Г рижата за лозовите насаждения преди настъпването на зимата се състои в следните мероприятия. На първо място - дълбоката есенна оран. Тя се прави веднага след приключването на гроздобера. Чрез нея се премахва уплътняването на почвата и се подобрява аерацията на коренообитаемия почвен слой и се унищожават поникналите плевели. Есенната оран се извършва на дълбочина от 20 до 30 сантиметра, като пръстта се обръща към лозите. Така се улеснява по-късно загрибването на главините, което е задължително за районите с опасност от измръзване за младите лозови насаждения на първа година от тяхното отглеждане, съобщава агенция Фокус. Тази практика трябва да завърши до 15-20 ноември, за да се изпреварят студовете. Едновременно с дълбоката оран или малко преди нея в лозята се извършва основно торене с минерални и органични торове. Торовете се внасят в бразди, дълбоки 25-30 сантиметра, след което веднага се заорават, за да се избегне загубата на хранителни вещества. Особено ефективно е есенното внасяне на органичните и минералните фосфорни и калиеви торове.
Загрибването е агротехническа мярка, която се извършва след есенната оран, след като опадат листата на лозите, но преди настъпване на силните студове. Там, където опасността от измръзване е голяма и лозите се отглеждат приземно, загрибването им след листопада е задължително агротехническо мероприятие. В повечето лозарски страни в света лозята се отглеждат без загрибване. У нас по Черноморското крайбрежие, в южните райони на страната и микрорайоните с добър въздушен дренаж, където температурата не спада под минус 19 – минус 20 градуса по Целзий, лозята се отглеждат без загрибване. Не се загрибват лозите при средностъблените, високостъблените, ясновидните формировки, тъй като има повече многогодишна дървесина и едногодишните леторасти на лозовото растение отстоят далеч от повърхността на почвата.
Как се прави загрибването? При продължителни много ниски температури и голяма опасност от измръзване е необходимо първите две–три очи в основата на едногодишните леторасти да се покрият с почва на височина около 10–12 сантиметра. Лозите, които се режат по формировка гюйо, се загрибват след резитба. Оставените плодни пръчки се полагат по реда и се покриват с рохкава почва, едновременно с главините. Възможно е загрибването да се извърши и без да се режат лозите. В тези случаи се полагат само плодни пръчки, чиято резитба ще бъде извършена през пролетта.
След листопада през есента за лозите настъпва състояние на относителен зимен покой. Фазата на биологичен покой е жизнено необходима за лозата. През този период жизнените процеси са много забавени. Хранителните вещества са на склад в многогодишните части на растението – стъбла, кордони, рамена, корени. Повишена е устойчивостта на лозата при ниски температури. През зимния период грижите са насочени главно към опазване на насажденията от много ниските температури, които създават непосредствена опасност от измръзване при задържане на температури под минус 20 градуса по Целзий.
При ранни студове и слани е възможно дозряването на леторастите да не завърши. За лошото узряване на леторастите могат да допринесат прекалено голямото натоварване с грозде, непровеждане на борба с болести и неприятели и обилните валежи. През зимния период, през февруари и март, започва резитбата на лозята. Изрязват се също надземните части, нападнати от щитоносна въшка, така наречената лозова щитовка. Унищожават се и се изгарят леторастите с напетнявания и промени в цвета на кората, което води до намаляване плътността на зимуващите какавиди, на гроздовите молци, лозовите акари и др.
Правим основно торене с дълбоката оран
Лозата е многогодишно растение, оставяно на постоянно място повече от 30-40 години. През този период ежегодно с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. Това налага торенето на лозовите насаждения. Количеството на торовете, което трябва да се употреби, е в зависимост от съдържанието на хранителните елементи в самия тор и от запасите на хранителните вещества в почвата, намиращи се в усвоима за лозата форма. За внасяне в почвата се препоръчват следните дози на минерални торове – азот от 5 до 8 килограма активно вещество, фосфор - от 3 до 6 килограма и калий - от 5 до 10 килограма активно вещество. Всеки от тези елементи оказва специфично въздействие върху растежа и плододаването на лозята. Едновременно с дълбоката оран или малко преди нея в лозята се извършва основното торене с минерални и органични торове.
