0

„Магическото мислене е способността на човек да вижда пряка връзка, дори там, където я няма. В миналото това е била доминиращата форма на мислене, но много хора смятат, че с модерното време, с рационализма това е изчезнало и хората вече възприемат света като материално-реалистично обяснение. Това не е така. Магическото мислене е дълбоко вградено в нашите култури и от там в начина на мислене. Ритуалите и обредите, които се правят на празници, в повечето случаи са сновани на това дълбоко убеждение, че в света има връзки и взаимодействия, които невинаги могат да бъдат обяснени с физика, химия. В основата си всичко опира до едно и също – магическото мислене, което ни помага да живеем по-комфортно в света”, това заяви пред „Монитор”проф. Райна Гаврилова, преподавател в катедра „История и теория на културата” във Философски факултет на СУ.

„Магическото мислене е способността на човек да вижда пряка връзка, дори там, където я няма. В миналото това е била доминиращата форма на мислене, но много хора смятат, че с модерното време, с рационализма това е изчезнало и хората вече възприемат света като материално-реалистично обяснение. Това не е така. Магическото мислене е дълбоко вградено в нашите култури и от там в начина на мислене. Ритуалите и обредите, които се правят на празници, в повечето случаи са сновани на това дълбоко убеждение, че в света има връзки и взаимодействия, които невинаги могат да бъдат обяснени с физика, химия. В основата си всичко опира до едно и също – магическото мислене, което ни помага да живеем по-комфортно в света”, това заяви пред „Монитор”проф. Райна Гаврилова, преподавател в катедра „История и теория на културата” във Философски факултет на СУ.

Тя посочи, че в повечето случаи хората нямат представа колко стари са някои от жестовете, които правят. „В тях е останало дълбокото убеждение, че така се прави, че бабите им са го правили така или, че традицията е такава. Става въпрос за едно и също нещо – едно вътрешно усещане, споделено от хората, че така трябва да се прави на празника. Тези стъпки, жестове, храни, костюми съществуват от 2-3 хиляди години, а някои от по-стари времена”, допълни проф. Гаврилова.

С приемането на християнството църквата се опитва да се „справи” с вече съществуващия начин за борене на страхове на хората и отправяне на техните надежди какво ще се случи следващата година. „Църквата е възприела свои собствени ритуали, които се правят на определени празници – литургии, водосвет. В основата си това е пеене на химни, очистване с вода, ритуали повечето от които предшестват християнството. В това няма нищо лошо, така оцелява културата и хората се приспособяват към нея. Това, че хората не знаят, че едно е езическо, а друго православно, може да го безпокои само някой, който е пурист”, каза още проф. Гаврилова. Тя даде пример, че слагането на пара в питката за Бъдни вечер не е свързано с християнството. „Запалването на свещ, каденето с тамян са стъпки на църквата за честване на празника. Всичко останало – сядане на земята, късметите в питката, четен и нечетен брой на ястията – корените на всички тези неща са от време, което предшества големите религии”, посочи културният антрополог. Хвърлянето на кръста на Богоявление също не е свързано с християнски светец. „Хората си мислят, че щом се казва Йордановден има Свети Йордан. Всеки малко просветен знае, че реката, а не светецът е Йордан. Влизането и изобщо поливането с вода е един от най-старите ритуали, които се използва във всяка митологична система”, разясни проф. Гаврилова. Ритуалите на Трифоновден са друг пример. Изборът на цар, качването му на каруца и поливането му с вино е по-близко до честването на Бакхус или Дионис отколкото с това на Свети Трифон. Ходенето по жарава – нестинарството, пък е ритуал, който няма нищо общо с Константин и Елена, на чийто ден се прави. То е разпространено в района на Странджа и северната част на Гърция, откъдето идва и името, но не и на други места. Преобличането, което днес познаваме като маскарадни игри, също не се среща на всяко място в България. В отделните краища на страната има и различия в приготовления, в това какво се прави на определен ден. „Какво се прави на отделните места какво хората са запомнили от бабите си. Предава се от поколение на поколение. Когато наближи празника, всеки пита майка си и баба си какво се прави. Така се предава традицията”, каза още проф. Гаврилова.

По думите ѝ сега заради недоверието към авторитети и експертите хората започват да се обръщат и да търсят алтернатива и се обръщат към стари магически практики: баячки, леене на куршум. „Опасявам се, че много хора загърбват напълно рационалното и се прехвърлят в най-приказните форма на мислене, свързани с баячки, лечители, шамани. Явно има нужда от тях, особено в моменти на криза. които усилват търсенето на вълшебното”, коментира проф. Гаврилова. „Понякога дори извършването на тези очевидно магически практики, е своего рода плацебо, което лекува ако не тялото, то мисленето на човек и успокоява уплашените майки, които не знаят какво да правят”, допълни проф. Гаврилова. Няма лошо, освен ако не е за сметка на вярата в медицината.