М оркови, дървесна пепел и тютюневи листа правят чудеса в борбата с луковата муха.
Луковата муха е един от най-сериозните вредители по луковите насаждения. За нейното присъствие в градината най-често градинарят научава, когато види в луковиците ларви на насекомото. Растенията се деформират, върховете се завиват спираловидно и пожълтяват, а страничните листа започват да повяхват и изсъхват. Повредените луковици не са годни за консумация и съхранение. Те миришат много неприятно, защото в тях започват развитието си гнилостни процеси.
За да водим ефективна борба с вредителя, едно от най-важните неща е да проучим жизнения цикъл на насекомото. Самата муха се храни с нектар и не вреди на растенията, но вреди нейното потомство. Луковата муха развива две поколения годишно и частично трето поколение и зимува като какавида в почвата на дълбочина 10-20 см. Мухите от първото поколение летят обикновено по време на цъфтежа на вишнята и глухарчето.
Цикъл
Мухите се хранят с нектар от цветовете на различни видове растения, след което започват да снасят яйца по повърхността на почвата, плитко в нея или по листата и луковиците на кромида (предпочитат слаби растения). След излюпването ларвите вредят по лука за зелено или за луковици. След като се развият напълно (през което време повреждат няколко растения), те отиват в почвата и какавидират. Мухите от второто поколение летят през юни и юли. Ларвите от това поколение вредят по луковиците (намират се между люспите), но повредите от тях са значително по-малки в сравнение с първото поколение. Ларвитe какавидират в почвата и какавидите зимуват.
Именно миризмата на луковите растения служи като ориентир на мухата в градината за това къде е най-подходящото място за нейното потомство. Затова едно от основните неща, които помагат с борбата с този вредител, е да го объркаме с различни силни миризми. Целта е да дезориентираме мухата.
Най-добрият приятел на лука са морковите. Смята се, че когато те са засадени заедно, лукът отблъсква морковената муха, а морковът отблъсква луковата муха. В моркова се съдържат специфични етерични масла, които могат да объркат луковата муха.
Ако е късно за засаждане на моркови, можете да използвате различни техни органични отпадъци от кухнята. Вместо да хвърляте в компостера зелената част на морковите, можете да я разпръснете из лехите с лук. Зелената листна маса на морковите може и да се изсуши на сухо, проветриво и тъмно място като билка. После да я стрием на прах, който да разпръснем върху лехите с лук. Върху лехите може да се разпръснат и обелките от морковите.
Друго ароматно растение, което служи като репелент срещу луковата муха, е копърът заради неговата силна специфична миризма.
Почва
Трябва да се погрижите и за почвата. Луковата муха снася яйцата си върху луковиците или в близост до тях, но има предпочитания – не обича да снася в рохкава почва. Това е причината да се препоръчва постоянно разрохкване на почвата още след поникване на растенията. За мулчиране могат да се използват иглички или натрошени шишарки от иглолистни, както и дървени стърготини, полети с отвара от тях. Силните миризми са способни да дезориентират луковата муха и да я прогонят от участъка. Разрохкването и мулчирането не трябва да са единични. Добре е почвата да се разхлабва след всяко поливане. Лехите също така може първо да се мулчират с органичен материал, например прясно окосена трева, която съдържа различни силно миришещи билки. Отгоре се слагат борови иглички, които също излъчват аромат. По този начин хем отблъскваме луковата муха, хем подхранваме почвата с азот.
Пелинът също е много ефективен срещу луковата муха. Той обаче започва да расте интензивно чак през лятото, а не през пролетта, когато мухата е най-вредоносна. Затова можем да използваме изсушени пелинови листа от миналия сезон. Клонки и листа от бъз също отблъскват луковата муха. Същото важи и за лавандулата и маточината – всякакви силно ароматни растения се слагат по лехите.
Ако вече виждате ларви в самите луковици, трябва да се премине към инсектицид. Най-добър срещу луковата муха е тютюнът. Изсушени тютюневи листа се смилат на прах и растенията се пудрят. Може да се направи и настойка от тютюневи листа и с нея да се пръска.
Дървесната пепел е не само ефективно средство срещу лукови мухи, но и отличен вариант за торене на лука. Ще трябва да смесите чаша пепел с кофа вода и с тази течност да полеете насажденията. Можете също така да използвате суха пепел за поръсване: ефектът ще бъде еднакво добър и в двата случая.
Обеззаразяване на посадъчния материал
Предпосевната подготовка на арпаджика е много важно мероприятие. Соленият разтвор не дава никакви шансове на луковата муха и нематодите. В топла вода разтваряме една супена лъжица сол и разреждаме до 2 литра. Луковичките престояват в солената вода 3-4 часа, след което го промиваме в няколко води, подсушаваме и засаждаме.
Не е желателно лукът да се засажда две последователни години на едно и също място. Добри предшественици са доматите, тиквовите и бобовите култури. Не е добре да се засажда в близост до многогодишни видове лук.
Луковата муха зимува в почвата на дълбочина 7-20 см във вид на какавида. По тази причина участъци, на които е отглеждан лук, е добре да се обработят на дълбочина 20-25 см. Така зимуващите вредители ще се окажат на повърхността и голяма част от тях няма да преживеят зимните месеци.
София Симеонова
