„Вървите и гледате хиляди декари черешови градини, но не можете да наберете плодове да се наядете, камо ли да продавате. Ще правим празник на черешата, но с ябълки“.
Така описа ситуацията в овощната градина на България – Кюстендилско, местният производител Евгени Слишков.
Причината – студовете и падналите снегове в началото на април, които унищожиха цветовете на дръвчетата. Резултатът – нулева година за местните производители.
По ирония обаче Кюстендилската община не се е отказала да прави тази година традиционния празник на черешата. Той е насрочен за 27-28 юни на площад „Велбъжд“. На сайта си общината дори дава информация на изложителите как да участват в мероприятието. Таксата за участие е 10 лв. на кв. м площ. По принцип това е голямо събитие за областта, по време на празника производителите се надпреварват да аранжират сергиите си с разнообразни и интересни рисунки от череши. Организират се и конкурси, като например за най-голяма череша.
Туроператори също не са се отказали тази година да организират еднодневни туристически пътувания за празника. Те се съчетават и с обиколки на местните забележителности, музеи и галерии. Цената на екскурзията е 39 лева на човек.
Без ентусиазъм
Местните производители обаче не кипят от ентусиазъм да участват в празника. Просто защото няма какво да изложат. „Гледам, че кметът организира празник на черешата, но предполагам, че ще го прави с ябълки“, отбелязва с горчива ирония Евгени Слишков. „Или пък да внесем от Гърция или Турция един ТИР с череши и да го играем празник. Хората може и да празнуват, но без череши просто“, добавя той.
Миналия понеделник стартира изкупната кампания за този емблематичен за Кюстендилско плод. Предишни години в региона се отваряли по 50 пункта, сега пунктовете са само два. „Аз не виждам каква е логиката изобщо да отварят. Кампания няма да има, защото череши няма. Ако някой някъде набере десетина зрънца, ще гледа да ги продаде за пазара, а не за фабрики или пунктове“, категоричен е Слишков.
Миналата година изкупната цена в Кюстендилския регион е била 1,20-1,30 лева за килограм. А фабриката в Пазарджик, на която Слишков продава за преработка, е изкупувала продукцията по 1,50-1,60 лева за кг. Черешите му отивали за сладкарската промишленост, но и за директна консумация из цялата страна. Изкупували му ги търговци от София, Черноморието, Хасково и къде ли още не, за да ги препродават на пазарите.
Нулева година
„Тази година положението е трагично. Това е нулева година. От колегите, които познавам, никой няма череши за бране. Много рядко на някое дърво има някакви бройки“, споделя Слишков. Добавя, че от 25 г., откакто се занимава с този бизнес, такова нещо не е виждал. „И преди е имало слаби години, но все береш нещо. Сега няма и зрънце. Не можеш да набереш да се наядеш“, добавя той.
Слишков разполага с 200 декара градини. Нормална година прибира около 300 тона плодове. Но тази пролет няма да набере и 30 килограма. Берачите му се обаждат и питат за работа. Той ги съветва да се спасяват в чужбина. „А ние преглъщаме и чакаме следващата година. Нали надеждата умира последна“, заключава с горчивина Слишков.
Обезщетения няма,
само обещания
Разходите на производителите са огромни, а и парите продължават да вървят. Евгени Слишков ще тегли чертата в края на стопанската година. „И днес, а и утре продължавам да пръскам. Дърветата си искат тяхното, независимо дали има плод или не. Ние трябва да ги поддържаме в добро състояние“, казва производителят.
Той пресмята, че от кампания до кампания разходите му възлизат на около 70-80 хиляди лева. Това означава, че от днес до следващата година ще трябва да се охарчи с още толкова и да се надява, че природата този път ще е по-благосклонна.
Министерството на земеделието обеща да покрие 80% от разходите за 100% пропаднали площи. Досега Слишков обаче не е получил и лев: „Обезщетения не съм получил, само обещания. Минаха едни проверки, сега очакваме втори, каква е идеята, не знам. Иначе казваха: пускате заявление за пропаднали площи и до един месец, след като мине комисията, ще получите 80% от направените разходи. Но не разчитаме много на тази работа“.
Застраховането пък отдавна го е отписал. Причината е известна – застрахователите плащат обезщетения за измръзване, но само ако събитието се е случило след 20 април. А априлските студове попариха овошките на 7-8 април.
София Симеонова
