Н а 16 и 17 април от 19,00 ч. на Камерна сцена е премиерата на „Последна стъпка“, сценична адаптация по романа на Йордан Славейков.
Членовете на едно разпиляно семейство се събират отново на границата на живота и смъртта, на предела между реалността и бълнуването, за да си кажат един на друг всичко премълчавано през годините. И да се опитат да получат и дадат прошка.
Участват: Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Йордан Върбанов. Сценична версия и режисура - Йордан Славейков, сценография - Теодор Киряков, костюмография - Никол Трендафилова, композитор - Христо Намлиев. Плакат - Янина Петрова
- Йордан, ти си режисьор на първо място, как се стигна да започнеш да пишеш драматургия?
- Имаше период, в който не харесвах голяма част от пиесите, които се поставят по нашите сцени, не само чуждестранни, но и български. След едно много, много лошо по нашите критерии представление с колега Димитър Касабов си казахме, че не може все да сме недоволни, да видим можем ли да напишем ние пиеса. Така се роди "Паякът". Аз преди това бях написал "Ангел". После дойдоха моите "Ембриони", "Виктория", "Любов по време на война".
- Какво те подтикна да пожелаеш да адаптираш романа си за сцена?
- Конкурсът, който Народен театър "Иван Вазов" обяви през 2023 година беше основната причина. Никога преди това в едновековната история на театъра не е имало такава подобна инициатива.
Програма "Апостол Карамитев", която стартира по повод 100-годишнината от рождението на големия български актьор Апостол Карамитев. Беше дадена възможност кандидатите да предложат нови форми, нови естетики, нови текстове, нови или малко познати автори. Тогава си казах "Защо не?".
Знаех, че ми предстои огромна и отговорна работа по адаптирането на романа ми. Не подозирах точно колко отговорна се оказа. Кандидатствах, след втори кръг получих много любезен имейл, че проектът ми не се класира на трети кръг на конкурса, но че е направил впечатление на комисията и че биха му търсили място на друга сцена. След няколко месеца ми се обадиха, че потвърждават интереса си. И така започнах по-сериозната подготвителна част.
- Колко трудно беше да се разделиш с част от текста при сценичната адаптация?
- Не беше никак трудно. Щом идеята се оформи в главата ми разбрах, че има нещо по-голямо от мен, и това е театърът, който ще представи по нов начин, пред друга аудитория романа ми. Много бързо се разбрах сам със себе си. Не съм нито ревнив, нито суетен, нито самовлюбен автор.
- Трябваше ли да пренапишеш романа си?
- Преписвах, пренареждах, съкращавах и дописвах. В романа главен герой е един персонаж, на сцената е съвсем друг. Трябваше да подчиня целия текст на това коренно различно решение.
- Имаше ли моменти, в които писателят и режисьорът в теб спореха?
- Да, разбира се. Писателят настояваше в сценичната версия да останат няколко любими негови емоционални монолога.
Режисьорът настояваше те да бъдат драстично съкратени, от тях да остане само действената част. Тоест: не на прилагателните имена, да на глаголите.
- Коe беше най-голямото ти предизвикателство при поставянето на собствения ти текст?
- Много внимавах да не се поддам на две неща. От една страна, на свръхочаквания към самия себе си, от друга, да не изпадна в самохаресване. Мисля, че удържах баланса.
- Как се стига до сцената на Народния театър?
- Бавно, трудно, с постоянство, с разговори с директори, с предлагания на пиеси. Веднъж почти почнах репетиции, друг път след първата среща тогавашният директор спря да си вдига телефона. С настоящото ръководство всеки етап от разговорите беше лесен и професионален.
- Как подбра актьорите?
- Аз гледам непрекъснато театър. От дипломни спектакли в НАТФИЗ през независими представления, до спектакли в репертоарните театри.
С някои от тях като Йордан Върбанов съм работил и много се радвам, че директорът прие външен актьор да играе в "Последна стъпка". С Вяра Табакова искам да работя още откакто я гледах преди години в представлението "Всичко ни е наред" на Десислава Шпатова. С Ева Тепавичарова сме от един клас в Академията. Завършихме съответно актьорство и режисура при проф. Крикор Азарян. Ева играе много, много добре в "Оръжията и човекът" под режисурата на Джон Малкович. Велислав Павлов харесвам още от работата му с Мариус Куркински в "Кралят елен". Веселин Мезеклиев е възхитителен в "Бурята" на Боб Уилсън. Да отговоря на въпроса как ги подбрах. След личен разговор. Разказах накратко на всеки един от тях идеята си. Поканих ги да работим заедно, те се съгласиха.
- Когато работиш с актьори върху свой собствен текст, по-освободен ли си или още по-взискателен?
- Чувствал съм се свободен, гледал съм да давам на актьорите много, много свобода. В тази актьорска свобода съм залагал режисьорските си намерения.
- Кои теми от романа смяташ, че звучат особено силно на сцена днес?
- "Последна стъпка" е не само семеен, той е поколенчески роман. Това е роман за сложните отношения в едно семейство, но и за липсата на любов, за прекомерната любов. А направих спектакъл за силата на човека, който умее да прощава.
- Има ли конкретна сцена или образ, който придоби нов смисъл при сценичното въплъщение?
- Образът на Бащата е напълно нов в сравнение с романа.
- Къде според теб се пресичат пътищата на литературата и театъра и къде се разминават?
- Пресичат се на сцената. Разминават се пак там. Дали нашето пресичане се е получило, предстои да разберем съвсем скоро.
- Би ли повторил опита – нов роман, нова постановка?
- Не знам. Не знам даже кога ще завърша новия си роман. Не знам дали ще поискам някога да го театрализирам. Знам, че имам две пиеси за довършване.
Екатерина Томова
