П рез месец март 2023 г. специален гост на 27-ия международен „София филм фест“ беше Джералдин Чаплин – първата дъщеря на легендарния актьор. През юни тази година ни гостува синът му Юйджин Чаплин, създал документален филм и музикален спектакъл за баща си. Това е добър повод да се разровим в историята и да проследим връзката на бележития комик и България.
Чарли Чаплин по времето, когато се предполага, че е бил в България.
През 1919 г.. Чарли Чаплин присъства на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална бохема Гринидж Вилидж. Тук той се запознава с българина Джордж. Това е Георги Андрейчин, роден през 1894 г. в село Белица, Горноджумайска област. Човек с необикновена биография, с твърди комунистически убеждения. Лежи в американски затвор, става фактор в СССР.
Българинът Джордж Георги Андрейчин.
През септември 1921 г. в Берлин двамата имат втора среща. Андрейчин е пристигнал в германската столица да закупи локомотиви и стоманени мостове за болшевишкото правителство. Срещата е топла и сърдечна и оставя дълбоки корени и у двамата.
Чаплин лично е описал срещите си с Андрейчин в своята автобиография, първото й българско издание датира от 1927 г. След 1944 г. е сътрудник на Васил Коларов и пълномощен министър. Взема участие в Парижката мирна конференция. През април 1949 г. е арестуван и отведен в СССР. Обвинен е, че е бил активен троцкист и от 1924 г. шпионира в полза на Англия, а от 1941 г. сътрудничи на американското разузнаване. Осъден е на смърт и на 20 април 1950 г. е екзекутиран.
Интерес
Но Чаплин далеч преди Андрейчин се е срещал с българин. Това събитие е останало в сянка. През 1909 г. Чаплин е участник в английската трупа на Фред Карно. Това са тридесетина пътуващи актьори, танцьори, акробати, фокусници и певци, които са на едномесечно турне в прочутия парижки локал „Фоли Бержер”. По същото време Лазар Добрич е участник в ревю-програмата на театър „Шатле”.
Лазар Добрич
Бележитият ни цирков артист си спомня: „...Във фоайето на театъра се даваше ход на всички театрални новини, преди те още да са се оформили и заели своето място в колоните на вестниците. Един ден дочух да се говори за някакъв млад мъж, англичанин, комедиен артист, член от трупата на Карно. Тази трупа изнасяше едноактни пиеси и скечове във „Фоди Бержер“, но за нищо не се говореше така много, както за младия комедиен артист Чарлз Чаплин. Приписваха му се изключителни качества на комедиен артист, виртуоз в мимическата игра, духовит и находчив при импровизираните шаржове и какво ли не още. Заинтригуван, полюбопитствувах да видя този изключителен артист и се завъртях няколко пъти във „Фоли Бержер“, където се радвах на сърдечен прием. Младият артист очарова и мен от пръв поглед. Говореше се, че е на около 20 години, но на мен ми се видя много по-млад, почти юноша, дребен на ръст, с красиво лице, къдрава коса и силно одухотворен поглед“.
История
Но първата среща на българите с филмите на големия комик става на 20 септември 1916 г. в софийското кино „Модерен театър“, където се прожектира лентата „Авантюристичният роман на Тили“. Филмът е заснет през 1914 г. от режисьора Мак Сенет в студиото „Кийстоун“. Любопитната любовна история между богатата стара мома Тили и безделника Чарли се посреща радушно от родните зрители, но големият интерес към личния живот и творчеството на Чаплин начева няколко години по-късно. В българските вестници се появяват редица биографични бележки и рекламни съобщения за филмите, които излизат на екран. През 1923 г. и идва „Авантюристът“, заснет по сценарий и режисура на самия Чаплин. Това е историята на затворника Чарли, който избягва на свобода и бяга от преследващите го надзиратели. Филмът е впечатляващ, защото зрителите се запознават с класическия образ на Чаплин – „малкия човек“ с неизменните бомбе, бастун и мустачки, с клатушкащата се походка, големите обувки, широкия панталон… Следва нова поредица от авторски филми – „Пожарникарят“, „Графът“, „Тихата улица“, „Имигрантът“, „Пилигримът“, „Парижанката“, „Циркът“. На 20 септември 1926 г. кино „Модерен театър“ представя знаменития филм на Чаплин „Треска за злато“. Прожекцията е придружена с музикален съпровод на оркестъра при киното под диригентството на Иван Попов.
През 1933 г. идва първият звуков филм на Чаплин – „Светлините на големия град”, последван от „Модерни времена“ и „Великият диктатор“, който през 1940 г. цензурата не пуска на екран.
Последният авторски филм на Чаплин е „Графинята от Хонконг“ (1967 г.) с участието на Марлон Брандо и София Лорен. За съжаление филмът е много слаб. Чаплин смята, че „нито Брандо, нито Лорен мижаха да оценят този сценарий“. Становището на кинокритиците е, че „Чаплин в „Графинята от Хонконг“ се разминава не само със своите персонажи, с образа на Чарли, но и със себе си, което е особено тъжно“.
