П олиетиленови неотопляеми оранжерии, за разлика от стоманено-стъклените оранжерии, са по-евтиният вариант на защита на растенията от атмосфрентие условия, посочват в онлайн семинар от Националната служба за съвети в земеделието. Има технология, внесена в България от Българска асоциация на малинопроизводителите – отглеждане на висока леха с полиетиленово мулчиращо фолио. Високата леха има своите предимства – растенията имат висок хабитус на растеж. Ускоряването на реколтата става с месец-месец и половина.
Високата леха защитава от плевели, изпарения на водата, икономисва много ръчен труд. Мулчът играе защитна роля, като създава още по-добри условия в корено-обитаемия слой. Така по-добре защитаваме растенията, както от плевели, така и от редица болести. Много болести се развиват в тежки и студени почви, но когато има добър микроклимат, няма развитие на заболявания като фитофтора. Полиетиленовото фолио помага срещу плевелите. Ако има заплевяване, работници минават и почистват ръчно. По този начин не се използват хербициди.
Предимството на оранжериите е, че в тях е по-топло, растенията са защитени и по-бързо влизат в плододаване. Когато вали, могат да влизат работниците да берат. В стоманено-стъклените оранжерии 99% от отглеждането става на хидропоника. В полиетиленовите се използва чиста и натурална почва. В зависимост от начина, по който отглеждаме, това е плюс или недостатък. Плюсът е, че където е плодородна почвата, това нейно качество се използва. Не се налага да се използват изкуствени материали като каменна вата или компост от торф или кокосов субстрат. По тази причина себестойността на вложенията са по-ниски. От 2023 г. ще бъде тотално забранено отглеждането по биологичен начин в оранжерии на компости. Единственият начин за отглеждане на биопродукция ще бъде в земята.
Типовите оранжерии са доста стабилни и издържат на снежния натиск. На пазара се предлагат и по-леки типове оранжерии – с една тръба и по-специално привързване, но те също са устойчиви и са добри за района на Южна България. В много случаи този тип оранжерии се снабдяват с електрическо задвижване на отваряне и затваряне на проветряването, което помага на стопаните автоматично да си отварят и затварят оранжериите – както дистанционно през мобилните телефони, така и през специална система.
Добивите са много по-високи, защото голяма част от плодовете се предпазват както от слънчевия пригор, така и от точковидната плесен. Растенията са на закрито и не са под влиянието на атмосферните условия.Инвестицията в този тип оранжерии и много по-малко, отколкото в стоманено-стъклените.
Северните изложения са за предпочитане
Малината успява най-добре на дълбоки песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи влагоемни почви, богати на хранителни вещества. По отношение на климата малината не е много взискателна. Тя успява добре и в полските поливни райони, но най-добри резултати се получават, когато се отглежда в полупланински и планински райони, където има повече валежи, прохлада и въздушна свежест. На прохладни крайречни и добре навлажнявани места малината също успява добре. Северните изложения винаги са за предпочитане пред южните. При недостатъчни валежи винаги трябва да се осигурява напояване на малиновите растения.
Растенията не понасят уплътнена почва
Малината не понася уплътнена и заплевеляла почва. Затова през лятото почвата трябва да се поддържа винаги в разрохкано състояние и чиста от плевели. Това налага редовна обработка с култиватор и ръчно окопаване около храстите. Първата обработка се извършва рано напролет, веднага щом почвата изпръхне. След това в зависимост от нуждата през лятото почвата се обработва още 2-3 пъти. Пролетните и летните обработки се правят по-плитко (7-8 см), а през есента почвата се изорава с плуг на 10-12 см дълбочина, като в близост до храстите се оре по-плитко. За получаване на високи и трайни добиви от малината едно от най-важните условия е редовното торене. На по-бедни почви се внася ежегодно през есента или рано напролет по 3-4 т добре угнил оборски тор на декар. На по-богати почви същото количество оборски тор се дава през година. Освен това необходимо е да се направи трикратно подхранване на малиновите растения с минерални торове - рано напролет, при образуването на зеления завръз (в началото на юни) и след беритбата. При всяко подхранване се внася 6-8 кг амониева селитра на декар. Суперфосфатът и калиевият тор се дават заедно с обработката след беритбата и през есента в размер по 20-30 кг суперфосфат и 8-10 кг калиев сулфат на декар.
