- Г-н Чучков, летният фестивал на София се завърна вчера и цяло лято ще събира почитателите на изкуството, вкусната храна и напитки. Какви са акцентите в програмата на тазгодишното трето издание на Sofia Summer Fest?
- Акцентите тази година са много и различни. Ето днес официално откриваме с Азиатския фестивал. Хората ще могат да се докоснат до азиатската култура, да се включат в уъркшопи, ателиета, да опитат интересна храна и така цял ден. През идната седмица вече сме с две разпродадени събития, а именно „Пощенска кутия за мръсни приказки“, и премиерата в София на Оля Малинова и нейния „Министър на щастието“. Ще видим хора на БНР, както и парад на ретро автомобили. Отделно през юли имаме и премиера на Алекс Раева и Ненчо Балабанов с адски забавно шоу. Ще видим концерти на Белослава, Иво Димчев и личния мой фаворит братя Аргирови. Но понеже имаме много неща, моля хората да следят програмата на сайта ни sofiasummerfest.bg или във Фейсбук.
- 90 дни културна програма е сериозно предизвикателство. Какви бяха най-големите трудности при програмирането му и имаше ли артисти, които сами ви потърсиха, за да ги включите в програмата след успешни изпълнения през предишните две издания?
- Основното предизвикателство е дългият период. 90 дни е наистина огромно нещо и най-трудно е да успеем да направим такава програма, каквато ние искаме. Но за момента мисля, че се справяме. Артисти не спират да ни търсят и сега, вече имаме много запитвания и от чужбина, което много ни радва, защото означава, че сме влезнали в радара им. Последно онзи ден с нас се свързаха от Gipsy Kings.
- Ако ви върна назад във времето – защо решихте в пандемичното лято на 2020 г. да създадете фестивала?
- Защото се събрахме четири луди глави, такива, които не се оплакват от ситуацията, а се опитват да действат независимо от обстоятелствата.
- Как се промени той през второто издание?
- С мащаба си и разпознаваемостта. Най-голямата трудност е хората да разберат какво точно се случва и че при нас може да дойдеш на вечеря или да дойдеш на кино, или да си оставиш детето на лятна академия, или да пиеш коктейл и всичко това в прекрасна среда в центъра на София.
- Кои са хората, които стоят зад фестивала и колко време ви отнема подготовката на всяко едно издание? На прага на третото мислите ли вече за четвърто?
- Създателите сме четирима, което се оказа и най-правилната формула, защото всеки е силен в различна сфера и, като се съберем, ставаме много силни. Разбира се, и често се караме, но всичко е в името на фестивала и желанието ни той да става все по-силен. Аз се занимавам с програмата, Алекси Калев отговаря за цялостната организация на сцена, шатри, охрана и т.н., Борис Гълъбов се занимава със спонсорите и заведенията, а Ради Георгиев отговаря за маркетинга ни. Но освен нас имаме и екип, който работи по всички тези звена.
Подготовката е непрестанен процес, нямаме период, в който да си кажем - сега работим фестивала. Това е целогодишна работа и, разбира се, че мислим за догодина, защото още от началото тръгнахме с идеята фестивалът да е международен, а за да стане това, разговорите с чужди артисти за 2023 се водят отсега.
- Ако бяхте обикновен посетител – кое е нещото, което най-много щеше да ви хареса в зоната на фестивала?
- Фестивалът сме го направили именно така, както бихме искали да бъде, ако бяхме само зрители. За нас водещото са артистите на сцената, но и публиката. Изключително важно е публиката да се чувства добре. Горди сме от шезлонгите, на които хората могат удобно да се настанят и да гледат любимо свое събитие. Имаме разнообразна и вкусна храна, зона за релакс, настолни игри и много забавления за всички.
- Има ли нужда София от такъв тип сцена?
