тогава Илиана Раева споделя по повод на Иванова: "Никак не бях доволна тя да се включи в ансамбъла, но се съобразих с желанието на самата София и на Весела, разбира се. София ще е страшно полезна на ансамбъла, но индивидуалното загуби един много, много силен състезател, нестандартен, който на този етап в света и на фона на действителността ще липсва изключително много".
17-годишната състезателка идва от школата на самата Илиана, а за своето място в състава казва: "Един ден, докато си играех индивидуалните съчетания, г-жа Раева влезе и г-жа Димитрова й каза, че има нужда от мен. Това е сбъдната мечта. Споделих и с двете, че бих дала всичко да съм част от ансамбъла. Голяма отговорност е да наследиш олимпийските шампионки. Това ни мотивира още повече. Те ни показват пътя, по който трябва да вървим".
Маргарита Василева
Окуражена от майка си, синеоката Марги започва да тренира 7-годишна при Румяна Методиева, на която вечно ще е благодарна за първите стъпки. Преди София 2022 най-големите й успехи са с националния ансамбъл за девойки. „От малка играя в ансамбли. Минала съм през много отборни трудности, но въпреки това предпочитам да съм в ансамбъл. Една от мечтите ми бе да тренирам точно с г-жа Весела Димитрова и г-ца Михаела Маевска“, доволна е Василева, която също като своя идол Симона Дянкова се цели в олимпийската титла, а за световната признава: „Беше неочаквано и неописуемо, когато разбрахме, че сме първи“.
„Искам един ден да стана точно като Симона и да бъда пример за всички - уверява 17-годишната възпитаничка на Славия. - Не се страхувам от нищо, защото страхът е врагът на успеха“.
