З дравейте mates,
Вече свикнах да ме наричат Кънчо от Лондон, Конан Варварина, Кони Бежаенца и др., но за протокола my name is Conan Dumphie (“m” is silent) и в момента съм един много развълнуван бивш британец, който живее в София.
Здравейте mates,
Вече свикнах да ме наричат Кънчо от Лондон, Конан Варварина, Кони Бежаенца и др., но за протокола my name is Conan Dumphie (“m” is silent) и в момента съм един много развълнуван бивш британец, който живее в София.
Развълнуван съм от творческия гений на група младежи, които монтираха локално парно в 5 незаконни къщи в ромското гето „Факултета“. Понеже ромите горят пластмасови отпадъци в печките си и тровят въздуха, those clever boys, решили да им направят една master- камина и да им прекарат радиатори. Did you get it? Те имат 5 печки, в които горят гадости, а за да им помогнат these morons им сложили една по-голяма печка, в която да горят гадости. И хората им ръкопляскат. Това е достоен сюжет за пиеса на Йонеско (Бащата на „Театъра на абсурда“), в която например полицията хваща 5 серийни убийци с пистолети и решава да намали престъпленията като, вместо 5-те пистолета им дава само 1 калашник.
In other words нека Ви го обясня по хипстърски: да монтираш камина с водна риза във „Факултета“ е все едно да видиш някой да строи хотел на плажа на Иракли и да му подариш бетонобъркачка.
Освен че правят всичко възможно да оправдаят името си (Destructive creation) тези момчета obviously ги влекат строително-монтажните работи. Първоначално нашумяха с това, че изрисуваха с боя един стар комунистически паметник в центъра на София. Тоест първо бояджийство, после монтажна дейност.
Именно за порива на българите към mighty строителни проекти искам да ви разказвам този път. As you know хобито ми е да събирам печати от 100-те национални туристически обекта. Тази седмица наред беше един истински дворец. Този дворец е един от символите на София, а освен това и на communist regime as well. Става въпрос за Националния дворец на културата a.k.a НДК или също така Ендекато на културата. Точно така, на него също има посветен печат (number 61a) и той според мен незаслужено си дели един и същ номер с друга забележителност Национален музей „Земята и хората“. Come on, колко от вас знаят къде е freakin’ музей „Земята и хората“ и колко за legendary НДК.
Има нещо симптоматично в това, че двата най-популярни символа на София са християнския храм „Св. Александър Невски“ (за него some other time) и апотеозът на комунистическата мегаломания НДК. However Дворецът е с впечатляващите размери от 18 300 м², висок е 51м състои се от 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места.
НДК е построен по инициатива на дъщерята на тогавашния комунистически лидер Тодор Живков – Людмила. През 70-те години на миналия век тя е нещо като министър на културата и подготвя мащабни чествания на 1300-годишнината от създаването на България, която се пада през 1981г. Първата копка е направена на 25 май 1978г. а строежът е завършен само след 3 години, точно за честванията. Строителството на този бетонен мастодонт е останало в градския фолклор на София, с всички скандали покрай него, недоволството на много известни личности, но също така и със самоинициативата на хората и паричните дарения, които са правили софийските comrades. НДК е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа, печелил е редица награди за дейността си, в залите му са се изявявали легенди като Хосе Карерас и Стинг. За построяването на this building са били нужни 335 000 м³ бетон и 10 000 тона метални конструкции.
Actually приблизително толкова желязо е било нужно и за построяването на Айфеловата кула, друг пример за демонстрация на икономическа и държавна мощ, който обаче с годините е brand-нат като център на романтичната любов. Well и НДК си има Мост на влюбените, но if we have to be fair не може да се сравнява с популярността на Айфеловата кула.
Interesting fact е, че срещу построяването на Айфеловата кула също е имало сериозно недоволство при това от известни интелектуалци като Александър Дюма-син и Ги дьо Мопасан. However, когато кулата е била построена именно Мопасан е бил един от най-редовните клиенти в ресторанта в основата й. Когато хората го питали, защо идва толкова често тук, той отговарял, че това е единственото място в Париж, от което bloody кула не се вижда.
