П рофесор Дойчо Димов от Аграрния университет в Пловдив открил, че древната Маришка овца е увековечена върху релеф от 3-4-ти век в Истанбул. Изображението се намира не къде да е, а в знаковата за християните църква „Света София“, която е шедьовър на византийската архитектура от времето на ранното християнство. Това разказа самият професор, който е и председател на Развъдна асоциация на Маришката овца, която е първата такава в страната ни от началото на 90-те години на миналия век.
Хармонични пропорции
Маришката овца е известна със своите хармонични пропорции и е изключително красиво животно. Доскоро науката е разполагала с данни, които датират отглеждането й от 20 години на 20 в., разказа Димов. Бях изумен, когато попадайки в „Света София“ в Истанбул, видях каменните релефи, изложени в преддверието на храма, изобразяващи досущ Маришката овца. Нейните пропорции за специалистите е невъзможно да бъдат сбъркани, разказа развълнуван ученият. Той веднага се свързал с археоложката на храма, която обяснила, че релефите са от 4-ти век след реставрирането на „Света София“. Съдейки по изображенията, можем да предположим, че породата е съществувала по тези земи още в зората на християнството, късната античност, а може би и много преди това, допуска той.
Не кръстосват
Изследванията на Дойчо Димов са показали, че тази древна порода се е съхранила именно защото тя в продължение на векове се е вписвала в представата за идеал за красиво животно на мъжете, които са я отглеждали. Много стопани свидетелстват, че никога не кръстосват Бялата маришка овца с друга порода. Не е случаен и начинът, по който я подстригват. Така че винаги да се образува качулка с течение на годините.
Сякаш това е бил свещеният идеал за домашно животно в районите около Пловдив. А пазители са му безброй безименни пастири, които са съхранили древния ген на тази овца.
Едра
Маришката бяла и вакла овца е порода изключително подходяща за нуждите на българските овцевъди. Тя се отглежда както за месо, така и за мляко. Маришката овца е едра с удължени форми и дълга опашка, която се влачи по земята. Отглежда се предимно в Южна България по поречието на река Марица, откъдето носи и името си. Днес все повече стопани започват да я отглеждат. Един от тях е известният зърнопроизводител Ангел Вукодинов.
Млякото не е мазно, а богато на протеини
Вълната около главата не се стриже и се оформя тъй наречената качулка. Тя има по-скоро декоративен характер и задоволява естетическите критерии на овцевъдите. Белите маришки овце имат издължен торс, крайници и дълга опашка. Главата е средно дълга, тясна, с права профилна линия. Ушите са средно големи, насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг и средно широк. Опашката е дълга и понякога се влачи по земята. Вълната е еднородна, мека. Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Живото тегло на агнетата при раждане е 4,8 kg, на 30-дневна възраст – 14,54 kg, на 60-дневна възраст 22,78 kg. Средният млекодобив, установен въз основа на 1084 записа на 678 овце в 15 стада за периода 1992-2010 година, e 110,57 литра. Рекордът по млекодобив е 329,60 литра за 150 дни доен период, установен през 2003 година. Млякото е сравнително с ниско съдържание на мазнини – 6,23%, и високо съдържание на протеин – 5,91%. Белите маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България. Те са взискателни към условията на хранене и гледане.
Светлана Трифоновска
