Б лизо 3 млн. т. зърно лежи непродадено в складовете, а жътвата вече започна. Това се случва за първи път от последните 15 г., сподели тревогата си пред „Телеграф“ Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“. Фермерът добави, че ситуацията е много притеснителна. Жътвата вече започна, а складовете не са опразнени за новата реколта.
Количества
Председателят не помни да е имало толкова висок преходен остатък - да залежава една трета от пшеницата, произведена предишната година. Той уточни, че наличните количества в складовете до началото на тазгодишната жътвена кампания са към 1,7 млн. тона, а почти толкова е консумацията на страната ни за една година. Отделно има и нереализирани количества слънчоглед - около 1 млн. тона, добави той.
Евтин
Евтиният украински внос и намалената конкурентоспособност доведе до това България да загуби традиционни пазари на зърно, коментира той ситуацията по време на откриване на жътвената камапния 2023 г., на която съюзът бе домакин в русенското село Борисово в присъствието на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
Милен Коев посочи, че преди войната в Украйна България е продавала зърното си в конкурентна среда. Заради високото си качество нашата пшеница, произведена по всички европейски стандарти, винаги е била предпочитана от повечето купувачи на зърно и това е отредило на страната ни 11-о място сред износителите на пшеница в света.
Високо качество
„Българската пшеница е била олицетворение на качество и това ни правеше конкурентоспособни. После, виждате, има транспортен коридор, основно се вади пшеница от Украйна на цени по-ниски от тези, които ние можем да предложим на международните пазари. Това, естествено, доведе до загуба на позиции за нас“, допълни Коев.
Според него много притеснително е, че жътвата вече започна, а складовете не са опразнени за новата реколта.
„Винаги е имало някакъв преходен остатък от предишна жътва, който обаче бе в толкова минимални количества, че нямаше значение дори за статистиката. Сега по складовете залежава почти 30 процента от добитото миналата година“, допълни Коев.
Забрана
Според него трябва да се договори с Брюксел удължаване на забраната за внос на зърно от Украйна, която сега е до 15 септември, за да могат нашите производители да се освободят от залежалата продукция.
„Солидарни сме с Украйна, подкрепяме колегите си там, но е важно също така българският производител да е стабилен. Продоволствената сигурност на една държава е най-важна, към това и ние се стремим“, посочи Коев.
В Борисово на официалното откриване на жътвената кампания министър Кирил Вътев каза, че очакванията са за добра реколта - над 6 млн. тона пшеница, и че миналата година страната ни е изнесла 4 млн. тона. При тези негови прогнози зърнопроизводителите си правят сметката, че традиционно около 2 млн. тона ще отидат за покриване на нуждите на българския пазар, а останалите 4 млн. тона трябва да се изнесат. А при неопразнени складове от миналогодишната реколта те се съмняват не дали ще продадат зърното си изгодно, а дали изобщо ще могат да намерят пазар за него.
Търговски аташета
„Министър Вътев увери, че са ангажирани търговските аташета и се прави всичко възможно за търсенето на нови пазари за българското зърно. Държавата има дипломатически лостове и за нас като производители е важно и тя да се включи и подпомогне реализацията на продукцията“, коментира Коев. Той смята, че всеки нов път е труден и е необходимо време, за да бъде утъпкан, но усилията да се тръгне в посока на търсене на нови пазари си струват.
По-рано
Председателят посочи, че на някои места в Русенско жътвата е започнала малко по-рано от датата на официалното откриване на кампанията. Ожънати са отделни ниви и първите добиви не са от най-добрите - около 500-600 кг от декар, но очакванията са за по-добра реколта като цяло. Зърнопроизводителите се надяват и времето да е с тях - проливните дъждове да спрат, за да приберат качествена пшеница.
Пращат ръж за “Хляб на мира”
В Борисово ритуално бе зажъната и ръжта по международния проект „Хляб на мира“, в който участва и България. Европейската инициатива е свързана с падането на Берлинската стена и се реализира по идея на Германия. Осъществяването й започва от 2013 г. със засяването на ръж във всяка една от 12-те страни - участнички в проекта, със семена, добити в нивата около Помирителната църква в Берлин край някогашната стена, разделяла Европа. След като ръжта се ожъне, всяка страна изпраща семена, които да бъдат смлени заедно и от полученото брашно да се омеси Хляб на мира. Той има символно значение и олицетворява премахването на политическите и икономическите различия и преодоляването на разделението в Европа.
Тази година в Борисово ръж зася земеделският производител Пламен Генчев, заместник-председател на „Дунавско зърно“. Това е единственото място в България, където се гледа зърнената култура по европейската инициатива. След като реколтата от нивата бъде прибрана, ще се изпратят семена за омесването на Хляб на мира.
Във връзка с официалното откриване на жътвената кампания за 2023 г. и посещението на земеделския министър Кирил Вътев в Борисово Държавният архив в Русе популяризира интересни снимки, част от фонд №788, от жътвата в русенски села преди 72 години - през 1951 г.
Жанета Йорданова
