-Госпожо Донева, как в Унгария се грижат за тяхната мангалица в условията на АЧС?
-Колегите от Унгария за унгарската мангалица споделиха, че още преди директно да бъдат заплашени от АЧС, са били предварително подготвени, като държавата е отпуснала пари за превенция за изграждането на двойни огради в местата, където мангалицата живее. Те също така получават европейски помощи 300 евро за свиня майка мангалица и 300 евро национално подпомаган, докато нашите стопани получават около 60 евро от ЕС.
-А какво се случва в Италия?
-В момента в Италия се реагира след събитията, ако мога така да се изразя. Те сега са нападнати от африканската чума и тепърва ще решават тези проблеми.
-Означава ли това, че ще загубят породите си, от които се прави прочутото пармско прошуто?
-Те са загубили три от древните си породи, но по различни причини не са свързани с АЧС, въпреки това в Италия имат свине от 120 местни породи. За пармското прошуто не са загубили прасетата си. Въпреки това заради мерките за биосигурност се налага да променят малко начина на отглеждане, което е оказало влияние върху качеството на месото, а това е важно, защото това е защитен продукт. Разликата в шунката е минимална и може да се разбере само от голям специалист с чувствително небце.
Но в тази връзка трябва да подчертая, че италианските колеги разказаха, че начинът на хранене на тези животни, като ровят земята за жълъди има отношение към структурата на мускулните влакна.
-Което важи и за източнобалканската свиня, която се храни точно по този начин, като рови за жълъди. Какво се случва с българската древна порода?
-Нещата за в застой, откакто 90% от популацията е унищожена. Не можем да си сложим ограждения на местата, където тя живее, защото терените са на държавата и общините и по закон нямаме право.
-Но нали преди две години от Изпълнителната агенция по горите обещаха, че ще намерят такива места за черните прасета?
-Истината е, че все още са в процес на промени на наредбата и няма никакво решение. А останаха само малко под 400 живи животни.
-Къде?
-Едно стадо е във Варненско, другото е в Бургас. Те са контролирани от нашата асоциация. Има и едно на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/, където животните живеят в затворен стопански двор върху бетонова настилка. Това е стадото, на което се разчита да се запази ДНК на прасетата, ако другите животни загинат. Искам да вярвам, че няма да позволим източнобалканската свиня да изчезне.
-Вие ще поставите ли въпроса пред министъра на земеделието Кирил Вътев да се реши най-накрая въпросът с огражденията, така че тези животни да живеят в естествена и защитена среда?
-Поставям го преди всеки пореден министър. Надявам се, да се стигне до цялостно и адекватно решение.
-Кажете, какво да направят от ИАГ. Последно преди години казваха, че търсят удобни терени за животните?
-Трябва да се посочи място, където да се отглеждат безопасно, да е заградено, защото отглеждането върху бетон не е решение. Това място трябва да е в регионите, където се отглежда тази свиня, където има хора, които знаят как да се грижат за нея. Но е необходимо в решаването на проблема да се вземе предвид и възможностите за реализация на продуктите, които си приготвят от нея. В Унгария са осигурени пазари отвъд Африка, Виетнам, Япония, САЩ, но там има 10 хил. броя мангалица. Ние докато не разберем къде ги отглеждаме, колим, преработваме, продаваме, няма да се оправим. При нас наредбата касае само начина на отглеждане и е в конфликт със Закона за горите. Просто трябва да се промени един текст.
-Сега могат ли да се консумират продукти от това вкусно и толкова диетично месо?
-Не, защото няма кланица. Може да се ползва традиционна, но собствениците отказват, за да не си заплашат бизнеса с индустриалните прасета.
-Тоест, необходимо е да се осигури кланица специално за тази порода.
-При добра воля всичко може да се направи.
-Кажете някой от най-важните продукти, които се правят от месото на източнобалканската свиня?
-Известната смядовската луканка, както и прясното месо, което подготвяме за географска защита в Брюксел. А месото се предлагаше в нашите най-елитни ресторанти. Животните се хранят изключително с чиста храна, която сами си намират, като ровят желъди и корени в горите.
Интервюто е взето по време на международен семинар за влияние на африканската чума по свинете /АЧС/ върху старите местни породи прасета и тези в задния двор на малките ферми в страните от Източна Европа, който се проведе в София
Това е тя
Радостина Донева е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня
- Родена е в Шумен
- Завършила е магистърска и бакалавърска степен “Финанси” в УНСС
- С диплома за „Бизнес администрация“ в Американския университет в България
- В рода й по бащина линия източнобалканска свиня се отглежда от няколко поколения.
Светлана Трифоновска
