П рез март и април е най-благоприятният момент за засаждане на ягоди.
Тази дейност може да се извърши и в края на лятото и началото на есента.
Най-разпространени са сортовете, които плододават през лятото. Те имат и най-едри плодове. Реколтата е обилна, но се събира за кратко време – за две или три седмици, в началото на лятото до средата му.
Подготовка
Преди засаждане трябва да оплевите много добре терена и да обърнете почвата. Подобрете почвата, като разхвърлите добре угнил оборски тор или компост. Можете също да добавите универсален тор, богат на калий, както и костно брашно – половин шепа на квадратен метър.
Много градинари отглеждат ягоди, като използват полиетиленово фолио. Тук плюсовете са поне три - предотвратява се растежът на плевелите, задържа се влагата в почвата и калта не попада върху плодовете. Създава се по-благоприятен хранителен режим и реколтата може да се увеличи с 30-40%. Плодовете узряват 2-3 дни до 1 седмица по-рано. Фолиото се разстила преди саденето, което трябва да се извърши през април-май, в краен случай и през юни. Разсадът трябва да е бил съхраняван в хладилник.
Когато не се използва черно полиетиленово фолио, най-добре е ягодите да се садят едноредово. Редовете трябва да са на 65-70 см един от друг, а вътре растенията се садят на разстояние от 20 до 30 см.
Лехи
Ягодите обичат богати, добре дрениращи се почви, леко кисели. В бедна и тежка почва е за предпочитане да се садят в повдигнати лехи, което ще осигури по-добро дрениране. Садят се на слънчево място, но понасят и леко засенчване. Избягвайте да ги садите на места, податливи на слани, защото сланите могат да увредят цветовете и да причинят т.нар. черно око. Увредените цветове няма да дадат плод. Не засаждайте и на места, където преди това е имало картофи, хризантеми или домати, защото растенията ще бъдат податливи на вертицилийно увяхване.
Дупка
Засаждането става, като изкопаете дупка, достатъчно голяма, за да поеме корените. Полейте добре, за да напоите хубаво почвата. Ако е необходимо, изрежете корените до 10 см. Разстелете корените в дупката. Върнете обратно почвата, като короната трябва да е леко повдигната над почвата. Притиснете леко почвата с пръсти. Важно е да се уцели точната дълбочина – ако короната е заровена твърде надълбоко, тя ще загние. Ако е твърде издадена на повърхността, растението ще изсъхне и загине.
Поливане
Полейте добре, за да може почвата да се настани добре около корените. Всяко растение трябва да бъде полято с 0,5-1 л вода, но не наведнъж, за да не се уплътни почвата прекомерно и да не се затлачи пъпката. При пролетно-лятно засаждане се полива поне още веднъж след 2-3 дни, а при есенно - след 4-5 дни. Десетина дни след засаждането на ягодите се налага да се подсадят неприхванатите растения. Ако няма възможност наскоро след второто-третото ръчно поливане да се полее с течаща вода или чрез дъждуване, желателно е да се мулчира, т.е. да се покрият посадъчните ямички и мястото около тях със суха пръст или още по-добре с разложен оборски тор, което запазва по-добре почвената влага. За успешно презимуване на късно посадените през есента растения добре е почвената повърхност около тях да се покрие с по 2-3 шепи оборски тор в кръг с радиус 15-20 см, като пъпката не трябва да се засипва.
Сега е времето и за картофите
Картофите се садят в различен период от време, като то зависи от това за какво ще бъдат използвани. Когато засаждането на картофите е ранно, то трае от 20 февруари до 10 март в Южна България, а в Северна започва през втората половина на месец март.
В Южна България късното засаждане става след 10-15 април, защото тогава температурата е подходяща.
В Северна България засаждането се случва 7-10 дни по-късно. Картофите трябва да бъдат засадени на редове, чието разстояние е между 60 и 75 см един от друг. Могат да се използват специални машини за тази цел.
Ако разстоянието между редовете е еднакво, това определя и разстоянието между всеки посев, като при ранните сортове картофи то трябва да е 20 см, а при по-късните от 30 до 35 см.
