Б изнесдама от Велико Търново е с амбицията да постави началото и да развива успешно така модерното в последните години у нас споделено градинарство.
Деница Цигарова е съсобственичката на фабрика за производство на пирони, телове и мрежи. Тя обаче е решила да помага на градските хора, които нямат свое село с градина, а искат сами да произвеждат биозеленчуци, които ще консумират заедно със семействата и децата си. За целта бизнесдамата е решила да купи земеделска земя в местността Козлуджа в село Леденик. Земята ще бъде разделена на парцели, които ще бъдат давани под наем на мераклиите да се занимават с ръчно земеделие. Или – по думите на самата бизнесдама – това ще бъде за „гражданите, имащи потребност от селски живот“. Освен това на територията на този терен ще бъдат изградени и зони и кътове за отдих с много зеленина, пейки, а по възможност и барбекю.
Земята, която тя е харесала, е орна, седма категория, с площ от 908 кв. м. От общината във Велико Търново са взели решение теренът да бъде продаден чрез публичен търг с явно наддаване, като обявената начална тръжна цена е 49 250 лв. Според мераклийката да го притежава обаче цената е прекалено висока, тъй като ставало въпрос за неизползваем и запустял имот без ток и вода. Заради обявената прекалено висока цена засега бизнесдамата Цигарова ще се въздържи от участие в обявения от общината публичен търг. „Интересът ми не е престанал, но бих предприела едни по-конкретни мерки, ако от общината намалят обявената първоначална цена“, заявява тя.
Любопитното е, че преди няколко години от търновската община първо са отказали на дамата да й продадат изобщо недвижимия имот. А след това са решили да я отстранят деликатно, като обявят нереално висока цена от близо 50 хиляди лева за по-малко от 1 декар земя, при това от рекордно ниската седма категория, която на практика почти не става за използване като земя за земеделска обработка.
Начинание
Споделеното градинарство е сравнително ново земеделско начинание, което тепърва има потенциал за развитие у нас. Според информация отпреди няколко години в София от 7000 кандидатствали са били одобрени 1949 терена за споделено градинарство. За да бъде одобрен за подобна инициатива един терен, той трябва да отговаря на няколко важни изисквания. Сред тях са теренът да не е обект на недвижима културно-историческа ценност, да не попада в зона с високо шумово и прахово замърсяване, както и в непосредствена близост до него да няма разположени жилищни сгради.
В България вече има регистрация Сдружение за споделено биоземеделие, което обявява, че прилага ноу-хау за наемане, изграждане и управление на малки семейни ферми чрез зеленчукови градини и полета за производство на екологично чисти зеленчуци и плодове, екотуризъм, отдих или пикник. Зеленчуковите градини, които се отдават под наем за цяла година, са с площ от по 500, 1000 или 1500 кв. м. Желаещите могат сами да ги обработват или да наемат работна ръка. Отдават се почистени и готови за засаждане, като по желание на наемателя могат да бъдат оборудвани с видеокамери със соларно захранване. Отвън парцелите са оградени с трайни лозови насаждения. Поливането може да бъде чрез вада или чрез капково напояване. Наемните цени на терените са 1 лв. за кв. м или 600 лв. на година за площ от 500 кв. м. 25% от сумата се предплащат като капаро, а останалите – при започване на ползването. Плащането може да бъде и разсрочено, но срещу лихва между 5 и 30 на сто.
Култури
У нас вече има и друга практика на „солидарно земеделие“, като група земеделци наемат определено количество земеделска земя за отглеждане на дадени култури. Сред най-предпочитаните са ягоди, малини, царевица, домати, пипер, лук, както и подправки, като магданоз, чубрица, риган, джоджен и др. Новата мода на споделеното градинарство у нас вече беше оприличена на бившите училищни опитни полета или на раздаваните през годините на соца на малки равни парцели за развиване на индивидуално земеделие, известни с доста двусмисленото наименование „места за самозадоволяване“ или „бахчи под поливка“. Това всъщност бяха единствените земеделски земи, за обработката на които селяните не дължаха никакви такси и не бяха задължени да дават на държавата определен процент от произведената селкостопанска продукция. В днешно време, когато все повече семейства избират урбанизирания начин на живот, все повече кореняци или преселили се в градовете хора започват да изпитват носталгия по селото и да искат да си отглеждат сами храната, която консумират.
Иван Първанов
