0

В нучката на легендарния тенор Аспарух Лешников – Джесика, го е наследила на сцената. Младата оперна певица показа за първи път таланта си пред българската публика в концерта, откриващ дните, посветени на 125-ата годишнина от рождението на дядо й в родния Хасково. Сопраното изправи на крака публиката в Драматично-кукления театър с емоционалните си изпълнения. В съпровод на музикантите Атанас Кръстев, Виктория Василенко и Гочо Праков гостенката изпя 4 песни от репертоара на дядо си в аранжимент на Румен Бояджиев - син, сред които и хитът „Горчиво кафе“, създаден по стиховете на Христо Смирненски.

„Щастлива съм, че имам българска кръв“, каза след концерта Джесика, която е за първи път у нас и се бе постарала да научи песните на български език. Не познава на живо дядо си, но баба й е разказвала много за него. Джесика е убедена, че певческият й талант е по наследство от Аспарух Лешников. „Започнах да свиря на пиано на 3 години, а когато започнах да пея на 6-годишна възраст, моята баба ми казваше: „О, звучиш като него“, призна сопраното. Гостенката получи лично едно отличие, присъдено на Аспарух Лешников посмъртно през 2017 г. и съхранявано в общината - документа за почетен гражданин на Хасково.

Джесика Лешников установява връзка с д-р Веселина Узунова - историк по професия, която работи в регионалния исторически музей. Тя я съпровожда по време на посещението й в България. Веднага след пристигането си у нас Джесика посети гроба на дядо си, където запали свещ. Джесика е запозната с фактите около спасяването на гроба по идея на известния баритон Георги Петков - професор по пеене в консерваторията „Франц Шуберт“ във Виена. Баритонът бе спасил гроба от заличаване, заплащайки задължителните такси. След успешна медийна кампания областната управа на Хасково закупи гроба за вечни времена и издигна достоен паметник за легендарния тенор и втората му съпруга учителката Сашка - негова опора в последните му години.

Джесика Лешников посети в София музея „Борис Христов“, където баритонът Георги Петков й преподаде урок по вокално майсторство. Петков е специализирал при Борис Христов и е усвоил блестящо неговата школа. Директорката на музея Елена Драгостинова запозна гостенката с дейността на културното средище.

Любимец на Хитлер

Джесика е рожба на сина на Аспарух Лешников - Симеон, чиято майка е дъщерята на английския посланик балерината Делфин. Запознават се след негов концерт в Париж, където тя е очарована не само от гласа му, а и от милите му обноски след това. Той й прави серенади, ухажва я с цветя и мили бележки. През 1937 се ражда синът им Симеон. Две години по-късно Лешников е мобилизиран и се налага да се върне в България. Делфин го следва. Официално е назначен за комендант на гарата в Подуяне, но успява да запише повече от 100 плочи. До 1944 г. семейството живее сравнително добре, но бомбардировка разрушава къщата им на ул. „Юри Венелин“, а по време на война никой не се интересува от песни и те започват да гладуват. След 9 септември положението се влошава. Аспарух опитва да се пригоди към новата власт, но доносът, че е бил любим певец на Гьобелс и Хитлер превръща живота му в ад. Делфин не издържа и през 1946 г. чрез връзките на баща си напуска България с военен самолет, като взема малкия Симеон със себе си. Ари никога повече не вижда сина си. Дълги години нямат връзка помежду си, а порасналият Лешников-младши умира, без да посети България отново. Освен Джесика той има още една дъщеря - Нанси.

Пее в цирка, мете Борисовата градина

Аспарух Лешников е автор на шлагери със световна известност и според съвременните определения е част от първата европейска суперуспешна "бойгрупа" през 30-те години на миналия век - "Комедиен хармонист". Групата гастролира с успех в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка, а издателските компании "Одеон", "Електрола", "Колумбия" и "Хиз Мастър войс" им записват над 280 песни в хиляди плочи. Групата е изнасяла концерт пред 85 000 души от палубата на американския военен флагман "Саратога", като сред публиката е бил и президентът на САЩ Рузвелт. След преврата на 9 септември в България Аспарух Лешников е имал доста труден живот, въпреки че успява да продължи да пее. Последните години от живота си прекарва като певец в цирка и метач в Борисовата градина. Умира в бедност.