П реди да се разпусне, Учредителното събрание, което гласува първата българска конституция, насрочва изборите за Първо обикновено народно събрание.
Те се провеждат на 30 септември и 7 октомври 1879 г. в Княжеството, а в тях участват двете вече оформили се като водещи политически сили в България – Либералната и Консервативната партия.
В самия изборен ден са установени десетки фрапиращи нарушения. В употреба влизат игли, лют червен пипер и преки нападки срещу политическите опоненти. Закъсняват протоколите, които масово се фалшифицират.
Масово се фалшифицира и броят на избирателите: „Последните избори са станали на 3 октомври, а днес имаме трети ноември и протоколите ги няма. И от Китай да бъдат, с пощата щяха да дойдат“, казва политикът Христо Стоянов. Най-фрапиращи са нарушенията в Търновски окръг, Русенска околия, където в официалните протоколи липсват данни за броя на гласоподавателите.
Либералната партия печели убедителна победа с около 70% и на 21 октомври народните представители за първи път се събират в София (Учредителното събрание заседава в Търново). Недоволен от изборния резултат, той моли руския император Александър II да разтури Народното събрание.
Петербург обаче отказва и князът предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на Димитър Греков и Григор Начович. Преговорите между различните фракции в Либералната партия обаче завършват без резултат и на 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание.
Не е уточнен броят на депутатите в Първото ОНС и начина за определянето им съгласно чл. 86 ал. 1 от Търновската конституция. Според данните броят на населението в Княжество България към 30 септември 1879 г., е 1 800 000 души, а имащите право да гласуват са 219 000 души, при избирателна активност от 32%. Броят на народните представители е 170 души, от които само 30 са консерватори Трудно определяем е броят на народните представители в Първото ОНС.
Така например в третото заседание на Първото ОНС от 23 октомври 1879 г. депутатите са 158 „по официален списък“, в шестото заседание от 25 октомври 1879 г. те са станали 160, а в десетото заседание той е 157. Съгласно стенографските дневници на Първото ОНС обаче излиза, че броят на народните представители е 164.
Нарушена е и конституцията за възрастта на депутатите – те трябва да са над 30 години. Депутатът Горбанов поставя директно проблема за възрастта на депутатите и посочва, че измежду присъстващите в Първото ОНС има 8 представители, които видимо са по-млади.
Крещящ пример за нарушение е Стефан Стамболов. От изказването на депутата Цачев стават ясни и доказателствата за незаконността Стамболов да бъде народен представител: „... Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползват с граждански и политически права и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни).
Според сведенията, които имам от Търновския градски съвет, г-н Стамболов е на 25 години. Тези сведения са тук и са подписани от градския кмет Георги Живкова, който е и приятел на Стефан Стамболов. Три свидетелства от духовната семинария на град Одеса доказват същото. Съпартиецът му Тодор Бурмов представя телеграма от Ректора на семинарията, че Стамболов е на 24 години.
Първото народно събрание е първото, което заседава в София. Това става в клуба на руските офицери на ул. Московска.
Независимо от това, че в избирателните списъци е записан като 30-годишен и бивш учител, това отново не отговаря на конституционното изискване за възраст, защото чл. 86 предвижда възраст по-голяма от 30 години, а не точно 30 години. Тази констатация не се отнася само до Стефан Стамболов, същото важи и за Минко Радославов от Кесаровската околия, който е избран за депутат, въпреки че е на 28 години, Атанас Хранов от Дряновската околия, който е на 25 години, Н. Минков на 24 години – депутат от Сухиндолската околия, Петър Станчев от Ловчанския окръг, който е на 22 години, д-р Минчо Цачев на 28 години – депутат от Шуменски окръг, Константин Стоилов от Трънски окръг – 26-годишен, и Илия Луканов от Трънски окръг.
Така в Първото ОНС са приети за депутати 8 лица, които не могат да бъдат народни представители поради противоречие на конституционното изискване за възраст. Единствените, които имат доблестта да се откажат доброволно от мандата си поради наличието на конституционна пречка, са Илия Луканов и Константин Стоилов.
Чл. 86, ал. 5 от конституцията посочва изискването за книжовност или грамотност, което определя възможността за боравене с езика – четене, писане и разбиране. Никъде в Търновската конституция обаче не се споменава изрично, че грамотността касае само българския език като официалния език в княжеството според чл. 86 от конституцията.
Така болшинството от турските депутати, избрани от населението за представители в Първото ОНС, не отговарят на изискването за книжовност както на конституцията, така и на привременните правила и не успяват да се включат адекватно в работата на Народното събрание.
Съгласно правилата, според които депутатите трябва да изберат само едно място, на което да бъдат представители, излиза, че се освобождават общо 21 места от общата численост на 164 избрани депутати и следователно реалният брой на депутатите, присъстващи в Народното събрание намалява до 134 народни представители.
Така непосредствено след прочитането на тронното слово на княз Батемберг при откриването на Първото обикновено народно събрание под клетвения лист, след произнасянето на съответните клетви за християните и мюсюлманите, той се подписва от 89 депутати.
На останалите 45 това е отказано. Невъзможността на 45 народни представители да положат клетва е сериозен противоконституционен и порочен прецедент, насочен пряко към политическите права на гражданите, като ги лишава от депутатски мандат заради неспазване на формалните изисквания на чл. 131 и 132 от конституцията.
Първият ни премиер Тодор Бурмов
Първото народно събрание не приема нито един закон, но остава в историята с непрекъснати скандали. В Народното събрание се повдигат въпроси от страна на либералното мнозинство чрез Стефан Стамболов, който атакува министър-председателя Тодор Бурмов, обвинявайки го, че е руски гражданин, както и финансовия министър Димитър Греков, че е румънски.
Същия опит прави и против Евлоги Георгиев. Стамболов обвинява консервативното правителство в неконституционни методи в своята политика и че самият министър-председател, бидейки чужд гражданин, няма право да заема длъжността.
Това Народно събрание остава в историята с едно единствено ключово решение – в София да бъде построен голям християнски храм, който в израз на уважение към Русия като освободителка да бъде наречен на руския светец Александър Невски.
Румен Жерев
