А ко искаме да имаме качествени и здрави малинови насаждения в двора си, най-добре е да си изберем ремултантни сортове, тоест такива, които дават реколта два пъти в годината. Такива са херитидж и българският „Люлин“, съветва Божидар Петков, председател на Асоциацията на малинопроизводителите в България, пред “Телеграф“. Той обясни, че с такива сортове ще си спестим в голяма степен нашествието от неприятели по малините. Причината е, че след последното плододаване, което е преди първи сняг, растенията се изрязват почти до земята. По този начин ние премахваме боледувалите клони и на следващата година болестите не се възобновяват. Ако искаме да си имаме малинови насаждения, трябва да знаем, че най-добре е да ги засадим в късна есен - през октомври и ноември, а през пролетта - през март и април. Малините са слънцелюбива култура, затова е добре да се избере слънчево място, когато имаме възможност за напояване. Когато няма такава възможност, най-добре е да бъдат разположени на по-сенчесто място, препоръча Божидар Петков. Малината е капризно растение и иска хем слънце, хем вода, хем да няма вятър, хем да няма подпочвени води, допълни той. Много често хората ги засаждат около оградите, за да служат като храстовидна ограда, защото те имат способност да се размножават и разширяват.
Нормалното разстояние на засаждане е между 40-50 см вътре в реда, а в междуредието в зависимост от това дали ще се окопават ръчно или с техника. В случай че е ръчно, най-добре е разстоянието да е метър и половина. Ако пък стопаните си имат мотокултиватор или минитракторче, то тогава трябва да съобразят разстоянието с ширината на техниката. За индустриалните насаждения нормалната ширина е три метра и в България, и в Европейския съюз.
Март и април е времето за пролетно засаждане на малините.
Преди да ги засадим, почвата трябва да е обработена и в добро градинско състояние. Малините обичат органични торове, включително и птичи тор. Тези стопани, които имат възможност за капково напояване, могат впоследствие да наторят в съчетание с поливките, така че птичият тор може и да не се слага при засаждане според малинопроизводителя. Малините са с плитка коренова система и затова ямките не трябва да са много дълбоки. Необходимо е да са не повече от тридесет сантиметра. Другият вариант е да се траншира бразда с дълбочина трийсетина сантиметра и след това през 50 см да се заравят растенията. Хубаво е да се загърли около тях и да се получи като висока леха. Това особено важи за по-тежката и глинеста почва. По този начин се стоплят растенията там, където климатът е по-суров. Хубаво е да се мулчират с черен найлон, слама, листа, торф, кокосови стърготини. Мулчът се прави, защото предпазва от плевелите, създава много добър микроклимат, както и органична почва, пази и от изсъхване.
Малините дават плод до първи сняг.
Технология „инвитро” дава здрави растения
Освен традиционния начин на засаждане с корени все по-популярни са и технологиите с растения, отгледани „инвитро”. Това е посадъчен материал, който прилича на традиционния разсад, по-късно се облагородява. Тогава този тип растения се засаждат през май, след като премине опасността от сланите. Важно е да се знае, че този тип растения се отглеждат в лабораториите и се характеризират с това, че имат много силен генетичен потенциал. Свободни са от вируси и дават по-здрава и качествена реколта.
Светлана Трифоновска
