В основата на устойчивото земеделие, което е модно да се нарича пермакултурно, стои идеята за мъдра организация на цялата площ. Пермакултурните градини представляват истински екосистеми, които имат вградени механизми за постоянно повишаване на почвеното плодородие, което поддържа растенията по-здрави,съветват от ферма Biotiful
Здравите растения са по-устойчиви на болести и вредители, което свежда до минимум труда за поддържане. За тази цел в пермакултурната организация често се използват повдигнатите лехи, като метод за отглеждане на растения. Повдигнатите лехи са място, което е издигнато по-нависоко от терена посредством наслагване на различни пластове, които да създадат благоприятна среда за отглеждане на растения. Правят се и в различни форми – квадрат, правоъгълник, кръг, спирала или друго и обикновено се поддържат от някаква рамка или ограждение, въпреки че това не винаги е така.
Колкото повече пластове са включени в изграждането на лехата, толкова по-ефективна става тя. Най-често лехите се състоят от 5-6 пласта и всеки от тях си има задача. В случаите, когато от тревна площ искаш да преминеш към зеленчукова градина е добре първият слой да се състои главно от кашони, хартии или велпапе. Те служат като изолатор и бариера за плевели и едновременно с това ще се разложат бавно, създавайки малко по малко тор, която да подхранва бъдещите растения.
Задължително е да се напръскат с вода, за да започне по-бързо процесът на разграждането. Ако искаш да създадеш хугел (т.нар. топла леха), тогава първият слой се изгражда от дървени стъбла и трупи. След това могат да се сложат малки дървесни клонки, които имат подобна функция, както и функцията на дренаж, с единствената разлика, че ще им отнеме повече време, за да се превърнат в част от почвата и по този начин ще имаме по-дълго компостиращ компонент.
Това е важно, защото по време на този процес се привличат много червеи и други помощници, на които разчитаме в пермакултурната градина. Следващите пластове може да се състоят от полуизсъхнали листа, последвани от животинска тор и кухненски остатъци, като плодове и зеленчуци – може да са огризки от тях или пък такива, които са презрели и не стават за ядене. Накрая повдигната леха е добре да завършва с компост - биохумус, в който да се засее самата продукция. Отгоре мулчираме със слама.
Повдигнатите лехи имат много ползи. На първо място създадените слоеве спестяват обработката на земята преди всяко засаждане. Според принципите на пермакултурата оранта е напълно противопоказна, защото хумусът, се намира в най-горната част на почвения слой и когато обърнем пластовете, той отива отдолу и не може да свърши пълноценно работата си.
Първите слоеве от картон и велпапе възпрепятстват поникването на нежелани растения и треви. Така няма нужда постоянно да се плеви и да се отстраняват нежеланите растения. Сухоустойчивите видове се засаждат на по-голяма височина, докато влаголюбивите са в долната част.
При традиционното градинарство отглеждането на растения зависи изключително много от метеорологичните условия – при твърде много валежи почвата се преовлажнява и заблатява, а всеки период на суша води до засушаване и изсъхване на почвата. Този тип лехи по-лесно се дренират и абсорбират влагата и така корените на растенията и обитателите на почвата се чувстват по- добре. Перфектни са за градинарите, които имат проблем с навеждането, както и за ограничено пространство. Веднъж създадени, лехите се използват в продължение на много години, без почвата да има нужда от обработка.
В сандък на терасата
Ако не разполагаш с място, повдигнатите лехи са решение. Ако използваш дървен сандък, можеш дори на терасата си да отглеждаш плодове и зеленчуци. Освен това те имат и декоративна функция. Създават много приятен уют и красота в градината.
