Р одното вино се радва на радушен прием у нас, но губи пазари в чужбина.
Това каза в навечерието на големия празник на лозарите Трифон Зарезан шефът на Изпълнителната агенция по лозята и виното Красимир Коев пред „Телеграф“.
Средната консумация на вино у нас варира между 110 и 120 милиона литра на година. На този фон делът на вносните вина е едва около десетина процента. През миналата година например у нас са внесени едва около 13,5 милиона литра вино. Малко по-големи са били тези количества през 2022-ра. Числата недвусмислено сочат, че въпреки отворените пазари и конкуренцията от цял свят българинът остава фен на родното вино. И това може да ни прави горди, защото най-силните винарски държави не могат да се похвалят с толкова много почитатели на техните вина сред собственото им население. Името на Франция е нарицателно за качествено вино. Но 43% от бутилките, които се отварят в тази държава, са внос. В Италия пък всяка трета бутилка е купена от чужбина.
Слабо място
Това, което ни липсва обаче, е добрата реклама и маркетинг, за да оценят и чужденците родното вино. „В технологично отношение като оборудване нашите винарни са на световно ниво. Технолозите ни също са на световно ниво и това е всепризнато. Големите длъжници са нашите маркетолози и търговците ни, защото какво като си произвел един много качествен продукт, като не можеш да го представиш пред света и хората да си го купят“, посочи Коев.
А за това, че родното вино се оценява зад граница, говори и фактът, че почти 1/3 от родните винарни се държат от чужденци. От 390-те изби у нас 109 са собственост на американци, французи, германци, австрийци, чехи, поляци, испанци или португалци.
Лоша
Миналата година обаче беше лоша за родните винопроизводители. Реколтата беше изключително зле – най-оскъдната за последните 10 г. след тази от 2014 г. Преработеното грозде падна под 100 000 тона, като възлезе на едва 96 000 тона. А произведеното вино бе едва 70 млн. на фона на близо 90-те милиона две години по-рано.
Причината за лошата реколта бяха изключително неблагоприятните климатични условия. Първо, 2023-та започна с измръзвания на лозята през зимата. После минахме през суша, имаше и много градушки. Мелник и Сандански, едни от флагманите на родното винопроизводство, бяха с най-слабата реколта от цяла България.
Време
Всички в бранша се надяват, че тази година времето ще бъде много по-благоприятно. Въпреки ниските температури и снеговалежа през ноември измръзвания на лозята засега няма и те са в добра кондиция. „Надявам се пролетта да бъде с достатъчно влага, да валят дъждове, да напоят хубаво земята. Но за съжаление в момента нямаме сняг, макар в скоро време да се очакват валежи“, каза Коев. Той посочи, че дъждовете през пролетта и лятото са от ключово значение за добрата реколта.
Дефицит
Липсата на достатъчно грозде през миналата година било компенсирано с внос от Румъния. От северната ни съседка са вкарани около 5 милиона тона грозде и така били осигурени липсващите количества за родните изби на фона на факта, че от 360 винарски предприятия у нас само две не разполагат със собствени лозя. Този внос други години, когато реколтата е добра, би пречил, но сега подпомогнал родното винопроизводство. От румънското грозде са произведени минимални количества – не повече от 3,5 милиона литра вино, което е едва 5% от цялото производство на България през 2023-та.
Проблеми
Докато родното вино остава предпочитано от българския потребител, то се появяват проблеми на чуждите пазари. Една от заплахите идва от Испания, която постепенно се превръща в хегемон във винопроизводството. Това става благодарение на сортове с много високи добиви. От един декар испанците добиват 3 до 5 тона грозде, докато ние успяваме да изкараме максимум един. А разходите са същите и за едните, и за другите. Търговецът пък търси хубаво вино на добра цена. И испанското започва да залива света. Първи се събудиха французите, които малко преди да се разгърнат протестите на земеделците из цяла Европа, по време на гроздовата кампания започнаха да спират камиони с испанско вино и да се заканват, че ще изкореняват лозята си.
България все още стои добре на традиционните си пазари като Германия, Чехия и Полша. Но започна да губи позиции в държави като Великобритания и Китай. Войната сложи кръст и на износа ни за Русия и Украйна. Откакто Великобритания излезе от ЕС, търговията е затрудена. След ковид пък китайците малко по малко намалиха количествата си, които внасят от чужбина и изключение от тази тенденция не прави и родното вино.
Гроздето поскъпна, но бутилките все още са достъпни
Заради слабата реколта гроздето миналата година се продаваше на рекордна цена, която стигаше до 2 лева за кг. Въпреки това родното вино все още държи достъпна цена в магазините. На промоция бутилката от добра изба може да се намери за 5 лева. А ако купуваме картонена кутия, цената пада още по-надолу.
Винопроизводителите са принудени да оптимизират разходите си и дори да режат от печалбата си, защото, ако направиш скъпо вино, няма кой да ти го купи, заключи Красимир Коев.
София Симеонова
