В сяка година стотици кучета се губят, биват изоставени или попадат в приюти без ясна информация за собственика им. В този контекст идентификацията и чипирането на домашните любимци се превръщат не просто в законово изискване, а в израз на отговорно отношение към животното и обществото.
Поставяне
Чипирането представлява поставяне на малък микрочип (с размер на оризово зърно) под кожата на кучето – най-често в областта между лопатките. Този чип съдържа уникален идентификационен номер, който се прочита със специален скенер и е регистриран в национална база данни. Данните в системата включват информация за собственика, адрес, телефон и данни за животното.
Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност всички кучета в България подлежат на задължително идентифициране с микрочип. Собствениците, които не спазват това изискване, подлежат на сериозна глоба.
Ползите от чипирането
- Лесно връщане при изгубване. Кучето се идентифицира за секунди в приюти или ветеринарни кабинети.
- Защита срещу кражба. Чипираните кучета по-лесно се разпознават и доказват като собственост.
- Доказателство за собственост. При спорове, инциденти или пътуване в чужбина чипът е официално доказателство.
- Медицинска история. Възможност за включване на здравни данни в системата.
Всички родословни кучета подлежат на задължително чипиране още от развъдника, преди да бъдат предадени на новия си собственик. Това се прави с цел:
- свързване на кучето с неговото официално родословие;
- проследимост на произхода при развъждане;
- установяване на автентичност при участие в изложби, състезания и развъдна дейност.
Локализация
Важно е да се подчертае, че чипът не съдържа GPS или проследяващо устройство. Той не позволява локализация в реално време, а само съхранява идентификационен код. Затова загубата на куче все още изисква активни действия от собственика – съобщаване в приюти, клиники и социални мрежи.
Друг важен документ, с който трябва да разполагат стопаните, е европейски паспорт за домашен любимец – документ, признат във всички страни от ЕС.
Един от задължителните елементи за издаването му е микрочипът. В паспорта се вписва чип номерът и без него документът няма правна стойност.
В едно общество, което се стреми към хуманно отношение към животните и отговорност към околната среда, чипирането не трябва да се възприема като формалност, а като морално задължение. То е крачка към намаляване на бездомните кучета, подобряване на здравния контрол и сигурността в градската среда.
Чипирането е стъпка към намаляване броя на безстопанствените животни. То е една от най-ефективните мерки. Благодарение на него може да се установи кой е собственикът и да се потърси отговорност.
*Автор: Д-р Йоан Славчев
