Документалният филм „И в рая има ад“ ще се излъчи в петък в 18:00 часа в „Дом на киното“ с вход свободен като част от кампанията на Филмаутор „Класическо българско кино“. След прожекцията ще има среща с режисьора Атанас Киряков.
- Кога разбрахте, че искате да се занимавате с кино?
- Когато бях на 10 години видях един френски филм, даже не помня кой, но тогава в детската ми глава влезе "вируса" на киното. И с моята овенска зодия вървях напред и с божията помощ успях да осъществя мечтата си и ето вече 60 години правя документални филми с много любов. И продължавам, въпреки моите 84 години.
- Как се прави документален филм в България?
- Толкова рядко правим филми, толкова са малки хонорарите, а понякога никакви. На толкова малко места се показват, особено документални филми - само в БНТ и то, когато те благоволят да ги покажат. НФЦ финансира в две сесии много малко филми. Би било добре да има договор с БНТ тези, които са правени с държавни пари задължително да бъдат показвани поне по БНТ. Ако не се покажат по някоя телевизия, парите дадени от държавата отиват на вятъра. Киното, особено документалното, е най-важният летопис за времето и затова мястото му в българската култура е от огромно значение.
- Как се запознахте със Стефан Груев и как се завърза приятелството между вас?
- Запознах се със Стефан Груев през 1991 г. в Ню Йорк. Нашият общ приятел - Дими Паница, дългогодишен директор за Европа на списанието "Риджар дайжес", ми даде координатите на Стефан и му се обади, че ще го посетя. Показах на Стефан моя филм за лагерите и той ме заведе при директорктата на "Амнести интернейшън" и заедно гледахме една английска версия на филма.
Стефан ме помоли да му разреша да публикува един мой авторски текст от филма в тяхното емигрантско списание. Между нас се завърза приятелство и след това многократно се виждахме в София. Аз помогнах за издаването на книгата му "Моята одисея".
- Стефан Груев е отказвал многократно да се прави такъв филм. Как се съгласи?
- Когато реших да правя филма, Стефан развълнувано се съгласи и ми каза, че ми има пълно доверие. Наистина между нас имаше истинска химия в отношенията. Кандидатсквах в НФЦ и проектът се класира на първо място.
- Защо избрахте да направите филм точно за Стефан Груев?
- Аз бях вдъхновен от този човек и затова нещата вървяха като по вода. За мен той беше един пример какво може да постигне един човек, когато е свободен и го сравнявах с България, където живеехме под диктатура и страната отиваше все повече към дъното, а Стефан летеше към върховете на свободния свят.
- Кое беше най-голямото препятствие с филма „И в рая има ад“?
- Препятствия по време на снимките нямах. Оператора Тони Бакарски беше чудесен. Въпреки влошеното си здраве, Стефан също беше чудесен. Господ ми помогна да намеря благодарение на мои френски приятели архивен материал. Стефан ми даде много неща от архива си, срещна ме с негови колеги от „Пари мач“ в Париж.
- Какво е разковничето на това да бъдеш добър в работата с киното?
- Убеден съм, че винаги когато има огън в сърцето и когато има химия с обектите на филма, става чудо. Да, чудо. И нещата се уреждат. Разбира се, трябва също да знаеш какво искаш и да направиш филм, който топли сърцето. Свидетел съм как мои колеги тръгват на снимки без да знаят какво искат и разчитат после на монтажа да стане чудо. Но то не става.
- Хората казват, че никога няма да има филми като предишните. Така ли е всъщност или не искат да повярват в новото?
- Трябва да гледаме и към старите филми, и към новите. Не трябва да ги сравняваме. Те носят различни послания и са свидетества за различни етапи от развитието на държавата ни.
- Какъв е вашият съвет към младите таланти?
- Радвам се на всички млади, които правят първите си крачки в киното. Голяма част от тях имат талант и аз вярвам, че нашето кино няма да пропадне. Трябва да се знае едно - киното и театъра се правят с любов, с много любов.
