Т ивкичката не е трудна за отглеждане, но си има някои специфични особености. В последните години много стопани се оплакват, че тиквичките им пускат цвят, но не правят завръзи. Една от основните причини за това е, че или няма пчели наоколо, които да опрашат цвета, или насекомите нямат достъп до оранжевия цвят на растението. Затова опитните градинари съветват, когато се появи цветът, да се отстранят два или три листа от храста, така че да е видим за насекомите.
Японски
Според Тихомир Трайков, градинар от Полски Тръмбеш, най-удобният за гледане сорт е японска тиквичка, която е хибрид, но за сметка на това е устойчива на болести. Тя дава и богата реколта според Тихомир Трайков. Със семената се снабдяваме от специализираните магазини, което е гаранция, че са обеззаразени и имат степен на кълняемост.
Разсади
Най-лесният начин да си отгледаме тиквички е, като си направим разсад. По принцип семената много бързо покълват и поникват. Ако са на топло и светло, за няколко дни. Експертите съветват да се засеят в средата на март. Но ако не разполагате със собствена оранжерия, е напълно безсмислено. Просто защото растението бързо ще развие и ще се измъчи в кофичката от кисело мляко. Затова най-добре е разсадът да се направи в последната десетдневка на април.
Кофички
Най-добре е това да стане в кофички от кисело мляко. Използва се градински тор за цветя от специализираните магазини. Правят се разрези на кофичката на дъното, за да може да се отцежда водата. Пълни се с компоста. Слагат се по две семена и върху тях около един пръст почва. Поставят се в тава, която да поема излишната вода, когато се отцеди. Добре е да са близо до светлината.
Балконът
Може да са в стаята, ако април е студен, но ако не е, оставяме ги на балкона. Вечер може да ги прибираме на топличко. Когато се появят растенията, изчакваме ден-два и преценяваме кое е по-силното. По-слабото премахваме.
Засаждане
Тиквичките се засаждат навън през целия месец май. Правим копка колкото юмрук, може да сложим малко дървесна пепел, за да им осигури калий. Заравяме с пръстта и поливаме с един литър вода всеки разсад.
Директно
Другият вариант да отгледаме тиквички е, като ги засеем директно в земята. Това се прави пак през май или в началото на юни. Според експерти идеален е полуизгнил компост, в който разлагането на органичната материя все още не завършено От такъв компост се прави слой с височина 40-45 см, а в него ямки с размера на юмрук. Схемата трябва да е метър на метър, за да могат тиквичките да се развиват. Във всяка ямка се слагат по две семена. Трябва да са на ръба и е важно да не са забити. Поставят се на около един сантиметър едно от друго, покриват се с компост и се поливат с литър вода.
Фолио
Завиват се с полиетиленово фолио. Когато след седмица израснат, по-слабият се премахва с ножица. Щом стигнат до фолиото, в него се правят разрези и се вадят листата. Така фолиото не се отстранява до края на сезона, защото ще им държи влажно според bg.imadesel. Ако е много сухо, се поливат листата с вода.
Имат силни корени
Тиквичките обичат вода, но не толкова, колкото краставиците, защото имат по-силни корени, въпреки че са от едно семейство. Развиват се добре до царевица и фасул. Ако има дъждове, не се поливат въобще, а дори има стопани, които им поставят отгоре стари чадъри, за да ги предпазят от гъбички. За разлика от тиквите при тиквичките листата не се отчупват, но в средата на цъфтежа от средата на храста се премахват два-три листа. Това се прави, за да има повече слънце за завръзките, също така осигурява достъп до насекоми, които да ги опрашват. Това е много важно, защото повечето начинаещи градинари не го правят и след това се чудят защо имат цъфтеж, а никакви плодове. Първата реколта е след около месец и половина. Най-добре е тиквичките да се берат при дължина от 35-40 сантиметра, в противен случай те започват да презряват и не са така вкусни и крехки.
Светлана Трифоновска
