П ървите хора от вида Homo sapiens са живели по нашите земи, сочат резултатите от международна археоложка експедиция.

Иван Първанов


При разкопки в първата благоустроена у нас пещера Бачо Киро край Дряново изследователите под ръководството на френския палеонтолог проф. Жан Жан Юблен от Института за еволюционна антропология „Макс Планк” в Германия, се натъкнали на необичайна находка. Те открили четири костни фрагмента и един зъб от прачовек. Направеният лабораторен анализ на ДНК по метода на радиовъглеродното датиране показал, че намерените находки са на четирима различни хора Homo sapiens преди около 47 хил. години.
Възторг
Това предизвикало истински възторг сред археолозите изследователи, тъй като до този момент се смяташе, че най-ранните следи от Homo sapiens са намерени на територията на Румъния и се датират от преди около 40 години. А най-старите находки от този наш прародител в света са отпреди 46 хил. години. Това прави дряновския „разумен човек” най-стария, открит досега в света.
Жителите на Дряново посрещнали новината за откритието с възторг.
Повечето от тях се надяват, че това ще доведе голям брой туристи от България и от чужбина към пещерата, а това пък ще раздвижи и оживи местната икономика. „Дряново е много красиво градче с богата история и природни забележителности, което може да се превърне в истинско планинско туристическо бижу. Но, за да стане това, трябва да се направи и съответната мащабна реклама. Каква по-хубава реклама от това, че в дряновската пещера са живели най-старите хора”, философстват жителите от града на Колю Фичето.


Първите
Според учените палеонтолози първите съвременни хора Homo sapiens са се появили в Африка преди 200 хил. години. А преди 45 хил. години са стъпили и в Европа. По това време тук са живели техните предшественици неандерталците. Като за период от около 5-6, а според някои учени 10 хил. години Homo sapiens и Homo neanderthalensis са живели съвместно на Стария континент.
Пещерата Бачо Киро, в която са открити костите от най-стария европейски „разумен човек”, е първата облагородена пещера в България и годишно се посещава от повече от 50 хил. души. Според изследователите тя се е образувала преди 1,8 млн. години, когато целият район е бил дъно на море. След като по необясними причини засега морето се е отдръпнало, са се появили пещерните варовикови образувания. Пещерата Бачо Киро е разположена на 300 м западно от Дряновския манастир. Открита е през 1937 г., а от 1940 г. носи името на героя от Априлското въстание даскал Бачо Киро Петров, чиято чета, преди да бъде разбита, намира тук убежище и води няколкодневни ожесточени битки с османци и черкези.
Проучвания
Пещерата се намира на 335 м надморска височина и е дълга 3600 метра. Постоянната й температура е около 3 градуса, а влажността в нея е 95%. В нея през годините са идвали да копаят археолози и палеонтолози от целия свят: Австралия, Филипините, Франция, Англия, Германия. Най-добре проучена е първата й зала, наречена Преддверието. В нея са открити оръдия на труда, сечива и следи от активно човешко присъствие от средния и късния палеолит (70 хил. – 20 хил. г. пр. н.е.). Пещерата разполага с т.нар. вторични карстови образувания: сталактити, сталагмити и сталактони. Част от тях наподобяват животни и хора и са наречени по имената на това, което наподобяват: рибата, мечката, змията, Богородица с младенеца и др. Една от туристическите атракции е Чистилището. Това е мъчно проходим нисък коридор с размери 60 х 40 см. Според местното предание тунелът може да бъде преминат само от праведен човек или от покаял се грешник. В пещерата са регистрирани и четири вида прилепи: голям, малък и южен подковонос и нощник на Натерер.

Търсят в пещерите хайдушки съкровища

Българските пещери са любимото място на вехти хайдути и съвременни иманяри. В книгите с разкази и легенди за старите хайдути се говори как много от тях укривали съкровищата, заграбени по време на хайдутуването си в потайни пещери. Това вдига адреналина на родните иманяри, които през последните 2-3 десетилетия, въоръжени с модерни металотърсачи, започнаха истински кръстоносен поход срещу българските пещери. Най-често търсено е легендарното съкровище на Вълчан войвода и дясната му ръка поп Мартин, което различните предания отнасят в пещери в цяла България.

32 вида прилепи има в родните пещери

В картотеката на Българската федерация по спелеология има карти на 6000 пещери. Първите данни за пещери по нашите земи се дават в ръкописите на католическия книжовник и архиепископ Петър Богдан Бакшев през 1640 г. Следващите са чак от края на XIX век. Първата книга, посветена на тези природни образувания, излиза през 1915aг. и носи заглавието „Карстови форми в Западна Стара планина”. Неин автор е географът Жеко Радев. Първите проучвания пък започват през 1922 г.
Широкото изследване на родните пещери обаче започва след 9 септември 1944 г., като в проучването се включват и чуждестранни археологически експедиции. До този момент са известни 866 вида животни, обитавали и все още продължаващи да обитават нашите пещери. От общо 37-те вида европейски пещерни прилепи, в нашите пещери са открити 32 вида.