М ощни дъбове на повече от три века живеят в бившия царски дворец Кричим. Старите дървета облечени с бръшлян опират с короните си небето и са потомци на Великата българска гора, наречена от средновековни пътешественици Silva Magna Bulgarica . Тази велика гора е започвала от Тракия и е стигала до Белград, а топлият и влажен въздух на лонгозния лес създавал такъв микроклимат, че по тези места са живеели лъвове, и колкото и невероятно да звучи камили. Днес за тези природни чудеса само отпреди няколко века свидетелстват обвитите с бръшлян стволове на вековните летни дъбове, които са се отправили към вечността, сякаш белязани от безсмъртие.
Служби
Паркът в двореца Кричим, обвит с митове и легенди, вече е достъпен не само за световния и български елит, но и за народа. За това разказаха домакините в един от дните на „Седмицата на гората“, когато лесовъди и журналисти засадиха дръвчета от диви круши и ябълки, чиито плодове служат за храна на дивеча в парка. Тогава лесничеите обясниха, че мястото, което е истински ботанически шедьовър вече е достъпно за обикновени посетители. Паркът е създаден през 1901 г. от един от най-големите ботаници със синя кръв в Европа - българският цар Фердинанд, след 1944 г. и 1989 г. последователно е стопанисван от УБО/Управление за безопасност и охрана/ и НСО/Национална служба охрана/, а през 2019 г. малко преди пандемията Ковид влиза под шапката на Министерство на земеделието и горите и на територията на държавно Югозападно предприятие. Така за близо 200 растителни видове от цял свят и огромно стадо с елен лопатар и кошути зад дървената ограда, както и за самия дворец вече се грижат вещите ръце на 23 души, повечето от които са лесничеи.
Цъфтеж
Паркът се простира на близо 300 дка от които 260 са активно подържани с изградена поливна система. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк. В началото на 20 в. Костадин Байкушев привлича вниманието на княз Фердинанд I към гората, останки от Велика българска гора.
Тогава започват да се внасят растителни видове от цял свят, които преди 1944 г. са били около 300 вида. Така оформят пространството, че всеки месец е имало растения, които цъфтят. В началото на века се внасят и чинарите, които в днешно време могат да се видят и във Вършец, един от любимите курорти на елита от царско време и най-вече на банкера Атанас Буров. Въпреки това в Кричим основата са съществуващите вековни дъбове. Днес в парка могат да се видят около 185 вида растения. Някои от тях умират, защото свършва жизненият им цикъл, но видът се възстановяват от лесничеите. Така посетителите сякаш участват във филм на чудесата, докато се разхождат между тунели от цъфтящи дървета и храсти.
Божури
Там могат да се видят дървовиден божур, японски вишни, индийски люляк, магнолии, лаврови дървета, японски вишни, различни иглолистни видове. Тук за пръв е внесена е метагигантската секвоя, бамбук, топола, върба, гинкобилоба, кедри и др.
Патици
В парка има изкуствени езера където плуват диви и полудиви патици с малките си. А от центъра изригват красиви струи вода. Площите се напояват със собствени помпени станции. В парка ловът е забранен, защото е защитена местност.
Ограда
На мястото има голямо стадо от елен лопатар и муфлон, които се отглеждат за да бъдат разселвани в други райони на страната. Те също не са обект на лов. За тях се правят специални дивечови ниви. Любопитно е да се научи, че еленът лопатар се внася по времето на Фердинанд от Австрия и се чувства отлично в България. Гората се обитава от различни животни,като гургулица, гълъб хралупар, лисица, чакал, дива котка, бялка, защитеният бръмбар еленов рогач, полудива патица, сухоземни костенурки и таралежи. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка.
На лов са идвали Елин Пелин, Юрий Гагарин и Фидел Кастро
Писателят Елин Пелин е бил един от любимите гости на царското семейство, с когото са ходили на лов. Негови снимки с царските особи се виждат на много места по цените в ловния дом -дворец. По времето на соца, когато дворецът е бил изцяло под опеката на УБО са гостували първият излетял в космоса Юрий Гагарин, Валентина Терешкова,виетнамският диктатор Хо Ши Мин и много световни величия.
След 1946 г. дворецът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. Сред гостите са били и Фидел Кастро, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук са почивали президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, висши представители на властта и гости от чужбина.
Аскетичен лукс и акварели на Щъркелов
Дворецът , който е строен специално за ловен дом от цар Фердинанд, след това е бил достроен от сина му цар Борис 3, а по-късно грижливо е поддържан и от властите по време на социализма, както и на прехода, като всичко е запазено такова, каквото е било. Това, което прави впечатление е аскетичният лукс. Към основната сграда има допълнителна постройка за кухня, от която ястията са носени в светла и просторна трапезария. Тя е обзаведена с маса от солидно дърво и е събирала десетки гости. Освен нея в помещението има два или три шкафа със стъклени витрини, където са изящните сервизи от английски порцелан и стъкло. Те са пестеливо украсени с герба на цар Борис. Липсва всякакъв намек за разхищение и парвенющина. Специална атмосфера създават акварелите на Константин Щъркелов, любим художник на двореца. Вероятно заслуга за това е имала княгиня Евдокия, една от дъщерите на Фердинанд, която е имала талант за живопис. В някои от стаите има нейни акварели, които напомнят за Щъркелов, от когото очевидно е била повлияна. Другата украса са ловните трофеи, изложени предимно в коридорите на двореца.
Мебелите са във виенски стил, в детските стаи има по едно легло, нощно шкафче. Прави впечатление, че семейството е имало специално отношение към материите със естествен произход, защото завивките са само одеяла от овча вълна, а някои от камилска с царския герб. До ден днешен те са издържали на времето без да се променят.
Запазени са детските легла, както и детски кът, където в дивани с капак са съхранявали играчките.
Подовете са с паркет и персийски килими.
По- просторна изглежда стаята на княз Кирил, братът на Борис 3. А сянка пред неговия прозорец прави един от дъбовете на 250 г., чиито клони могат да се докоснат с ръка.
Всичко това в днешно време вече може да се види от посетителите, които обаче задължително влизат с калцуни.
Светлана Трифоновска
