0

Е дгар Алън По предсказал теорията за Големия взрив, която стои в основата на днешната научна космогония и това се случило 80 години преди нейното появяване, но пророческите способности на поета отиват още по-далеч.

Това е една от загадките, свързани с един от най-мрачните писатели в човешката литература.

През 1848 г., година преди смъртта си, Едгар Алън По написва и публикува „Еврика“, която той нарича „Прозаична поема“ или „Есе за материалната и духовна вселена“. Това е поема в проза и не почива върху научни данни, а само върху разсъждения на писателя за същността на Вселената. Така без използването на научни творби, изследвания и доказателства той достига до заключенията и идеята за Големия взрив. В творбата се говори за връзката на човек с Бог творец. Есето е посветено на немския естествоизпитател и изследовател Александър фон Хумболт. Чак 8 десетилетия по-късно, в началото на XX в., подобна теория ще бъде издигната за пръв път.

„Еврика“ не получава голямо внимание от критиката и от читателите при своето публикуване. Описана е като абсурдна, дори от приятели на писателя. И до ден днешен се смята, че тя всъщност е комична творба, която се присмива на писанията на тогавашните учени. Комична или не, но тя дава цялата същност на съвременната наука за възникването на Вселената.

На 150 страници поетът описва възникването на Вселената от една частица и нейното динамично разширяващо се развитие. Едгар Алън По пише и защо небето е тъмно въпреки блясъка на много звезди (по-късно този въпрос ще бъде наречен Парадоксът на Олберс).

По онова време астрономите си представят Вселената като статична и все още не са изобретили подходящото оборудване, за да докажат обратното. Така че интуитивните описания на Едгар Алън По могат да се считат, ако не за пророчески, то със сигурност за мистични, казват вярващите в тайните сили на писателя. А в неговия случай наистина има някакви пророчески или поне странни съвпадения.

Лодка

През 1838 г. Едгар Алън По публикува своята книга „Историята на Артър Гордън Пим“ (която повлиява на Жул Верн и други писатели). Това е единственият завършен роман на По. В творбата се разказва за младия Артър Гордън Пим, който се качва на борда на китоловен кораб. Случват се поредица от злополуки за Пим, включително разбиването на кораба, бунт и канибализъм, преди да е спасен от друг екипаж, плаващ към Антарктида, към Южния полюс.

В една от тези злополуки наистина става реч за зловещи проявления на човешката природа. Когато са на лодката след корабокрушението, моряците попадат в буря, след което по чудодеен начин се озовават на борда на китоловния кораб. И там точно се случва пророчеството на По.

В описанието има място за призрачни кораби, морски чудовища, корабокрушенци и зли туземни жители. Героите са оставени в лодка без храна и вода – те хващат морска костенурка, а това не е достатъчно да оцелеят. Настава зверски глад, последван от отчаяние и озверяване. Изгладнели, те теглят жребий и избират жертва - Ричард Паркър, който и без това бере душа. Почти петдесет години по-късно, през 1884 г., историята се повтаря, но не в литературата, а в живота.

Става обаче на яхтата (с френското име Mignonette). Тя се е насочила от Англия към Австралия, но изобщо не е била подходяща за толкова дълго пътуване. И се разбива. На борда има четирима мъже - Томас Дъдли, Едуард Брукс, Едуин Стивънс и... Ричард Паркър, точно като героя от романа на Едгар Алън По.

Събитията се развиват почти като в книгата. Пътешествениците се озовават в спасителна лодка и се носят няколко дни без храна и вода под палещото слънце. Успяват да хванат морска костенурка, но това хич не им е достатъчно. Един от корабокрушенците полудява, пие морска вода и умира от отравяне - той е убит от тримата си другари, вярвайки, че така или иначе е обречен. Жертвата се каза Ричард Паркър, както и в романа. Почти сто години по-късно, в края на ХХ век, родственици на Паркър откриват романа и странните съвпадения с живота на техния предтеча. Първо мислят, че корабокрушението с роднината им е послужило за романа, но елементарна справка сочи как книгата излиза половин век преди истинския инцидент. Оказва се обаче, че живият Ричард Паркър изобщо не е чел романа на По, но съдбата си знае своето подреждане на нещастията.

Мистерия

Още една мистерия е свързана с Едгар Алън По и тя е неговата смърт. На 3 октомври 1849 г. е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и нуждаещ се от спешна помощ“ според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар Алън е отведен до близката болница, където умира на 7 октомври 1849 г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало да е в такова окаяно състояние и незнайно защо носи дрехи, които никога не са били негови. Неколкократно извиква името Рейнолдс часове пред смъртта си и изобщо не е наясно към кого се е обръщал. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“! (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, е изгубена. Има множество предположения, че кончината му може да е породена от: алкохол, наркотици, холера, бяс, самоубийство, туберкулоза, сърдечни болести, мозъчно претоварване, епилепсия, сифилис и други. Едно от предположенията е, че се е гътнал от аквафобия - необясним и постоянен страх от вода. Но в крайна сметка нищо не е доказано, а едва ли някога ще бъде.