Б ухчевата къща в Стара Загора е сред малкото оцелели тук стари сгради от Следосвобожденска България.
Освен че е с уникална архитектура – проектирана от неизвестен австрийски архитект, тя пази богата родова памет. Построена за дом на семейство Анастас и Дешпини Хаджиангелови, тя е била приемна на старозагорския производител на спиртни напитки Иван Савов Любенов, а през 1920 г. става собственост на генерацията Бухчеви, чиито потомци я притежават и до днес.
Благодетели
„В края на IXX и началото на XX век във възкръсналата изпод пепелищата Стара Загора е разрешено и на неместни хора да купят земя и да си построят дом. Вероятно тъкмо тогава това е направил търговецът на хранителни стоки Анастас Хаджиангелов, който с предприемчивостта си за кратко успял да стъпи на крака и да натрупа завидно състояние“, разказва Райна Антонова, главен уредник в отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей.
Първоначално Анастас и Дешпини живеят в квартал „Полицейски“ на север от главната улица в Стара Загора. В красивата си нова къща семейството се установява около 1911-1912 година.
Анастас и Дешпини Хаджиангелови нямат деца, но са благодетели на сираците и старците в града. През 1907 г. по инициатива на Дешпини в сиропиталището е организирано начално класно училище. „За да могат най-малките ученици да учат там на място. Тъй като сиропиталището е извън града, през студените зимни месеци, в дълбокия сняг и виелиците се налага малчуганите да слизат до града за училище и често се простудяват. Някои от тях са недохранени, болни“, описва Райна Антонова. Семейство Хаджиангелови купува всичко нужно за школото, а Анастас дори обезпечава с 18 000 лева целогодишна издръжка на една учителка в сиропиталището, която да бъде постоянно с мъниците от началния курс. Заради добрините й Дешпини Хаджиангелова е наричана „майката на всички сираци в Стара Загора“. Умира през 1914 г. и е изпратена с почести. По-късно нейното име и името на съпруга й са изписани със златни букви на паметна плоча пред сиропиталището.
За Дешпини и Анастас Хаджиангелови днес напомня изписаният купол на църквата „Св. Богородица“ – двамата са сред дарителите за възстановяването на храма, а през 1911 г. семейството дарява 800 лева за изписване на кубето му.
Епохи
„Без колебание можем да наречем Бухчевата къща един от символите на града ни. Строена преди 114 г., минала през мъчнотии и разруха, тя е съхранена благодарение на старозагорските художници и наследниците – фамилията Бухчеви“, разказва краеведът Снежана Маринова. Според арх. Живка Кирчева, автор на „Стара Загора в архитектурни образи“, в тази сграда „си дават среща елементи на много стилови епохи – барок, сецесион, еклектизъм“. „Тя е своеобразен пример за „рога на изобилието“ от детайли, фрапиращо втъкани в структурата на архитектурния образ, вмъкнати във фасадата й в една традиционна планова схема на правоъгълно решение във формата на „Г“ – анализира покойната вече арх. Кирчева.
Декорация
„Строено е с широка ръка, за да изглежда къщата достолепна, да привлича вниманието в центъра на града. Най-ранната останала снимка е от времето на Балканската война, ноември 1912 г. Публикувана е в британското издание Supplement to The Illustrated London News – когато тук гостува цар Фердинанд. За съжаление това е единствената запазена фотография от ония години“, разкрива Снежана Маринова. По думите й в Града под липите няма друга толкова богато декорирана къща. „Това я прави различна, интересна и привлекателна и в наши дни.
Уникална дърворезба от интериора на дома.
Неслучайно през януари 1977 г. е обявена за паметник на културата с местно значение. Домът е с общоприето за времето разпределение – два етажа, с мазе и таван. Уникални са желязната врата и декоративните метални решетки на оградата. Интериорът също е израз на вкус и аристократизъм – елегантни мебели, гоблени, витражи, фрески, богата украса. Вероятно много хора си спомнят изящното огледало в антрето и елегантната плъзгаща се врата, разделяща салона. Може би защото местният производител на спиртни напитки Иван Любенов я е ползвал за приемна, мазето има специално проветрение като винарска изба“, обяснява още Маринова.
Национализация
По-късно изисканата сграда става приемна на Старозагорската община. През 1920 г., поради финансови затруднения, общината я обявява на търг. Печели го Стоян Диманов Бухчев, собственик на керамична фабрика в с. Горно Ботево. В нея се раждат децата му Мария, Димитър и Павел и растат още няколко поколения Бухчеви. „Драмата на политическите и обществените колизии след 9 септември 1944 г. не подминава фамилията – национализация, конфискация, тормоз. Къщата е разграбена и оставена безстопанствена. Едва след 1979 г. е дадена на старозагорските художници, които с много ентусиазъм и старание я възстановяват и й вдъхват нов живот. Устройват постоянна картинна експозиция, ателиета и клуб в приземния етаж, които я възстановяват и поддържат.
След 1989 г. по закона за реституцията потомците на Стоян Бухчев си връщат собствеността, а с усилията на отишлия си преди пет години Димо Бухчев и предишния й блясък“, коментира Снежана Маринова. Под негово ръководство се извършва цялостен ремонт и вътрешно преустройство, но архитектурният стил и фасадата са напълно възстановени и запазени.
„Нищо розово няма в детството ми в тази къща, но въпреки това единственото, което искам от децата ми, е да я пазят. Дори ако се наложи - да просят, но да я пазят.“ Това емоционално завещание прави в дните около вековния юбилей на дома, в който е роден, Димо Бухчев.
Била щаб-квартира на цар Фердинанд
„Като нова и представителна къща тогава по време на Балканската война в нея за около месец е настанен цар Фердинанд. Той пристига в града ни на 4 октомври 1912 г. и като главнокомандващ на българската армия установява щаба си в дома на Хаджиангелови. Там е прекарана и временна телеграфопощенска станция, за да може Негово Величество да координира военните действия.
Единствената запазена фотография от 2012 г., когато в дома на Хаджиангелови е настанен щабът на цар Фердинанд, публикувана в британското издание Supplement to The Illustrated London News.
Но според запазени спомени той използва къщата само за свой щаб през деня, а вечер се прибира да преспи в царския вагон, спрян на гара Стара Загора. После с българските войски заминават в посока Одрин“, разказва Райна Антонова. Сам царят дава много висока оценка както на къщата, така и на старозагорското гостоприемство, а през 1913 г. за втори път се връща тук.
Елена Дюлгерова
