„КоренЯк” се нарича единственият старозагорски фермерски пазар, който съществува от година и половина.
Производители от цялата страна предлагат всевъзможни вкусотии, дошли директно от техните малки стопанства. Пазарът се намира на изключително удобно място в самия център - между общината и най-посещавания парк в града, „5 октомври” – и се провежда всяка втора събота от месеца.
„Целта е да помогнем на фермерите да бъдат по-близо до потребителя. Идеята си е лично моя, но осъществяването й ми коства доста време – около 3 г. Имах и подадени ръце, и затворени врати. Според мен човек, който държи на храната, предпочита да купи от малкия български производител – да знае, че сиренето му е направено от истинско мляко например. В големите вериги може и да е по-евтино или на съмнителна промоция, но няма гаранция за качеството. При нас повечето процеси са ръчни или леко механизирани”, разказа за „Телеграф” организаторката на пазара, която е ветеринарен лекар по професия, Кремена Стоянова.
Традиции
Лиляна и Атанас Атанасови са амбицирани да възвръщат старите вкусове. Лили е инициатор и двигател на производството на трахана, юфка и кускус в малкия им цех в Хасково, Наско е неизменното й рамо. „Правим траханата с квас – затова е много полезна и за мен най-хубавото, че детето ми може да я опита”, казва младата жена. Доверява, че тя е част от детството и спомените й, които иска да възроди и предаде на потомството си. Правят вкусотиите ръчно. В юфката има яйца и истинско прясно мляко. Клиентка, която се представя като „баба Донка, на 90 години”, е неудържима в хвалбите си: „Когато за първи път ми подариха пакетче от тази трахана, все едно се върнах при моите мама и баба – тоооолкова отдавна. Няма да повярвате, ама е същата, както я правеха те.”
Лили приготвя и триеница с кефир, взет от съсед по сергия на пазара, и ръчно свит кускус, който е характерен повече за Родопите. Споделя, че е почерпила опит от точно такава работилница там, а жени от Родопа планина са я научили на майсторлък.
Зелено
Деси и Георги Петрови са младо семейство с три деца. Зеленчуците им се разграбват за часове. Гошо е старозагорец, а преди 7 г. с жена му се заселили в ямболското село Гълъбинци. Започнали с малко продукция, но вече имат 3 дка с парници и 7 дка с градини. „Като заживяхме в Гълъбинци, селото беше безлюдно. Покрай нас дойдоха и други млади семейства. Направихме си малък кооператив – помагаме си и в земеделската работа, и в отглеждането на хлапетата”, реди сладкодумно Десислава. На щанда има магданоз и други зелени подправки по лев и нещо. Салатките, лукът, чесънът и репичките вървят пак за толкова връзката. Килограм зеле е 2 лева. Предлагат и от модерните зеленчуци - манголд и кейл, към които младите майки направо са пощурели. „Цените ни са сравнително ниски, защото продуктите не са биосертифицирани, създаваме здрави растения, без да се налага да ги пръскаме. А ако се наложи, използваме само биопрепарати. Нарича се превантивно земеделие, обяснява Деси.
Микро
Много интересни и атрактивни на пазара „КоренЯк” са микрорастенията. Производители са семейство от Варна – тук търгува нежната му половинка Гери. По време на ковид пандемията решили, че за да си укрепят имунната система, ще се занимават с това. Първо си ги произвеждали за собствена консумация, после и за продан. „Във фазата, в която растенията са 5-6 см, те са по-богати на микроелементи, отколкото възрастните им събратя. С малка част от тях можем да си набавим много микроелементи. Ползват се като добавка към салати, супи, смутита, сандвичи”, обяснява Гери.
Млечните продукти на Пламен от Луковит са едни от най-почитаните на „КоренЯк”. Специалитетът му е крокмач – по-популярен като катък, но Пламен държи да популяризира продукта си под името от неговия край. „Прави се от последното мляко на овцете, което те дават през август. Само сол се добавя и се вари до сгъстяване на бавен огън. После престоява, докато се сгъсти още повече. Не се слага натрошено сирене в него. От последното овче мляко го вадя, но то е в ограничени количества и затова няма крокмач целогодишно”, разказва фермерът. При него може да се намери и пастирско сирене за 60 лв./кг. „Скъпо е, но няма как да го продавам по-евтино – от биоовче или козе мляко е, може и смес. Малки питчици с плесен – също има по-дълъг период на зреене. Не мога да си позволя да донеса нещо, което не е напълно готово”, категоричен е Пламен.