Whatever, поводът да посетя НДК миналият weekend беше не само да получа печат, а и да присъствам на едно от най-популярните събития в културния живот на София last years – Софийски международен панаир на книгата. It was amazing! Толкова много хора, толкова много книги и всички са събрнаи в тази огромна сграда именно заради любовта им към четенето. If I have to be fair прекалено много хора и прекалено много издателства, но пък поводът е наистина добър. Накупихме си страшно много книги, с намалени цени, които преди това са били изкуствено завишени ( fair enough все пак това е сбирка на търговци никой не бива да си прави илюзия, че са се събрал итам, за да губят пари). Also успях да се сблъскам със страшно много хора, да ме настъпят адски много teenagers и да ме прередят uncounted брой баби. Също така, обаче upgrade-нах си поведението при придвижване сред тълпи. Открил съм, че тук в България колкото и да те бутат с лакти и да те настъпват или пък ти да го правиш, в момента в който заговориш на English и хората се отдръпват учтиво и ти правят път. Long live традиционното българско гостоприемство.
One thing ми направи, обаче сериозно впечатление на този панаир. В България, mates живеят невероятно много писатели. Не, не говоря за класическите автори, които са оставили незаличимите си следи в хилядолетната литературна история на тази ancient страна. Става въпрос за съвремени, модерни писатели. Literally всяко второ заглавие беше на някой „млад талант“ от български произход, които е издал я феноменлен роман, я разтърсващ сборник с разкази или пък просто е събрал мислите си и ги е визуализирал под формата на няколко кубика отсечени дървета, превърнати в хартия.
Напрваих си труда да погледна малко статистика. Около 9000 книги са издадени last year в България с общ тираж над 9 млн. Бр. 7200 от тях са написани на български език, а най-големият процент от тези писания са в раздел „художествена литература за възрастни“. Do you understand mate, в тези 2400 книги с литература на български не влизат безбройните детски книжки с картинки, които заливат книжарници и магазини а хранителни стоки. Nope! Става въпрос за „сериозна“ българска литература. Дори учебниците в България издадени миналата година са почти тройно по-малко като заглавия. In other words, както казват старите лондонски мъдреци: „Чукча не читател – чукча писател!“ However трябва да признаем, че според тиражите учебниците са 7 пъти повече от романите, което от една страна е успокояващо, но от друга излиза, че новите български писатели с „разтърсващи романи“ и „вълнуващи разкази“ издават средно по 350 бройки от творенията си. Четирикратно по-малкото художествени произведения преведени от чужд език в България пък са с почти същия общ тираж като българската литература. Тоест в България има адски много писатели, но техните книги реално не ги четат особено много хора. Погледнах и статистиката в EU. Според нея българите представляват 1,6% от общото население на Европейския съюз, а са издали 2% от всички книги в Общността. Тоест около 20% повече графомани на глава на населението има в тази страна.
I don’t know mate, това наводняване на книжния пазар с новоизлюпени романисти нещо не ми изглежда нормално. Поне от пазарна гледна точка. При всички случаи, обаче Националния дворец на културата миналият weekend беше претъпкан с култура. На алеите и в парка пред НДК пък беше пълно с хора решили да се порадват на последните sunny days за годината. In other words, Националния доврец на културата наистина си изглеждаше като дворец, при това пълен с щастливи хора.
Well, в Айфеловата кула наистина е много романтично и много подходящо да предложиш брак на любимата си, but nothing more. В НДК от друга страна, освен да предлагаш брак можеш да правиш и много други полезни и приятни неща. I think, че това са едни много добре оползотворени 10 хил. тона желязо.
PS.
Ако по някаква случайност сте прочели историята дотук и имате желание да видите и други от моите истории, можете да го направите на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
