Н ародният певец Володя Стоянов-Войводата накара своите съграждани в Петрич да се гордеят. Но не с нова песен, не с участие в конкурс, не със спечелена награда. А с паметник на националния ни герой Васил Левски. Той открива паметния знак на Апостола на свободата на 19 февруари по повод 152 години от гибелта на най-светлата личност в българската история. Стотици хора присъстват на събитието в Духовния център, изграден от почетния гражданин на Петрич и обичан фолклорен изпълнител. Церемонията е уважена от множество родолюбци, дошли специално за повода от различни градове на страната. Певецът изпява песента „Мера според мера“ по текст на поета Пейо Яворов, тъй като е убеден, че тя отива най-много на най-големия ни национален герой.
Идеал
„Васил Левски е идеалът за морал и чистота на българина. Той е вечен. Неслучайно е наречен Апостол на свободата. Левски е на светлинни години пред нас, ние не можем да го догоним, но поне нека го следваме с достойни стъпки. Той пръв е разбрал, че не с чужда помощ, а със собствени сили и ръце трябва да браним българската кауза. Защото заиграването с чужди държави води най-често да национална катастрофа“, казва Володя Стоянов. За него Апостола на свободата е най-светлата личност в историята ни и това е причината да има негов паметник. А ние сме длъжни да пазим заветите му. Преди време на певеца се обадил професор Иван Гаврилов, който му разкрил, че ще подари за неговия Духовен център в Петрич паметник на Васил Левски. За Володя това е огромна чест и признание. Този паметен знак тук е в най-югозападната точка на България, само на 500 метра над дома на Войводата преди няколко десетилетия започва охраната на държавната граница. Затова и той самият е горд, че в родния му град вече има два паметника на Васил Левски. В същото време недоумява, че има градове, в които Апостола някога е създавал революционни комитети, а в тях няма дори един паметен знак, посветен на него.
„Нека често си спомняме и за тефтерчето на Левски, в което е записвал всяка пара разход. То показва достойнството, честността и отдадеността на каузата от страна на Дякона. Ех, ако можеше и тези, дето днес са начело на държавата ни, да имат по едно такова тефтерче, щяхме бързо да станем богата и развита държава, но уви“, споделя Володя Стоянов.
За него е важно децата и следващите поколения да знаят идеалите на Васил Левски. Защото Апостола е националният обединителен образ на всички български революционери. Васил Левски е България, Васил Левски е безсмъртие.
Ванга
Володя има щастието да общува преди много години с пророчицата леля Ванга. Той намира паралели между нея и Апостола на свободата. „Винаги съм изпитвал страхотен респект към нея, в нея имаше нещо божествено, нещо свише. Като при Васил Левски. Духовно извисена жена. Когато написах песента „Балада за леля Ванга“, тя беше още жива. Това беше през 1995 година. Записана бе на 11 август същата година на касета. Когато й дали касетата Иван Драмов и Димитър Вълчев, тя сложила ръка върху нея, така успяла да чуе текста - с ръка върху касетата, а после отсякла: Много харна песен!
Някои го съветват по онова време, че не бива да пише песен за Ванга, защото още е жива. Но за него е важно приживе да признаеш и да се поклониш на силния, на богоизбрания човек. И става така, че точно една година след записването на тази песен - на 11 август 1996 година леля Ванга приключила земния си път.
Няма да забрави никога нейните завети, но най-силно бил впечатлен от заръката й да не влизаме в ролята на Господ, да не съдим, да не мъстим, да не мразим.
Володя си спомня и как на една сватба през 1994 година, това е годината на освещаването на църквата на Ванга в Рупите, са един до друг и пеят заедно песента „Син ти се, бабо, ожена за една македонка поробена“. Тя му казва и повтаря тогава, че е правилно да пее „ожена“, а не „ожени“, така той пее и днес песента за Костадин войводата.
Център
Володя Стоянов започва да изгражда Духовния център през 2008 година, след като купува доста скъпо съседен имот. Но нищо не може да го спре да построи място, което е посветено на съхранението на българската история, култура и традиции. В имота има малка къщичка, която пресъздава неговата детска стая, в която са и книгите, които е чел като дете. Преди 17 години решава, че народът ни влиза в някакво безвремие, лута се насам-натам. Иска тук да идват хора и да четат, събрал над 6000 книги и събира още. Те са в две библиотеки, едната е лятна. Построена е специална сграда за провеждане на срещи и беседи. Ще кани известни личности, които да изнасят лекции на деца, младежи и възрастни. Пази и ценни реликви, свързани с важни исторически личности.
Ревностно къта сребърен пръстен на войводата Гьорче Петров от 1896 година, една от шапките на друг бележит и неустрашим войвода - Тодор Александров, има и кама, копие на камата на Васил Левски, пред която се заклевали членовете на революционните комитети. Предстои изграждането на параклис и чешма. Признава, че целта му е да бъде полезен на родината всеки ден, да остави нещо значимо след себе си.
Володя Стоянов иска тук младите хора да научат кои са човешките ценности, да ги отстояват, да станат успешни личности. Според него не можем всички да сме равни, но можем да бъдем заедно.
Дела
„Аз с този Духовен център на словото, песента и човещината се отчетох до стотинка пред Бога, вложих пари от песните си, но по-важно е, че вложих сърцето си. Тук е най-южният бастион на българщината и ще остане за всички българи. Не търся слава, не занимавам обществото със себе си. Направих огромна порта на Духовния център - да е широко, да може всеки да влезе и да намери себе си, да се открие, да намери своята мера…“, изтъква народният певец.
Защото дела трябват, а не думи. Както е казал Васил Левски.
Владимир Симеонов