Даскал
Ангел Ангелов е учител по професия, но е в основата на козеферма от Гурково, която е уникална. Ангел съвместява даскалъка с гледането на кози. „Невероятни са му продуктите. Аз кози сирена и кашкавали не съм вкусвала, но тези са фантастични”, диви се дама на средна възраст. „Породата овце е специална – обяснява от своя страна Ангел. - Не са чак толкова ароматни сирената ми, но са изключително вкусни”. Прави кашкавал с манатарки, с трюфели. Зрялото сирене е 30 лева килограма, чистият кашкавал – 45, кашкавалът с манатарки – 55 лв./кг, с маслини и сушени домати – 50 лева, с трюфели скача до 80 лева.
Вино
Винарски комплекс край гълъбовското село Главан има амбицията да съчетае старите лозарски традиции в района с модерните днес еко, винен и СПА туризъм. Предлагат бели и червени вина, розе, пенливо вино. Млечните продукти също никак не са за пренебрегване. Технолог им е Ели, чийто хит напоследък са сирената с шафран. Последното й ноу-хау е сирене и кисело мляко с шафран. Предлагат още мариновано овче сирене, млечни перли с мента, млечни перли с мащерка и чесън, краве кашкавал със сушен домат, краве кашкавал с шамфъстък, овчи кашкавал, краве кашкавал с подправки и какви ли не други млечни кулинарни вълшебства.
Кошери
Семейство Диди и Николай Червенкови са от радневското село Сърнево. Освен всевъзможни продукти от мед предлагат и сувенири от восък. „Историята ни започна през 1993 г. с 3 кошера. В момента отглеждаме около 400 пчелни семейства. Практикуваме подвижно пчеларство и благодарение на това добиваме различни видове мед. В района на Средна гора, между Стара Загора и Казанлък добиваме акациев и липов мед. Лавандулов мед добиваме в полите на Стара планина между Мъглиж и Гурково. Манов мед добиваме по поречието на река Караагач – между с. Казаново и района на Китен”, разказва Диди Червенкова.
Аромати
Петър Симеонов е фермер от Гурково. Стихията на неговото семейство, чийто бизнес започва в началото на 90-те години, са маслодайната роза и лавандуловите полета – обработва 13 дка с маслодайна роза и 65 дка биологични лавандулови насаждения. „Произвеждаме розова вода, масло, шампоан, душ гел, крем за лице, балсам за устни. От лавандулата правим лавандулова вода, шампоан, душ гел. Предлагаме сух розов и лавандулов цвят. Производители като нас има доста в България, гледаме да държим високо качеството. Водата ни от розовия цвят се прави на дестилат, без да се вади маслото. Каквото излезе, това бутилираме”, споделя Петър.
Рекламира се във Фейсбук и Инстаграм
Кремена Стоянова се занимава с всички неизбежни формалности на хората зад щандовете – разрешителни, наем към общината, който е 6 лв./кв.м. На нея пък търговците производители плащат такса „участие”, която е доста под 100 лева и в пъти по-малко, да речем, от тази на Капана в Пловдив. Броят на масите е около 30. „Умишлено не допускам твърде много изложители с идентични стоки. Производителите на мед например в началото ми се сърдеха, защото имам един основен производител – само ако той няма възможност да участва, включвам друг на негово място”, разкрива Кремена и добавя: „Като услуга аз предлагам нещо повече – фейсбук страница, Инстаграм, сайт. Непрекъснато популяризиране. Хората, които идват, казват, че именно това им харесва – информацията кой ще дойде днес, кой не”.
Кремена Стоянова признава, че дълго търсила подходящо име за пазара. Консултирала се с рекламни специалисти, но названието все не идвало. „Имената, които ми предложиха, някак си не ми пасваха. Трябваше ми време и всичко стана съвсем случайно. Чух нещо по телевизията – споменаха думата „кореняк”, аз си казах: „Това е моето име.” Много се връзваше с представите ми, прилягаше чудесно”, спомня си „виновницата” фермерският пазар в Стара Загора да го има.
Елена Дюлгерова
