П ащърнакът (Pastinaca sativa), въпреки че е кореноплод, който все повече се използва за бебешки пюрета, както и за храна за хора с проблеми на нервната система и подагра, много рядко се отглежда в градините на България. Белият корен много прилича на морков и на корен на магданоз, но има бял цвят и не съдържа каротин. Въпреки това е много полезна и вкусна храна, която може да се използва за супи, яхни, пюрета, дивеч, но и да се приготвя самостоятелно, включително и на скара с много зехтин или хубава мазнина. В животновъдството и пчеларството се използва като фуражно и медоносно растение.
Есен
Тези, които ще се решат да отглеждат пащърнак или вече го отглеждат, трябва да знаят, че ранната есен е времето за прибирането на кореноплода. Преди да се съхрани в мазета, зимници или подходящи хладни стаи, трябва да се оваля в пясък. Не е добре да се вади, когато вали, правило, което важи за всички кореноплоди.
Пащърнакът е двугодишно растение, височината достига от 0. 3 до 1.5-2.0 м. През първата година вегетационният период трае 120-180 дни, когато растението образува розетка от големи тъмнозелени дълги листа с вертикален растеж и коренова култура с вретенообразна форма.
Коренът на пащърнака е конусовиден или заоблен, гладката повърхност на който е покрита с изпъкнали пъпки. Той може да достигне до 800 г. Кореновата пулпа е умерено плътна, бяла или жълтеникава на цвят, има вкус на много нежен морков. Кореновата система е основна, с времето се задълбочава в почвата до 1,5 м, което позволява на растението да се снабди с необходимата влага. През втората година отглеждането на пащърнака продължава 120-130 дни, като от горната част, запазена след зимуването, се образуват цветни стъбла до 1 метър или повече. Те са кухи, леко влакнести, оребрени, разклонени в горната част, на краищата са разположени съцветия под формата на сложни чадъри. Пащърнакът е кръстосано опрашващо се растение, кръстосва се в рамките на един и същи вид, включително с див пащърнак. С началото на цъфтежа кореновата култура става неядлива.
Семената узряват през септември, жизнеспособни са до 2 г. и това е времето, в което растението може да се самонасее.
Как да завъдим
Важно е да се знае, че половината от семената на пащърнака имат ниска кълняемост заради високото наличие на етерични масла в него. Според специалистите на кълняемост може да се разчита на половината от събраните. Могат да се насеят и през есента, и през пролетта, като опитът е показал, че тези, които са засети през септеври или октомври, през пролетта дават по-здрави устойчиви растения. Другият вариант е да си отгледаме разсад в оранжерия или кофички през февруари. След това през април се засажда в почвата навън.
Почви и сянка
Пащърнакът може да вирее и под сянка на дърво. Не се полива често, но когато се полива, трябва да е обилно. Например на десет веднъж, с много вода. Пащърнакът се развива добре на неутрални или слабо алкални почви (pH = 6, 0-7, 2) с дълбок обработваем слой, водопропусклив и дишащ, с високо съдържание на органични вещества. Бедните на хранителни вещества, плътни, глинести, с кисела реакция почви са непригодни за пащърнака.
Пащърнакът харесва богатите на органични вещества почви, но не понася и драстично намалява качеството на кореноплодите, когато се добави пресен тор.
През есента се изкопава парцел за засаждане до дълбочината на металната част на лопата. Слагат се до 4-5 кг хумус, зрял компост или биохумус (по 4-5 кг на 1 кв. м площ) и фосфорно-калиеви торове (при норма 25-35 г всеки за 1 кв.м).
През пролетта отново се прекопава парцелът, като се обработва на дълбочина 15-20 см с едновременното прилагане на азотни торове (амониев нитрат и др.) в доза 25-30 г кв./м.
Издържа до минус 8 градуса
Семената покълват при + 2 C, разсадът понася студове до -5 C, а възрастно растение - до -8 C. В същото време пащърнакът продължава да се развива добре при продължително неблагоприятно време. Той е устойчив на суша и е светлолюбив, въпреки че расте добре и в частична сянка под дърветата. Харесва неутрални или слабо алкални почви (pH = 6, 0-7, 2) с дълбок обработваем слой, водопропусклив и дишащ, с високо съдържание на органични вещества. Бедните, плътни, глинести, с кисела реакция почви са непригодни за него. Зимната сеитба се извършва само със сухи семена през последната деседневка на октомври - първата на ноември. Сее се на редове, с разстояние между редиците 35-40 см или 40-50 см. И дълбочина 1-2 см. Проникването на семена до 3 см е разрешено на леки песъчливи глинести почви.
