М айка роди бебе, обречено да почине няколко часа по-късно, за да даде шанс на други деца да живеят.
Трагичната история се развива преди няколко години в САЩ, а за нея разказва късометражният филм „Ева“, дело на талантливия български режисьор Мартин Геновски.
История
"Ева" е част от информационна кампания за проблемите на донорството и е по истинска история. През тежкия избор е преминало американското семейство Ройс и Кери Йонг през 2017 г. Тогава двамата родители откриват при феталната морфология, че дългоочакваното от тях дете е с рядък генетичен дефект – аненцефалия. Диагнозата означава, че мозъкът му няма да се развие правилно, а бебето ще има едва няколко часа живот, след като се роди. Така семейство Йонг е изправено пред тежък избор – могат да прекъснат бременността, но могат и да вземат друго решение. Тежко, но даващо шанс за живот на други деца. Това означава Кери да роди бебето, за да може органите му да помогнат на други новородени. Въпреки изключително тежкия избор те избират именно това. Сценарият е написан въз основа на разказа на бащата, който приема да даде интервю на екипа. "Историята е по действителен случай. Няколко пъти се връщам към нея, след това се отказвам. Събитията са се случили през 2017 година на семейство в Америка. Тяхната лична история е вдъхновила много хора да се замислят по отношение на донорството. Това прави проекта силно социално ангажиран, поради което бързо беше подкрепен и по такъв тип програма на Национален фонд „Култура“. Лично за мен като режисьор беше любопитно да работя по проект, който изследва най-интимните и сложни аспекти на човешката природа. Докосна ме темата за родителството, за безусловната любов и за решенията, които хората трябва да вземат в ситуации, където няма правилен отговор. Още преди години се свързах със семейството в Америка, за да ми разкажат през какво са преминали. Това е филм за болката, но и за надеждата, за избора и за способността да открием смисъл дори в най-тъмните моменти", разказва за "Телеграф" режисьорът Мартин Геновски.
Донорство
Проектът „Ева“ е продуциран от сдружение „Арт Будилник“. Филмът се реализира с финансиране от Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“, а целта е с тази емоционална история да се предизвика отзвук, който отново да повдигне темата с донорството у нас, обясни председателят на Сдружение „Арт Будилник“. Въпреки всички положени усилия през годините страната ни продължава да бъде на последно място по брой реализирани донорски ситуации в рамките на Европейския съюз. "Филмът „Ева“ има за цел да отвори важен разговор в обществото – за етиката, за медицинските и лични решения, свързани с живота и смъртта. Той поставя въпроси за донорството, за моралната тежест на изборите, които правим, и за това как се справяме с трагедиите. Надявам се, че този филм ще насърчи емпатията и ще помогне на зрителите да разберат по-добре себе си и другите. Освен това може да бъде катализатор за подкрепа на семействата, които преминават през подобни изпитания и за повишаване на осведомеността по медицински и социални въпроси, свързани с донорството и генетичните заболявания. Още повече че в България въпросът с донорството е проблемен, все още темата е табу, а донорските ситуации са много по-малко, отколкото в другите европейски държави. Ползите от проекта потвърждават и от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването, които веднага станаха наши партньори и заедно ще популяризираме информационната кампания за донорството „Да! За живот!“, споделя още режисьорът Мартин Геновски. Предпремиерата на „Ева“ е на 28 декември в кино G8, а партньор на проекта е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Люба Димитрова: Този филм ми напомни защо искам да съм актриса
- Люба, лесно ли взехте решение да участвате в "Ева"?
- "Ева" беше за мен първият по рода си проект и още като чух за идеята, знаех, че ми се гласува огромно доверие и че е шанс да се втурна смело в една неконвенционална идея, която да разгърне актьорската ми природа. Обичам моментите пред камера и на сцена, когато сама изненадвам себе си и това, че нямахме сценарий, ми позволи да се попадна в такава ситуация.
- Какво беше чувството да изпълните тази роля?
- Чувството беше определено странно, защото нямах информация за самата роля като личност, като типаж, изобщо липсваше конкретиката на общоприетата идея за “роля”, но тя въплъщава за мен един образ на всички жени. Не ролята, а ситуацията беше водещата, което ме провокира да се разровя из моя вътрешен свят и да създам персонажа. В края на снимките чувството беше на пречистване. Беше от моментите, в които си спомням защо избрах да бъда актриса и изпитах това странно удовлетворение от мъката, която навява изразходената за чужда история емоция.
