И ма изписани много рецепти за употребата на содата бикарбонат в градината. Някои от тях са приложими, други, ако не сме наясно каква е почвата, могат да навредят. Въпреки това содата бикарбонат е отлично средство най-малко за по-добра хигиена в градината ни. Което пък е залог за по -здрави растения. Ето и няколко лесно изпълнения приложения за растенията в двора и на балкона ни. Напълно естествен процес е, компостът по време на разлагане да започне да мирише неприятно. Опитните градинари съветват, че най-простият начин да се отървем от тази миризма е като изсипем малко сода в купчината гниещи растения и хранителни отпадъци.
Содата за хляб е най-достъпното средство за алкализираме почвата. Тя е добър дезоксидант и често се използва в райони с кисела почва. За да разберете дали почвата ви е кисела, е достатъчно да поръсите сода за хляб върху земята и ако започне да цвърчи и да се разпенва, почвата е кисела. Липсата на мехурчета ще показва неутрално рН и ако има малко мехурчета, почвата е леко кисела. Най-добре е да вземете земята от около 20 см дълбочина. За да намалим киселиността на почвата правим нещо като леха-легло. Излейте в нея разтвор от 1 л вода и 150 g натриев бикарбонат, а после заравнете с гребло. Добавете и щипка сода в дупката, когато засаждате растенията и смесете със земята. Така можете да предотвратите загниването на корените.
Градинарите при работа използват различни видове ръкавици. Някои от тях често се разкъсват, други се просмукват от влажна земя и растителни сокове. Кожата на ръцете абсорбира тези неприятни примеси дори през защитния слой на ръкавиците. Какво можем да направим за ръцете си. Смесваме 1 чаена лъжичка вода с половин чаена лъжичка сода на прах. Нанасяме получената смес върху кожата на ръцете си и леко разтриваме. След 5 минути измиваме с обикновена вода и веднага нанасяме тънък слой крем или хидратиращ гел. Упоритите замърсявания ще изчезнат след 2-3 процедури.
Най-често вирусите и бактериите се предават чрез инструментите, с които подрязваме. Основно това са ножовете, трионите и ножиците, които са най-вероятно отговорни за инфекциите. Причината е, че с тях достигаме до вътрешността на растението, отхвърляйки всякаква естествена защита на растителния организъм. Следователно трябва винаги да ги почистваме старателно след всяка употреба. Периодично е полезно се стерилизират инструментите. Гребла, мотики, лопати, вили винаги трябва да се почистват от натпураната пръст при работа, за да не разнасят спори. В допълнение освен за инструментите е редно да е погрижим за съдовете за разсаждане, защото те могат да пренесат зараза от предната година.
Чистим инструментите и складовете със сода и белина.
Триони и ножици на сухо, лопатите в гасена вар
За дезинфекция на инструментите може да се ползва натриев бикарбонат или натриев хипохлорит. Последото е е избелващото средство, което обаче е разрешено в биологичното земеделие за дезинфекция на оборудването. Алтернатива, подходяща за метални части, е дезинфекция с топлина.В случая за подрязване са достатъчни запалка и малко алкохол , които да се използват с повишено внимание, за да не се наранят. Съхраняването на инструментите също играе не второстепенна роля за тяхното здраве. Градинските инструменти трябва да се държат висящи на не твърде влажно място , друга идея е да ги държите в кофа с няколко сантиметра негасена вар , за да се сменят периодично, така че винаги да останат дезинфекцирани. Оставянето на оборудването на слънце за няколко часа след всяка употреба е друго добро правило, полезно за предотвратяване на фитосанитарни проблеми.
