Д есетки паметници на известни личности от българската история съществуват по цял свят и напомнят на местните жители за съществуването на малка България. Трудно е да бъдат всички те изброени, а и това едва ли е необходимо. По-важното е, че чрез паметните знаци народите научават повече за родната ни история и изразяват своето уважение пред нашите национални герои.
Най-много паметници по света има Васил Левски, като те са най-малко 25. Осем от тях се намират в българските посолства и консулства в: Брюксел, Солун, Вашингтон, Торонто, Никозия, Скопие, Париж, Токио. Извън тях най-голям е броят на паметниците на Левски в балканските страни. Три негови паметника има в Румъния: в букурещкия парк „Херастрау“ до централния хотел в Турну Магуреле и в село Еникьой, Тулчанско, където младият Васил Кунчев е бил учител. Три паметника има в Сърбия. В два от градовете в Западните покрайнини - Цариброд и Босилеград, са поставени бюст-паметници. А в централния парк на Белград „Таш майдан“ има барелефи на Раковски и Левски, поставени върху морена, докарана тук от Витоша планина. Два барелефа и един бюст-паметник на Левски има и в Молдова. В столицата Кишинев е поставен барелеф пред Българския лицей „В. Левски“. В град Твърдица втори барелеф се намира пред Двореца на културата, а в село Паркани в Приднестровието има негов бюст. Два бюста на Апостола на свободата има и в Украйна: в сградата на Всеукрайнския център на българската култура в Одеса и в град Бердянск.
Инициативи
Паметници на Васил Левски обаче има не само на територията на Балканите и в Европа, но и на десетки и дори стотици хиляди километри, отвъд морета и океани. В Аржентина има два паметни знака. През 1998 г. в Буенос Айрес в парка „Баранкас дел Белграно“ е поставен бюст на Левски. Инициативата е на Общобългарския комитет и фондацията, носещи неговото име, с финансовата подкрепа на българската диаспора в мегаполиса. През февруари 2022 г. бюстът е откраднат, но само дни по-късно е отлят нов, който е върнат на постамента. Вторият аржентински паметник на Апостола се издига в град Лас Бренас и е по идея на местната българска културна асоциация, създадена преди половин век. Три паметни знака на Васил Левски има в САЩ. Един негов бюст има пред сградата на българското посолство във Вашингтон, а втори в Чикаго – в Алеята на героите край българската църква. Идеята за паметника е на бизнесмена Милчо Томов, председател на Фондация „Ние, българите по света“. Автори на скулптурата са Христо Георгиев и Милен Каменов. Паметникът е открит на празника 24 май 2015 г. Инициаторът Томов обяснява, че идеята му е бюстът на Левски да бъде последван от такива на Кирил и Методий, Ботев и др. герои от българската история. В двора на църквата „Света София“ в предградието Дис Плейнс в Чикаго пък е поставена паметна плоча на Апостола.
Бронз
Паметник на Васил Левски има и в Куба. Той се намира в град Сиенфуегос, пред завода за пластмасови изделия, носещ неговото име. Бронзов паметник на Дякона има и в канадския град Брамптън, провинция Онтарио. Той се намира до православния храм „Св. Димитър“.
Левски в Брамптън... и в Куба.
В най-големия парк на румънската столица „Михай II“, наред с бюстовете на световните творци като Леонардо да Винчи и Виктор Юго, се намират и бюстовете на Ботев и Левски. На фасадата на Солаковия хан, в който двамата революционери прекарват една люта зима, която посочва, че там се е намирала печатницата на Любен Каравелов. Паметна плоча на Левски има и върху фасадата на жилищен блок, мястото, където е упълномощен от БРЦК да ръководите Вътрешната революционна организация.
Аржентина
Паметници в чужбина има и Христо Ботев. В Аржентина негов паметник се издига в Чако, провинцията с най-многобройно българско население. Монументът е дело на архитекта от български произход Леонардо Илиефф. Паметникът е създаден и монтиран по повод 150-та годишнина от рождението на Ботев. Първият паметник на поета обаче е създаден през 1991 г. в бесарабското село Задунаевка от българина Георги Недялков. Фигурата е с височина 2,80 м, отлята е от железобетон и е поставена върху постамент с височина 1,60 м от черен гранит. Бронзов бюст-паметник на Ботев има и във ВИП парка на ЮНЕСКО в австрийския град Голс. Той е създаден по идея на проф. Ник Тиц и е открит на 2 юни 1991 г. Любопитно е, че бюст-паметник на българския поет революционер има и в Китай. Той се намира в Алеята на великите личности в парка „Чаоян“ в Пекин.
Ботев в Китай.
Един от най-известните български хайдушки войводи е капитан Петко Кирков. Родното му място Доганхисар днес се намира в Гърция и в него има мемориал с бюст-паметник и музей на бореца за свобода. Освен него обаче Петко войвода има още най-малко три други паметника извън пределите на днешна България. В Киев, Украйна, в парка „Полицейска градина“ през септември 2011 г. е издигнат паметник, изграден със средства на Съюза на тракийските дружества и Асоциацията на българите в Украйна. Негов автор е скулпторът Любомир Старчев. Причината българската общност да издигне паметник на Петко Кирков тук е участието му в Руско-османската война от 1877-1878 г., в която воюва рамо до рамо с украинските войници и офицери. Освен това след войната войводата прекарва известно време в подареното му от руския император имение, намиращо се на територията на Киев.
Петко войвода в Рим... и в Доганхисар.
