М оркови, които са по-оранжеви, и марули, на които липсва кафявото от листата са от десет години на пазара в САЩ.
Затова разказа проф. Уейн Паррот, който работи в областта на генетиката и геномиката в универститета в Джорджия. Данните бяха изнесени на научен семинар дискусия в София за новите геномни техники и модерно земеделие. В него участваха много български учени, които работят в областта на генетиката, а събитието бе открито от министъра на земеделето Кирил Вътев. Организатор на събитието е Асоциация на Семенарската индустрия в България (АСИБ) в сътрудничество с Европейската асоциация за семена Euroseeds.Вътев припомни, че на 5 юли т.г. Европейската комисия представи пакет от законодателни мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, като един от тях е проектът за регламент за растения, получени чрез нови геномни техники. "Създаването на нови сортове и породи, устойчиви на биотичните и абиотичните фактори на околната среда, със запазена и подобрена продуктивност е ключово за устойчиво селскостопанско производство и гарантиране на продоволственат сигурност. В това отношение приносът на новите геномни техники може да е решаващ, защото тяхната прецизност и ефективност за въвеждане на модификация в генома превъзхождат значително конвенционалната селекция, съществуваща от трансгенно инженерство, като същевременно получената селекционна форма чрез тях в някои случаи е идентична на тези спонтанно възникнали в природата или продуктите от класическата селекция", посочи министър Вътев.
Той подчерта, че Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) ги включи в стратегията си за иновации.
Демоде
По време на форума бяха представени основните научни открития в сферата на промяна на ДНК на растенията и от изявленията и презентациите стана ясно, че кръстосването на гените между растения и животни, свързани с класическата представа за ГМО, постепенно се изоставят от науката. Казано на обикновен език, кръстоската между гените на домат и риба вече са демоде. Професор Паррот обясни, че има няколко вида намеса в ДНК, което се нарича генно редактиране. В първия случай, който е най-популярен в момента през океана, се премахват само някои гени на растението, за да се акцентират качествата, които са полезни от гледна точка на науката. В този случай се получават продукти, които с нищо не се различават от познатите ни плодове и зеленчуци поне на външен вид. Смята се, че намесата в гените е такава, че не е необходимо да се изписва в етикетите при продажбата, че не са конвенционални, според законадзетелството на САЩ, каза професорът. Той даде няколко такива примера , с растения, които от 2013 г. са на пазара на САЩ и намесата при тях е била изключително успешна.
Сулфити
Учените са създали сорт грозде, като са премахнали някои гени от традиционното. В резултат на това са постигнали сорт, който не оксидира, казано на обикновен език не гние, и по този начин не е необходимо при направата на вино да се добавят сулфити. Припомняме, че сулфитите са серни съединения, които се използват като консервант във винената индустрия. Сулфитите съдържат сяра и тя се добавя, за да се предотврати преждевременното влошаване на вкусовите качества на течността и да се запазят плодовите акценти на вкуса и аромата при виното. Сярата предотвратява окисляването, т.е. тя предпазва виното от вредното влияние на кислорода, потиска ферментацията и растежа на нежелани микроби и дрожди, които в противен случай биха превърнали доброто вино в безвкусен оцет.
Повече каротин
Въпреки че се редактира ДНК, според професор Паррот тези продукти са същите като познатите. Той се аргументира, че вече имаме цял век с опити на мутациите и няма вреди, установени при употреба на ГМО. Първият редактиран продукт по новите методи, който е на пазара в САЩ, това е соево масло, като с новите геномни техники са премахнати вредните му свойства. От кафявата горчица са премахнати 18 гена, в резултат на което вкусът й е подобрен. Американските учени са създали сорт царевица, който е с 20 зърна повече на ред. Те са направили корекции на кореноплоди като моркови и други, които вече съдържат повече каротен от традиционните, в резултат на което са по-оранжеви и с по-високо съдържане на витамин А, увери той. Вече има и сорт растения, които се използват за покривна реколта при безоранното земеделие, която също е генно редактирана. Предстои да излезе и сорт пшеница, която в класовете си имат повече зърна. Друго постижене, с което се похвали американският учен е растения за биомаса за производство на енергия, при която са премахнали някои гени, в резултат на което са удвоили обема на добитата биомасата.
Глад
Според професор Паррот целта на тези редакции на гени, създаване на нови сортове и така да се увеличи биоразнобразието на новите расктения. Като цяло идеята е да се създават растителни видове, които да са устойчиви на болести и вредители. А генералната цел според учените на конференцията е, да се противодейства на галада, който заплашва човечеството, заради увелечние на популацята, довод, който беше изпозван и при създаване на клсечиското ГМО преди години. Учените твърдят, че този нов подход може да се прилага в биоземеделието, което трудно се справя без пестициди, но засега последователите на органичното отглеждане на расетния са против тези методи.
Разлика
Академик Атанас Атанасов коментира пред „Телеграф” по време на конференцията, че отстраняването на гени няма нищо общо с познатото ГМО. Министърът на земеделието Кирил Вътев обясни по време на форума, че в предложения от ЕК проект за регламент за новите геномни техники са предложени два различни подхода за разрешаване на пускането на пазара и получаваните чрез тях растения и продукти. От една страна, са растенията, сравними с естествено срещащи се или получени с конвенционалната селекция, които ще бъдат третирани като конвенционални растения и за тях ще е приложимо съответното законодателство. От друга страна, са растенията с по-сложни модификации, за които се прилага настоящото европейско законодателство за генетично модифицирани организми (ГМО).
Геномното редактиране е приоритет за Испания, България иска безопасност
Новите геномни техники са приоритет за Испания, която е начело на сегашното председателство на ЕК. Още на първото заседание земеделският министър на Испания обяви, че за страната е приоритет за тези 6 месеца да бъде прието законодателство в ЕС за новите геномни техники, така че темата е изключително актуална. Климатичните, екологичните, икономическите и политическите предизвикателства, пред които е изправено съвременното селско стопанство, налагат прехода от интензивно към устойчиво производство, изтъкна министърът на земеделието и храните Кирил Вътев който откри конференцията за новите геномни техники - бъдещето на модерното земеделие" в София.
Според министър Кирил Вътев Министерството на земеделието и храните е провело на 19 септември дискусионен форум с всички заинтересовани страни по агохранителната верига за обсъждане на предложения от ЕК Регламент за новите геномни техники. Заключението от това обсъждане е, че приложението на научните достижения по никакъв начин не трябва да води до компромис с високите стандарти за оценка на риска и безопасност на новите геномни техники, продуктите по отношение здравето на хората и животните и въздействие върху околната среда и свързаното с това приложение на принципа на предпазливостта, каза още министърът.
Светлана Трифоновска
