„Ако българските месопреработватели не купуват свинско месо от Западна Европа, за да правят филе „Елена“, роле „Трапезица“ и други типични за нашия вкус колбаси, веднага нашето място ще заемат вносни колбаси от Испания, Италия и други европейски страни. В момента българското свинско задоволява само пазара за прясно месо и едва достига 30% от националния пазар.“ Това коментира Кирил Вътев, бивш министър на земеделието и месопреработвател.
Месопреработвателите и да искат не могат да си купуват българско свинско месо, за да правят шунка и други колбаси, защото то не се продава във вид, в който може да бъде обработено, допълни той. Той обясни подробно причините защо българските преработватели използват вносни суровини по време на Национален бизнес форум „Храните – вкус, качество или реалност“ в София, организиран от Съюза на хранителната промишленост към Федерацията на научно-техническите съюзи с председател д-р Светла Чамова.
Технология
Бившият земеделски министър разкри, че основна тема на разговори на последното събрание на месопреработвателите е, че всеки от членовете търси начин да си продаде предприятието. Кирил Вътев обясни, че една от основните причини индустриалните колбасари да не работят с българско месо е в технологията на нашите кланици. „В България можете да си купите цяло прасе, но няма кой да ви продаде пет тона филе, пет тона гърди, пет тона врат. Такива аз поръчвам и получавам охладени всяка седмица“, каза той. На фабриките за салами не им трябва цяло прасе, каквото предлагат българските кланици, защото те нямат нужда от уши, глави, крака, а от определи негови части. „Точно затова затворих кланицата си, защото в един момент задръстих хладилниците си с тези продукти. Аз нямах какво да ги правя“, добави месопреработвателят.
Кооперативи
Той обясни, че такива кланици, каквито са нужни на нашите преработватели, ги има в Германия и Дания, която е най-големият производител на свинско. Те обаче обслужват кооперативи, които имат затворен цикъл на производство. В тях членуват фермери, с различен капацитет на производство, но дават животните си в кланицата, оттам следва преработка и съответно продажби. Според Вътев най-голямата драма на нашите стопани е, че не се обединяват в кооперативи и по този начин не могат да се правят инвестиции в техника, преработка и се губи пазарът.
Парма
Една от най-големите драми на преработката в България е, че цялата власт на контрола на храните идва основно от агенцията по храните (БАБХ). „Законът не ни позволява преработвателите на колбаси да се контролират един друг за качество, както например това е в Италия“, изтъкна Кирил Вътев. Той даде пример с района на Парма, където се произвежда прочутото италианско прошуто крудо. Членовете на сдружението за производство на тази световноизвестна шунка се страхуват много повече от това колегите им да не ги укорят, че не спазват рецептурника и качеството на продукта, отколкото, ако на проверка им дойдат органите по контрола, които отговарят на българската агенция по храните. Ако браншът реши, че те не произвеждат качествено, могат да ги изхвърлят от сдружението и да ги лишат от правото да правят шунката, за да не компрометират и другите членове, добави Вътев.
Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието:
Грешката дойде от САПАРД
Бившият земеделски министър Венцислав Върбанов разкри пред „Телеграф“, че в момента търпим последствията от решенията за инвестиции по време на предприсъединителната програма САПАРД. Тогава, за да усвоим бързо парите, България е заложила на финансирането на преработвателните предприятия за месо и мляко, но е пренебрегнала производството на суровини. Идеята е била, че преработката дава принадена стойност. Никой обаче не е обърнал внимание на факта, че добавената стойност идва след преработка на собствена суровина, а не на вносна. Така се появиха над 300 супермодерни фабрики за месо и още толкова супермодерни фабрики за сирене и кашкавал, които обаче не изкупуваха родното мляко и месо, а внасяха предимно от Германия заради ниската цена и отговарящото според ЕС критериите качество. Резултатът е, че постепенно започнахме да губим животновъдството, а преработката само за 15 години стана изцяло зависима от вноса, направи изводи Върбанов.
Светлана Трифоновска
