П оредният мит от българските гордости рухна. Мръсните тайни излязоха наяве и земеделци и управници признаха. Голяма част от българското вино се прави с грозде от Македония, гроздов сок от Испания и всяка една страна от ЕС, от която може да се купи изгодно. Това заяви пред „Телеграф“ в прав текст големият производител на грозде от Северозападна България Даниел Ангелов.
Граница
Вие самата можете да си вкарате вино от Испания, бутилирано, с ваш етикет и да си го продавате като свое производство тук без никакъв проблем. Митнически контрол почти не съществува, Изпълнителната агенция по лозата и виното е тази, която трябва да провокира този контрол, НАП, но това почти не се прави. Поводът бе връщането на Красимир Коев за шеф на агенцията, което според лозарите ще работи против техните интереси. Един от най-големите проблеми е вносът на грозде, под претекст че е за ракия, което е позволено от закона, а от него се прави вино. И това става при занижен или почти никакъв контрол от контролните органи. Признанията бяха направени по време на протеста на гроздопроизводителите миналата седмица пред Министерството на земеделието. Оказа се, че българските лозари са последната дупка на кавала в скалата за подпомагане и ценностите на агрополитиката в страната в последните двадесет години, заяви Даниел Ангелов.
Министерство
Любопитно е да се чуе, че самият министър на земеделието Явор Гечев го призна. Точно поради тази причина аз излязох от ролята си на служебен министър и реших, че трябва да дадем на лозарите допълнителни помощи, защото те почти нищо не получават, каза той. Служебният министър обяви на всеослушание, че този сектор няма как да се развива нормално, защото държавата досега не е имала никакъв план, никакви политики, пазарна стратегия за развитието му. Гечев предложи на бранша в най-кратки срокове да се срещнат и да изготвят стратегия за развитие на сектора, която да влезе в Стратегическия план за следващия програмен период на ОСП. В противен случай следващите седем години българските лозари и винари няма да могат да разчитат на почти никаква подкрепа.
Според него задължително това трябва да се обвърже с Министерство на туризма, на културата, а към протоколните подаръци за чужди политици да се добавят по няколко бутилки българско вино.
Вътрешна конкуренция
Всъщност за какво става дума. След като България е била на четвърто място в Европа по производство на грозде преди 40 г., е възприемана като очевидна заплаха за старите страни членки на ЕС, много от които са световни и традиционни производители на вино.
И преди влизането ни в ЕС бяха наложени ограничения в това отношение, а през 2015 г. бе приет еврорегламент, според който лозарите не могат да получават обвързана подкрепа за количество грозде. Така помощта на лозопроизводството остана в полето на всяка една страна поотделно.
Румъния
И докато съдбата на виното и производството на грозде в една Испания например е в голяма степен работа на държавата, в Гърция получават по няколкостотин евро на декар. В Румъния има вече години наред минимална субсидия от 180 евро на дка, плюс по 10 евроцента за първите 10 т грозде, които лозарите продават на местен винопроизводител. И едва когато се изкупи местната продукция, тогава вече се обръща поглед навън, споделят българските лозари.
Къде сме ние
Дори в Македония получават по 100 лв. на дка. За съпоставка нашите производители на грозде благодарение на това, че служебният агроминистър е агроном и е наясно с бранша, ще получат до края на годината по 50 лв. за дка. Но това е плод на случайност, а не на държавни политики, което е трагично печално.
С 40 хил. дка лозя по-малко
За последните 2 години лозята от 240 хил. дка са паднали с 40 хил. дка, каза Даниел Ангелов. Заради нерегламентирания субсидиран внос от ЕС и съседните страни ние сме заплашени от изчезване, бранш, който е бил символ и препитание на българина от древността. Нашите работници отиват в съседни страни да работят на чужди лозя, защото там получават няколко пъти по-висока надница. Ако продължаваме в този дух, до десет години нашите деца ще научат за лозопроизводството само от научно-популярни филми, завърши Даниел Ангелов.
Светлана Трифоновска
