- Г-н Петков, имаме ли оранжерии с малини, ягоди, боровинки и къпини?
- Да, но само ягодите и малините в момента са допустими за подкрепа по обвързаното подпомагане. 660 дка са общо оранжериите с ягоди и малини в България и са предимно в района на Попово, Пловдив, Кричим, района на Благоевград, Костенец и Свиленград. От тези площи две трети са неотопляеми.
- Тогава да чакаме на пазара български малини и ягоди през март?
- Малко трудно ще е за март, но през април най-вероятно ще има. Особено след като последва нов удар с цената на газа и тези от производителите, които се бяха приготвили да отопляват, или ще го направят икономично, или ще минимизират толкова, че да не измръзнат растенията и напролет да излязат с 20-30 дена по-рано с ягодите. Тогава ще бъдем в силна конкуренция с Гърция, но ще регулираме пазара.
- Какво имате предвид, дайте пример?
- Ами например, когато има български оранжерийни краставици и домати, цените на вносните не са така драстично високи. В горния случай визирам само ягодите и малините.
- Как ще отгледаме малини толкова рано?
- Има такива сортове, които се отглеждат целогодишно, преминават през период на леко заспиване, но при отопляемите оранжерии се разсаждат през януари и февруари. Използва се технология, при която се вкарват двегодишни пръчки в оранжерията и те след два месеца започват да плододават, защото пръчката е със заложени плодни пъпки. Доставят се от Холандия, Италия или Франция.
- При малините и боровинките конкуренцията не е ли основно от Испания?
- Ние нямаме голяма конкуренция с Испания, понеже тя е по-близко до основните консуматори на пресни плодове като Франция, Германия, Холандия, Австрия и техните продукти на практика почти не достигат до нас. Да, има испански, но те или са леко нестандартни, или минават през системата на търговските вериги и достигат до нас.
- А как е с Украйна? Има ли вероятност да започне внос на замразени малини оттам?
- Към момента българските хладилниците са пълни с наша продукция. Нямат възможност да я реализират на добра цена на европейския пазар заради дъмпинга от Украйна. Но винаги могат да се намерят търговци, които да внесат замразени от Украйна, да ги докарат на преработватели да направят мармалад и пак да ги продадат навън. Но ако оттам се внесат 20 т малини, 20 тона малини няма да бъдат изкупени от българските полета и да бъдат преработени.
- Разкажете за международното изложение в Германия, на което бяха малинопроизводителите?
- Много силно изложение за ягодоплодни и аспержи. Присъстваха 62 страни с над 5200 посетители. Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодни /БАМЯ/ имаше национален щанд, на който участваха и дунавските овощари, както и колеги от оранжерийното производство. Нашата асоциация участва в изложението за втори път с помощта на държавни субсидии. Миналата година ни беше първа и никой не ни познаваше. Тази година дойдоха много хора на щанда ни. Те знаеха къде се намираме и беше приятно, че фирми и търговци идваха и се интересуваха от нашата продукция. Други пък бяха търговци на посадъчен материал и предлагаха ноухау, нови сортове, иновации, но се интересуваха и от наши сортове.
- Това е огромен успех на такова международно изложение. Вие какви български сортове сте представяли?
- Ние представяхме български сортове, устойчиви на климатични промени инвитро на Института по овощарство.
- Какво ви вдъхнови от изложението?
- Едно от нещата, които много ме впечатлиха, бяха 5 модела високомощни електрически трактори. От което следва, че ако имаш агрофотоволтаик/АФВ/ на полето, все едно, че имаш бензиностанция.
- Защо?
- Защото тракторът ще се зарежда през нощта от батериите, а сутринта ще работи на полето. Това е нов енергиен скок, понеже цялото стопанство може да стане енергийно независимо. Агросаларът ще зарежда трактори, дрончета, отоплението в офиса и всички консуматори в стопанството. Вече има изключително голям пробив на китайска и американска техника и вече джипът на фермера ще е на ток. Така фермата, дори да няма връзка с енергопреносната мрежа, разширявайки стопанството си с механизация на ток, все едно ще имаме собствен нефтен кладенец във вид на зелен източник на енергия.
- Какви са цените на тези трактори?
- Сега са на по-високи цени, но стремително падат надолу. Така е, защото голяма част са тип дронове, те са без кабина и управление на човек и вършат работа само с джипиес навигация. И спестявайки парите за кабината, цената им излиза същата като на познатите досега.
