Б роят дни с интензивни валежи в България расте поне от 1991 г. насам и тази тенденция трябва да бъде разглеждана в контекста на климатичните промени, препоръчва климатоложката Антоанета Йотова, показва изследване на журналиста Владислав Величков, който работи по темите на екологията.
Почти всички изследвания на екстремни метеорологични явления намират причинно-следствена връзка между наводненията и по-високите температури.
При затопляне от 2°C, еднодневни поройни валежи като този в Берковица ще се случват с около 8% по-често в Източна Европа, сочи последният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени на ООН. Данните на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН указват възможно покачване на температурата в България с до 4,1°C до 2080 г. и промяна на климата в страната към субтропичен (при песимистичен сценарий).
В България вече се наблюдава обособяването на две зони – Североизточна, страдаща от безводие, и Югозападна, страдаща от наводнения, казва Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика.
Градовете и селата по поречията на по-големите реки в Северна България, Дунавския регион и Западна Стара планина са изложени на най-висок риск от наводнения.
Институциите продължават да не разпознават като приоритет картографирането на регионите в най-голям риск от наводнения.
Плановете за управление на риска от наводнения за 2022-2027 г. все още не са изготвени и представени. Последните планове са от 2013. Затова действията в случай на наводнение са “предимно реактивни”.
В България хронични причини за наводнения са непочистените речни корита и язовири, изсичането на крайречните гори и безразборната горска сеч – които допълнително увеличават щетите при всеки пороен дъжд.
