А ктьорът Цветомир Ангелов - Цуки свалил 10 килограма, за да влезе в образа на Караджата, призна той пред „Телеграф“.
Цветомир Ангелов - Цуки е завършил куклено актьорско майсторство
Макар и все още конкретна дата за началото на снимките да няма, неговата подготовка вече е започнала. “Основно се готвя физически. Работя вече върху телосложението си. Тренирам 4 пъти в седмицата, правя кардиотренировки за издръжливост, започнах специален режим на хранене.
Другото си върви ежедневно на психическа основа“, сподели специално за „Телеграф“ актьорът. Очаква се през лятото снимачният процес вече да е факт, но и това е доста относително, тъй като проектът разчита на самофинансиране основно.
Образ
Чисто емоционално в подобен образ като Караджата се влиза трудно. И както самият актьор казва: „Това е образ, който бележи живота ти. Да можеш да изиграеш подобна историческа и толкова значима личност, е въпрос на чест и голяма отговорност“, разказва той.
Няма как да скрие вълнението си. Като човек и като българин това е велика отговорност. Изиграна, такава роля остава завинаги. Такъв образ остава знаков и бележи актьора. От друга страна е въпрос на чест. Един път се случва в живота на актьор да влезе в кожата на такъв герой!“
Езда
Чувства се подготвен и готов да се превъплъти в образа на Караджата. Запознат е добре с бойните спортове, оръжията и ездата и бързо учи нови неща.
На езда например се учи по време на снимките на филма за Левски. Тогава тръгва на уроци. “Беше смешно, защото ми дадоха едно много диво младо жребче. Слава Богу, оцелях, без да падна. Беше весело”, спомня си той.
С режисьора Максим Генчев вече е работил по няколко проекта - исторически и патриотични. В „Дякон Левски“ има задачата да изиграе Панайот Хитов, а в „Ботев“ влиза в ролята на Мито Баклабашийски. „Това е една личност, която заема централна роля. Хората малко знаят за него. Той си залага къщата и остава на улицата.
Панайот Хитов ( в средата) с четници
С парите от къщата финансира четниците с оръжие. След Освобождението го съдят. Българите днес са забравили какво точно е значението на това да си патриот. Това е една много болна тема. Можем да направим аналог дори и сега с хора като Максим Генчев.
Щастлив съм все пак, че има българи, които милеят. Но, да, трябва да се учим от тези хора. Българинът да ги помни, защото тези хора не са загинали млади напразно, а за да ни има днес нас”, размишлява Цуки. „Днес българите сме повече по приказките и по-малко по делата“, разсъждава още той.
Родина
“Ние сме длъжни тези герои, прославили България, умрели за родината, да ги помним и уважаваме. Да имаме чест и кой както може, дари с дарение, дари с реквизит, кой както намери за добре, но да се включи. Аз например в „Ботев“ се отказах от хонорара си, за да помогна този проект да го има.
Плакат на филма Ботев
Кой каквото да говори, направихме един страхотен филм и тези, които го плюят, това са хора, които не са го гледали. Ние тогава успяхме да обединим доста българи в тази кауза и филмът се случи, за да помним историята и героите си“, обяснява Цветомир. „Целта е с подобен филм да припомним на младите историята, да не забравят кои сме“, добавя още той.
Отказа се от хонорара си от филма за Ботев
Като млад човек, преминал през редица перипетии, се смята за щастлив, че е останал да живее и работи в България. Преди време е имал идеи да напусне страната, а с днешна дата е доволен, че не е успял. „България за мен е всичко! Майка ми, баща ми, съпругата, детенцето ми.
Това е България“ - казва актьорът. Смята, че камъкът си тежи на мястото. „Да напуснеш, не е решение. А ако си тръгнем всички? Ние сме длъжни да сме тук и да се борим, за да я има България” - отсича той.
7 пъти
За да стигне до образа на Караджата и другите роли преди това, Цуки преминава през 7 кандидатствания в НАТФИЗ. Желанието му да стане актьор се ражда на село при баба и дядо. Ваканциите на село с приятели го превърнали в душата на компанията. „Забавлявах всички с танци, песни, скечове, тогава един приятел каза: „Ти трябва да станеш актьор“.
И аз взех, че се замислих. Започнах да се интересувам и помня, че се записах в една школа по актьорско майсторство. Отидох преди Коледа, на 15-16 години съм бил. Записах се. Дадоха ми да науча една роля. Тогава репетираха една пиеса на Стефан Цанев, дадоха ми да науча главната мъжка роля. След две седмици се явих, тестваха ме и без да искам, изместих титуляря за тази роля”, спомня си Ангелов. Така се качва на театралната сцена.
Няколко години след това идва ред и на кандидатстудентските изпити. За разлика от други той отива на изпит буквално без специална подготовка. “Скъсаха ме още в първи кръг”, с усмивка си спомня той.
НАТФИЗ
Нямах никаква идея с какво се кандидатства, добрах се до библиотеката, доста почетох, но не даде резултат”, добавя той. Следват още няколко опита . Това не го отказва. Втората година стига до втори кръг. Въпреки това продължава с инат .
„Като си наумя нещо, няма начин да не се случи”, смята актьорът. И така 7 пъти продължават опитите. „Не съм кандидатствал 7 пъти поред, една пропуснах, защото бях в казармата. Тогава все още имаше места, където се случваха мъже“ - категоричен е Ангелов.
И добавя, че ако има гласуване за това дали да се върне казармата, би подписал с две ръце. Според него това е институция, която изгражда личности и истински мъже и любов към родината.
В свободното си време е брокер на недвижими имоти. И допълва: „Театърът и киното в повечето случаи не могат да позволят у нас да си изкарваме прехраната само от едно нещо.”
Любимата му кукла е Смехурко
Цветомир Ангелов завършва куклено майсторство.
Смята, че това да успееш да одухотвориш един предмет, е велико усещане. Всяка една кукла му е любима, но с носталгия си спомня тази на Смехурко от „Патиланско царство“. Работи една година в Кърджалийския театър.
Със съпругата
“В първия момент, в който се сблъсках с куклите, видях, че това е свят без граници. Да хванеш който и да е предмет и да му дадеш живот, това няма как да се сравни с друго увлечение, казва Цуки. И продължава: „Без да омаловажавам драматичните актьори, но те отиват в гардероба на НАТФИЗ, взимат едно сако и са готови. А ние сме се карали с клошарите до Халите. За да събираме кашони и всякакви боклуци, за да правим декори, реквизит...“, спомня си Цуки.
Мариана Маринова