- Ние не сме сцена и това е изключително важно. Ние сме летният фестивал на София и вече е ясно, че градът ни имаше нужда от подобно нещо, защото до момента бяхме свикнали, че лятото в София нищо не се случва и който е останал в града, ще скучае. Освен това този тип фестивали са много силен инструмент за туризъм и привличане на аудитория от цялата страна и чужбина, нещо, по което вече работим.
- Доколко според вас е важно хората да имат достъп до култура и доколко те имат нужда от нея, особено днес, в дни на социална и политическа нестабилност?
- Достъпът до култура е от изключителна важност, аз лично слагам културата на едно ниво със здравето и образованието. Това са трите стълба на една държава, които знаем къде са у нас. Но именно подобни фестивали имат за цел да стигат до повече хора, които може и да не отидат в Операта, но биха гледали „Софийски солисти“ в парка, а след това защо не и да стигнат до залата. За нас важни са децата и заради това обръщаме толкова внимание на тях. Те са бъдещето и трябва те да се докосват до култура ежедневно.
- Министерството на културата помага ли достатъчно за развитието й? Вие самият какво смятате и считате ли, че трябва да се промени нещо в културната стратегия на министерството?
- Да, министерството помага и ние сме им благодарни, че още от първата година на фестивала застанаха зад нас. Разбира се, може много повече да се прави, но е важно да се разбере, че за да има качество, трябва да има количество. Трябва да се подкрепят повече събития, повече артисти. Да се изграждат устойчиви взаимоотношения.
- Скандалите около финансирането на филми от страна на НФЦ също непрекъснато тлеят из социалните мрежи и често покрай излизането на класираните и съответно некласираните филми избухват с голяма мощ. Защо според вас се получава така?
- Защото сме малък пазар и никога не може да има за всички, а създаването на филм е много дълъг и сложен процес, в който много хора за съжаление се губят. В момента в НФЦ има нов млад директор, Петър Тодоров. Аз лично вярвам, че той ще направи всичко по силите си да подреди нещата и центърът да заработи по-добре.
- Какво толкова делят кинодейците и творците?
- Много ми се иска да започнем да говорим за това какво може да ни събере като гилдия, а не какво ни дели или какво имаме да делим.
- Като продуцент – какво ново ви предстои?
- През октомври ще излезе филмът на Валери Йорданов - „Шекспир като улично куче“, на който съм продуцент и който е нещо много интересно и се надявам публиката да го хареса.
- Последният ви филм „18% сиво“ излезе малко преди началото на пандемията. Как се отрази тя на лентата?
- Зле, разбира се. Бяхме вложили много в кампания и разпространение, но заради пандемията знаем какво се случи с кината и той успя да има много кратък живот на голям екран.
- Последните години изправиха пред предизвикателство не само здравната система, но и човешките отношения. Разделиха децата от техните родители. Вие как се справихте през това време?
- Като всички други хора. С много тестове, особено когато ходех да водя родителите си. Но пък благодарение на технологиите имахме и продължаваме да имаме възможност да сме заедно с близките си, макар и виртуално.
- Какво е най-важното, което сте научили от своите родители – Елена и Виктор Чучкови?
- Трудно мога да определя едно, много неща са. Но може би едно от основните е да съм добър човек.
- А какво е най-важното, на което искате да научите вие вашите деца?
- Да бъдат добри хора и да не подценяват хората около себе си и да не надценяват собствените си сили.
- За какво мечтаете?
- Не спирам да мечтая.
Това е той:
- Роден е на 5 юни 1975 г. в София
- Баща му е известният композитор Виктор Чучков, а майка му Елена е пианистка
- Брат му Виктор Чучков-син е режисьор, двамата имат компания „Чучков Брадърс“
- Завършва НАТФИЗ, а след това MEGA Media Business School със специалност аудиовизуален мениджмънт
- Баща е на две деца – Елена и Евгени
- През октомври ще излезе продуцираният от него филм на Валери Йорданов - „Шекспир като улично куче“
- Един от четиримата организатори на Sofia Summer Fest, който се намира в Южен парк 2, зад музея „Земята и хората“