На хълма Джаниколо в Рим е поставен бял мраморен бюст на войводата, дело на Старчев. Той е част от поредица паметници на десетки италианци. Това, което ги обединява, е, че всички те някога са били част от дружината на Джузепе Гарибалди. Отново на Апенините в южното градче Чели ди Булгария през 2016 г. е открит паметник на кан Алцек. Името на града означава „Българските килии“ и идва от многото монашески убежища, съществували някога в скалите на планините в района.
Берлускони
Паметници извън България има и народният поет Иван Вазов. Единият от тях е в Рим на площад „Торвалдсен“, близо до площад „Пиаца дел пополо“. Причината за издигането на паметника са стиховете, които той посвещава на Рим след една своя екскурзия до Вечния град през 1884 г. През 2009 г. по време на посещението на италианския премиер Силвио Берлускони у нас е взето решението за издигане на паметник на Вазов в Рим.
Иван Вазов в Унгария... и в Рим.
Бронзовата статуя е най-голямата след тази в Сопот. Фигурата е висока 2,60 м и се издига върху 2,20 м постамент. Паметникът е открит на 21 май 2010 г. за празника на българската азбука. Вторият паметник на Вазов е в унгарския град Кишкьорьош, в двора на родната къща на Шандор Петьофи. Причината за поставянето му тук е, че още приживе българинът е приет за един от най-добрите в света преводачи на творчеството на унгарския поет. В същия двор се намира паметникът и на друг български поет преводач на Петьофи, Атанас Далчев.
Със своя статуя в чужбина е удостоен и поетът Пенчо Славейков. Всъщност това не може да се приеме като класически паметник. В Милано, близо до емблематичната катедрала, до една градинка, пресечна точка на улиците „Верциере“ и „Броло“, е поставена пейка, в лявата част на която има седнал човек от бронз.
Пенчо Славейков в Милано... и в Брунате.
Приближавайки се, почти всеки българин би познал в мъжа поета Пенчо Славейков. Пейката е открита официално през 2019 г., като мотивът за поставянето й е пребиваването на българския поет тук. Освен тази пейка синът на Петко Рачов Славейков има и още един паметник в Италия. Той се намира в малкото градче Брунате, където болният творец завършва живота си.
Приятелство
В Западна Африка, на брега на Атлантическия океан, се намира малката държава Бенин. Смята се, че тук преди векове се е зародила вуду магията. В центъра на икономическата й столица Котону гордо се издига паметник на българския комунистически лидер Георги Димитров. А площадът, на който е издигнат паметникът, носи името площад „България“. Петтонният каменен монумент е докаран и монтиран тук от България през 1986 г. Той е поръчан от тогавашния диктатор на страната Матю Кереку, който е пръв приятел на Бай Тошо и горещ привърженик на идеите и политиката на Героя от Лайпциг Димитров.
Георги Димитров в Бенин.
Местните жители наричат ласкаво паметника на Георги Димитров „Татко България“. Паметникът е дело на скулптора Марко Марков. Изработен е в ателиетата на Гара Нови Искър и леярната в Илиянци. И още един паметник, посветен на същата тематика. В Братислава, столица на днешна Република Словакия, се издига Паметник на българските партизани, издигнат в памет на българите, загинали по време на Словашкото национално въстание от края на август и началото на септември 1944 г.
Бесараби побългариха Ленин
Един наистина уникален паметник се намира в украинското село Зализнично в Одеския район. Там старият паметник на болшевишкия лидер Владимир Илич Ленин е обновен и през последните години „грее“ по един наистина феноменален начин в облика на Трифон Зарезан. Върху главата на Дядя Вова е нахлупен калпак, а на снагата му е завит пояс. В ръцете си Ленин държи лозарски ножици и лозова пръчка, а до него има дървен съд, пълен с вино, символ на добрата реколта. Според местните жители паметникът не е посветен на свети Трифон Зарезан, а на първите български заселници по тези места, които през 1861 г. основават селото. Решението за трансформирането на болшевишката статуя е одобрено от местния селски съвет. А превръщането на Ленин в Трети Зарезан е дело на местния творец Валери Адам. Един от основните мотиви за тази промяна е, че събарянето на статуята би излязло много по-скъпо от трансформирането й. Като пример за промяната инициаторите посочват превръщането на друга статуя на Ленин в Одеса - в статуя на злодея Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“.
В Болград заливат с боя наш паметник
В Болград, Одеска област, повече от десет години се издига Монументът на българските опълченци. Той представя обелиск, като върху плочи от четирите страни на обелиска са изписани имената на български опълченци от Бесарабия, участвали в Руско-османската война от 1877-1878 г. Върху стените на паметника са поставени барелефи с изобразени сцени от сражения на Българското опълчение. На върха е поставен Георгиевски кръст за храброст III-та степен. Монументът е открит официално на 20 октомври 2012 г. по случай 135 години от Шипченската епопея.
През 2017 г. Паметникът на българските опълченци в Болград е осквернен, като е нацапан с жълта боя и върху него на руски език е написано „куфар-гара-София“. Разшифровката на текста е българите в града да си вземат куфарите и да си заминават в България. А жълтата боя е един от двата цвята в националното знаме на Украйна. Оказа се, че властите в града не могат да открият извършителя на оскверняването, тъй като известно време преди това камерите около паметника са били откраднати. Вандалската постъпка веднага е осъдена от украинските власти, които обещават да почистят паметника за 3 март, когато пред него ще се проведат тържества по повод Руско-османската война от 1877-1878 г. и Освобождението на България.
Иван Георгиев