Много е актуална темата за агрофотоволтаиците. На последната комисия по земеделие депутатите подкрепиха искането на президента срещу промяната на категориите на нивите, но изрично поискаха да има определение за агрофотоволтаик.
Не искам да излиза нескромно, но още миналата година нашата асоциация имаше информация и опит за агросоларите, точно от изложението в Германия. Тогава министър на земеделието беше Явор Гечев, който постави задача на бранша да даде формулировка за агрофотоволтаик. За жалост това се забрави. Дори на едно от заседанията на комисията по земеделие повдигнах този въпрос, за да се предотвратят злоумишлените действия за промяна на категория на земята за изграждане на фотоволтаици.
- Какви са вашите идеи за агросоларите?
- Ние от асоциацията не искаме да променяме начина на трайно ползване, нито категорията земя. Ако става дума за нива 4-та категория, ние искаме собственикът или наемателят на земята да има право да изгради агрофотоволтаик, без да променя категория и начин на ползване. Тоест да може да си изгради вертикални панели и ако височината на панелите е 4 м, разстоянието между тях да е до 8 метра. Ако теренът и условията позволяват агросоларите могат да бъдат тип лек навес, но също така тези агросолари да са на височина на тракторите, така че да минават отдолу.
Вече има напредък и има двустранни панели, различни от едностранните, познати у нас. Двустранните стоят вертикално и слънцето, като ги обикаля, дават постоянно ток.
- Няма ли да пречат на малините?
- Интересното при трайните насаждения е, че заради климатичните промени се налага да засенчваме с мрежи или други неща насажденията, така че по изкуствен начин си предпазваме малините от прекомерната слънчева светлина. Защото ягодоплодните обичат около 40 процента засенчване. И ако ги засенчваме с агросолари, ще създадем добрини. Първо сянка, а засенчваща стена ще ни носи и ток.
- Вие можете ли да кандидатствате за финансиране на такъв тип солар?
- Можем, но все още няма определение за агросолар. Имаме още една идея от БАМЯ. В момента има ограничение от ЕРП-тата, които не дават разрешително на солари, защото нямат капацитет да поемат произведената енергия и затова ние предлагаме да има и акумулаторни, подобно на газовите батерии.
- Ще обясните ли?
- Сега има ремаркета, на които се нареждат метанови бутилки, които се слагат до училищата, където няма газопровод и парното се захранва от тях. В Троян има такива.
Ето и нашето предложение. Например аз имам 100 дка малини, които са на 3 км от хладилника или офиса. Изградил съм си агросолар, но нямам разрешение за електропреносната мрежа да продавам. Но откарвам акумулатори с ремарке и ги зареждам на полето от агросолара. Ако имам две такива ремаркета, едното се зарежда през деня, а другото зарежда офиса или хладилната инсталация.
Целта е 24-часова доставка на електричество от соларите, а голяма част да се съхранява в акумулаторите, за да работят и през нощта.
- Тоест вашият агросолар трябва да е вертикален, да минава под него трактор и да засенчва в определен процент малините. А какво ще отговорите на тези, които казват, че такива солари ще напълнят полето с бетон?
- Това са митове, защото сега закрепването им става с анкери, като свредели и стоят здраво и неподвижно. Завива се на дълбочина метър и половина и става здрава основа. Като се махнат соларите на полето, няма никакви следи от бетон.
- Има депутати, които смятат, че ако се монтират хоризонтални солари, земята ще си почива.
- Категорично не съм съгласен, защото когато се махнат такива ниски солари, мястото ще бъде лунен пейзаж, защото земя, която не се огрява от слънце, хумусният слой се унищожава.
Това е той:
- Божидар Петков е биопроизводител на малини, ягодоплодни и зеленчуци в Троян
- Той е председател на Българската асоциация на малини и ягодоплодни, както и член на Управителния съвет на Световната организация на малината (IRO).
Завършва специалностите “Растителна защита и агроекология” и “Икономика и мениджмънт” като втора специалност в Аграрния университет в Пловдив.
Има магистърска степен от университета “Мартин Лутер” в Халле Витенберг, Германия, специалност “Управление на биологични стопанства в планински региони на България”
Светлана Трифоновска