Архиви
Освен с филмите си Чаплин заема място и в делничния живот на българина. Преди всичко името му се използва за вестникарски сензации и рекламна мистификации. Проучвайки литературата (книги, статии, архиви), свързани с Чаплин и България, попаднах на една прелюбопитна информация на Георги Стоянов – Бигор, поместена в негово изследване от 1966 г. Публикувана е в пловдивски ежедневник с интригуващото заглавие: „Чапли Чаплин ли е един преписвач“. Цитирам я дословно: „Миналата събота арестували един посетител на кинематографа, който през време на представлението се интересувал повече от своята съседка по место в залата, отколкото от филма, който се представял на екрана. Арестуван по молба на потърпевшата, той в съда се защитил, подучен от адвоката си, като твърдял, че по време на представлението заспал и не знае какво е вършил в съня си. Съдията, за да се произнесе правилно по процеса, накарал да представят филма, след което се убедил, че при гледането на филм, в който взема участие прочутият комик Чарли Чаплин, е било невъзможно човек да заспи, вследствие на което той осъдил подсъдимия“.
Новини
Оказва се, че на 8 юли 2006 г. един заглъхнал вече столичен вестник отново тиражира сензацията, като пак сочи, че събитието е станало в Пловдив. Наложи се да преровя доста течения на стари вестници и в един от тях, от месец април 1926 г., открих, че събитието наистина се е случило, но в… Лондон...
Но вестникарските мистификации с Чарли Чаплин в родната преса продължават. На 2 април 1931 г. вестник „3ора” публикува на първа страница сензационната новина: „Чарли Чаплин гост на София”, гарнирана с две снимки. На първата Чаплин е с премиера Александър Малинов. Под нея четем: „Рано тази сутрин, пътувайки за Атина, Чарли Чаплин пристигна с аероплан в Божурище. Един от нашите сътрудници, узнал новината, се отправи за аеродрума. Тук по-късно пристигна и г-н Ал. Малинов, който е един от най-горещите почитатели на Чаплиновото изкуство. На снимката се вижда великият артист и нашият държавник, снети в Божурище при изгрев слънце”. Втората снимка показва Чаплин в градинката пред Военния клуб в София на фона на руската църква. До него са двама български министри – финансовият Владимир Моллов и земеделският Григор Василев. Разбира се, това е поредната фотошега, сътворена от находчивите журналисти на „Зора“, за да повишат тиража на вестника.
Сензацията във вестник Зора.
Десет години по-късно софийският вестник „Нова вечер” известява читателите си, че Чаплин участвал в голяма изложба на пощенски марки във Филаделфия. Той изложил две колекции неунищожени марки от България, едната в единични екземпляри. А другата в карета, оценена за близо 10 000 долара. Според американските вестници Чаплин обикалял инкогнито Европа и при посещението си в София е закупил марките. Разбира се, в това няма нищо вярно, важното е вестникът да се харчи.
Паметник
Задължително трябва да отбележа, че в Габрово, където е Музеят на хумора и сатирата, се намира паметник на Чаплин, дело на Георги Чапкънов-Чапа.
Паметникът на Чарли Чаплин в Габрово.
Накрая ще спомена, че на 2 март 1978 г. българин и поляк (Роман Вардас) разкопаха гроба на Чаплин в тихото гробище на селцето Корсие сюр Веве и похитиха ковчега му. Аферата бързо приключи, исканият откуп от около милион американски долара не бе платен. Тъжното и смешното, че двама българи бяха мераклии да са герои на събитието.
Разровеният гроб на Чаплин.
Първо за похитител се сочеше Кунчо Кунчев от Асеновград, а после се появи Ганчо Ганев от Девня. Май че той трябва да развява байрака на тъмната слава...
И киното не остава назад
И българските кинаджии посягат към Чаплин. През 1924 г. Васил Бакърджиев и операторът Христо Константинов снимат в околностите на София гротеската пародия „Чарли Чаплин на Витоша“. Лентата е в чест на годишния бал на Съюза на кинооператорите.
Тодор Колев изпълнява прословутия "Танц на хлебчетата".
Не мога да отмина и неговите български имитатори, някои от които вече ни гледат от небето. Борис Робев от Варна – джаз бандист, куплетист. Солист на прочутия шопски оркестър от 1927 до 1909 г. Блестящ имитатор на Чаплин е Георги Лозанов, роден в Брусарци през 1956 г. Маневрен стрелочник, самоук комик, влюбен във филмите на своя кумир. Методи Занков от Перник, гастролирал преди години, стъкмен като Чаплин покрай шадравана на Народния театър в София. Да не забравяме и превъплъщенията на Тодор Колев...
Боян Драганов
