В България все още е малко познато името на Иван или Джон Ночев. Това е конструкторът на ракетния двигател на спускаемия модул в ракетата „Аполо 11“, с който за първи път човешки крак стъпва на Луната.
На 16 юли 1969 г. от космическата база Кеймп Канаверал в щата Хюстън, САЩ е изстрелян космическият кораб "Аполо 11" с единствената задача човек да стъпи на Луната. Така е осъществена една вековна мечта на човечеството! "Аполо 11" пътува 4 денонощия с трима астронавти на борда - Нийл Армстронг, Едвин (Бъз) Олдрин и Майкъл Колинс, за да измине 386 000-километровото разстояние от Земята до Луната.
След 76-часов полет корабът "Аполо 11" навлиза в окололунна орбита. Майкъл Колинс остава в ракетата, а Нийл Амстронг и Едвин Олдрин с лунния модул „Орел” се отправят към лунната повърхност. На 20 юли 800 млн. души в 54 страни на света наблюдават пред телевизионните екрани как спускаемият апарат се отделя от космическия кораб и се насочва към Луната. Модулът благополучно се прилунява в Морето на спокойствието: "Хюстън, говори база "Спокойствие", "Орел" кацна!" - това е паролата на американските астронавти.
В 4 часа и 56 минути Нийл Армстронг внимателно отваря люка, слиза по стълбичката и стъпва на лунната повърхност. Той прави три малки крачки и светът чува паметните думи: „Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!”
19 минути по-късно на Луната стъпва и астронавтът Бъз Олдрин. Той изрича само: „Величествена самота.“ Двамата астронавти поставят на Луната стоманена плоча, текста на която прочитат пред камерата: „Тук хора от планетата Земя първи стъпиха на Луната, юли 1969 г. след раждането на Христос. Дойдохме с мир, от името на цялото човечество.” Плочата е подписана от Армстронг, Колинс, Олдрин и президента на САЩ Ричард Никсън. Те забиват знамето на САЩ, вземат скални късове от нея и заснемат околната местност.
При кацането четири болта автоматично свързват двете части на модула "Орел" с повърхността на Луната. При излитането обратно към кораба "Аполо 11" болтовете се самовзривяват и оттласкват едната половина на "Орел". Така малката ракета на българина Ночев преодолява лунното притегляне и двамата астронавти Армстронг и Олдрин се скачват с кораба "Аполо 11", за да се прегърнат с Майкъл Колинс. Всички заедно поемат обратно към Земята, където ги посрещат триумфално!
Отличник
Иван Ночев е роден в Карлово на 23 септември 1916 г. Завършва с отличен успех местното техническо училище “Братя Евлоги и Христо Георгиеви”. Започва работа в казанлъшкия военен завод “Арсенал”, а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
Край карловското село Марино поле се построява модерно за времето си военно летище с авиоремонтна работилница и Иван Ночев започва работа там. През 1941 г. за Германия заминава група български авиотехници, за да усвоят немските изтребители „Месершмит“. В групата е и Иван Ночев.
През есента на 1942 г. той е приет инженерна специалност в Берлинската политехника. Войната е в разгара си и след една жестока бомбардировка, при която изгарят квартирата на Ночев и Берлинската политехника, младият българин продължава своето висше образование в Пражката политехника.
След войната Ночев се прибира за кратко в България, след което заминава за Виена, където се дипломира в Техническия университет като машинен инженер. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас.
Емигрант
В България новата власт нарочва младия инженер за „враг на народа“ и „родоотстъпник“- очаква го арест, затвор или лагер. След редица перипетии той успява да избяга на Запад, а през 1951 г. достига до Торонто, Канада. В началото работи като уличен метач и берач на ягоди, после постъпва в авиокомпанията „Канада еър“. През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия гигант “Дженерал дайнамикс корпорейшън”. Тук, в Силиконовата долина се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
Реванш
След като загубват битката с руснаците за изстрелване на първия човек в Космоса, американците на всяка цена търсят реванш чрез своя програма за покоряване на Луната. Конгресът на САЩ отпуска на НАСА милиарди долари за изпълнение на тази свръхамбициозна задача. Привлечени са най-големите учени по света. В Лунната програма се включва и българинът Иван Ночев.
През 1962 г. Иван Ночев получава американско гражданство и приема името Джон Ночев. Включен е в екипа учени от НАСА в разработването на космическия кораб “Аполо”. Разработката се дели на два основни модула. С единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на Луната и след това завръща астронавтите на Земята.
Екипът конструктори, ръководен от Джон Ночев, изобретява реактивния двигател на спускаемия модул „Орел“, който осигуряват плавното му кацане с астронавтите на Луната. Освен това се подсигурява успешното завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб "Аполо 11". За неговите огромни заслуги при изработването на ракетните двигатели Джон Ночев получава медал от Конгреса.
Иван Михов и Петър Петров са му помощници
Преди историческия полет, през 1965 г. Джон Ночев открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност за ракетно-космически изследвания Lancea („Лансиа”). Той привлича за свои сътрудници други двама българи. В конструирането на ракетния двигател на спускаемия модул „Орел“ се включва ядреният физик Иван Михов, който изобретява изчислителен лазер за точно изчисляване на разстоянието до повърхността на Луната в реално време, за да може тягата да се регулира светкавично. Заедно с Ночев работи и българският учен Петър Петров.
Трима президенти до ковчега му
Джон Ночев мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за построяване на колеж. В началото на 1991 г. неговата сестра му гостува в Щатите. Той прави постъпки, за да посети България и родното Карлово, но съдбата решава друго. Нелечимо заболяване го приковава към леглото и на 13 март 1991 г. конструкторът на спускаемия модул на „Аполо 11“ склопва очи в Сан Диего, Калифорния.
На погребението до ковчега на българина Джон Ночев един до друг свеждат чела трима президенти на САЩ - Роналд Рейгън, Джими Картър и Джордж Буш – баща. Въпреки че в България вече е настъпила т.нар. демокрация, на погребението не присъства дори представител на посолството.
В средата на юли 2002 г. в Карлово е учреден Клуб на научно-техническите специалисти "Д-р инж. Иван (Джон) Ночев". Година по-късно, за рождения му ден е открита паметна плоча на къщата, в която живеят наследници от рода му.
Румен Жерев
