Ч удите се защо има толкова много снобизъм и изящество в тази космата топка? Може би се дължи на факта, че котката си спомня, че някога нейните предци са живели в дворци, спали са на пухени легла и са яли от порцелан.
Тези котки са влезли в историята - те са били кралски довереници, придворна охрана и ценни подаръци: символ на специално кралско местоположение. Ето 4 от най-достолепните представителки на котешкия род.
Турска ангора
Грациозни снежнобели красавици със сини, зелени или кехлибарени очи, турските ангорски котки отдавна са се превърнали в любимки на аристократи и владетели. Тези котки са отлични мишачи, весели и игриви другари, а също и отлични приятели. Дори ако ангорската котка ще бъде приятелка с всички хора и животни в къщата, сърцето й ще бъде дадено само на господарката й.
Твърди се, че френската кралица Мария Антоанета е отглеждала ангорски котки. След революцията кралицата, отделена от семейството си, мечтаела да избяга - ако не се получи в Австрия, то поне с кораб до Новия свят. Тя дава заповед предварително да натоварят любимите й котки на кораба, но не успява да се присъедини към тях. Животът на Мария Антоанета е прекъснат от брадвата на палача. И котките безопасно прекосяват Атлантическия океан и се заселват в Мейн, в къщата на капитана. Там те леко подивяват и при общуването си с местни котки дават началото на нова порода - Мейн Куун, гласи легендата.
Сиамци
Първото споменаване на кралски сиамски или тайландски котки срещаме през XIV-XV век. В стихотворение, посветено на котките, се споменават животни със светла козина и тъмни петна по ушите, по муцуната и по върховете на лапите. Тези малки хищници в Аютая са живели само в кралския дворец, в именията на близки сътрудници и в храмовете на Буда. Докато стопанинът е жив, те пазели спокойствието му. Когато собственикът потегли на последния си път, котките се местели да живеят в храма, където роднините на починалия им носели най-добрите ястия в златни съдове. Смятало се, че котката може да се застъпи за душата на починалия си собственик в другия свят.
Легендата разказва, че в будистките храмове сиамците не само пазели мира на душата на бившия собственик, но и защитавали доста материални съкровища.
Друга легенда гласи, че монасите в един храм трябвало да отидат всички вкупом някъде по важна задача. Когато се върнали, заварили котката да стърчи на пост - здраво увила опашка около главното съкровище, златна купа на Буда. Като дошло време да ражда, се появили шест малки котенца и всяко от тях имало завита опашка точно като нейната.
Според друга легенда те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му, впивали нокти в злосторника и така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена на края. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, за да се покаже, че нищо в природата не е идеално.
Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандартът.
Японски бобтейл
Бобтейлите са пренесени в Япония през 6 век от търговци на коприна. Тези котки се смятали за безценни заради способността им да защитават товара от гризачи и да не оставят собственика да фалира. Но когато японският император за първи път видял тази котка с невероятна счупена опашка (бобтейлите са създадени така от природата и те вече се раждат с нестандартната си опашка), той веднага решил, че това съкровище трябва да принадлежи на него.
Така породата японски бобтейл станала официалната императорска порода и получила същите привилегии.
Според легендата един от императорите на Япония толкова обичал тези котки, че официално забранил на всеки друг в щата да ги отглежда или развъжда. И когато провеждал аудиенции на открито, той винаги бил придружаван от стадо бобтейли с червени копринени каишки.
Това е и прототипът на известната котка, която маха с лапа и носи пари и щастие - такива сувенири има в повечето магазини за ориенталски стоки и азиатските ресторанти.
Руска синя
Любимата котка на Николай I - Вадка, била руска синя. Тази порода прилича на британките, но е по-грациозна. Нейни представителки са отглеждали кралица Виктория, Петър I, Николай II.
Ценени са заради независимия си характер - те винаги знаят как да се забавляват без външна помощ - и отличния им ловен инстинкт.
През 1893 г. англичанката Карън Кокс си донася две котенца от Русия, като по този начин дава началото на развъдната работа по създаването на руската синя порода. Но по време на Втората световна война почти всички от тези животни умрели и работата трябвало да започне наново.
Сега тази кралска порода котки е жива легенда: те играят в Холивуд с Киану Рийвс, правят ги герои на аниме, правят им изразителни снимки и им посвещават набори от колекционерски фигури.
Кристи Красимирова
