В църковния календар има три големи задушници, които се почитат винаги в съботен ден – една седмица, преди да започнат трите постни периода в годината. Голямата задушница е преди Месни Заговезни и осем седмици преди Великден, Черешовата задушница е преди Петдесетница, а Архангеловата задушница се почита в съботата преди празника на свети Архангел Михаил, който тази година се пада на 4 ноември. Тя се нарича още, Хрангеловото одуше и Рангелова задушница. На този ден в храмовете се извършва литургия за упокой, след което се служи обща панихида, по време на която се пали свещ и се отправят молитви за душите на мъртвите. Периодът е сходен и за християните на Запад. В Католическата църква и някои протестантски вероизповедания покойниците се възпоменават на 1 ноември — деня на Вси светии.
Корени
Според изследователи култът към мъртвите има дълбоки предхристиянски корени. Той е дълбоко залегнал в религията на Древен Египет и народите на Месопотамия. Те са вярвали в задгробния живот. Тяхната почит към близките им била чрез храна, най-различни предмети, според които са били необходими за техния път в подземното царство. Вярата в живота след смъртта не е чужда и на древните траки, гърци и римляни, които възприемат голяма част от философията на източните религии. За това говори легендата за тракийския цар-жрец Орфей и неговата съпруга Евридика. Според този мит Орфей слиза в царството на Хадес заради Евридика. За елините царството на Хадес заема основно в място в техните религиозни възгледи. Наред с това те са почитали и бога на смъртта Танатос.
През I век преди Христа Рим завладява Мала Азия, Сирия и Египет. Римляните които са отворени към света, наред с дворцовите церемoнии възприемат някои религиозни възгледи на източните народи, като с това те обогатяват своите религиозни представи за мъртвите. При славяните също е разпространен култът към мъртвите. Техните метафизични представи са свързани предимно с вярата в духовете, които според тях са душите на умрелите.
Подавки
Вероятно някъде от тези древни времена тръгва и обичаят на Архангелова задушница да се раздава храна в чест на покойниците – варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони.
За Бог да прости се раздава и на съседите по гроб.
Така наречените „раздавки“ или „подавки“ се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Според богословите виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на вечния живот на душата, но и на бъдещото ни възкресение.
Прикадяване
Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките почистват гроба, палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия и поставят цветя за почит. Най-възрастната жена прелива с червено вино. Възрастни хора споделят, че ритуалът започва от мястото, където е положена главата на покойника в посока наляво, като се правят три кръга по края на гроба. След това се разчупва хлябът.
Върху ритуалния хляб задължително трябва да е изобразен кръст.
Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите "Бог да прости". С тази молитва се има предвид Бог да прости греховете на покойника. Според старите хора, ако в деня около гроба кръжи мушица или пеперуда, означава, че душата на покойника е дошла при близките си. Според свещениците това са просто суеверия.
Трапеза
На Архангелова задушница в миналото са се правили общи трапези на гроба, така, както и на останалите задушници. Тъй като е последната за годината, се поставят 7 различни ястия, сред които и любими на починалия, за да се „чуе“ благословъта на мъртвите през предстоящите коледни пости. А на масата в дома обикновено се оставя празно място – за покойниците, които биха дошли да се нахранят с близките. Гробищни свещеници казват, че Господ пуска в отпуск душите на умрелите именно по време на задушницата.
Ден за душата
На този ден, както на другите две задушници, се спазват и някои ограничения. Целта на забраните за определени дейности и поведение е да откъснат човека от всекидневието, от обичайните грижи и отговорности и да освободят времето му за душата. Тя е невидима, но има своите нужди и изисквания. Това с особена сила важи за задушница. Тя е ден за възпоминание, който събира живи и починали близки по душа и кръв хора, които са преживели общо минало в някакъв аспект. Това се осъществява чрез мисъл и излъчването на добри чувства, на любов и благопожелания за добро място отвъд.
Забрани
Църквата не забранява, но призовава на задушница да не се върши работа, която търпи отлагане за друг ден. Например да се сготви и да се измият съдовете след храна, разбира се, не е грях - това е текуща необходимост. Да се нахранят стопанските животни също е нещо нормално, но да се прекопае градината или да се боядисва таванът или оградата вече не редно. Защото съгласно поверието душите на покойните посещават дома си и се наскърбяват, като видят, че потомците им си вършат работата и са ги забравили.
Според вярванията не се пере на ръка, защото ще се похаби време от отреденото за душите. Но няма пречка да се пусне пералня, защото работи машината, а не човекът. Не трябва и да се чисти, защото това отнема време, а чистенето спокойно се отлага и за следващия ден. Що се отнася до къпането, то се смята за недопустимо, защото е част от грижата за себе си, а не за покойните. Отделяме три дни в годината за тях и не е редно да „крадем“ от времето им. Екскурзии, среща с приятели, спортни игри и други подобни дейности също не са редни на задушница. Те не са изрично забранени, защото не са съществували, когато са установявани обичаите за почитане на мъртвите.
Твърд алкохол
Не се поменава починал с „твърд“ алкохол. Освен вино не трябва да се носят други спиртни питиета на гроба и на помена, което също започва да става масова практика.
Митрополит Киприян отслужва общ помен на старозагорските гробища.
Виното след преливането не бива да се употребява на гроба, а консумацията на храна е ритуална и затова трябва да се употребява в минимално количество – не да се нахраниш, а за „Бог да прости“, разясняват монаси. Не бива да се правят ставащите все по-популярните събирания в дома на покойния или в заведение, които се превръщат в обикновени банкети.
Спиритизъм
За мъртвите се говори с благоговение. Не трябва да си спомняме за тях със злоба и обида. Ако са останали неблагоприятни спомени, те се преразглеждат от добрата им страна. Не трябва да критикуваме мъртвите, а да се помолим за душите им.
Забранени са окултни практики извън християнската вяра – викане на духове, спиритизъм, шаманизъм, магии. В църковния храм не се поменават имената на самоубийци и атеисти (не се дават имената за четене при служба).
Свещ се пали не за здраве, а за да освети пътя на душата на покойника в земния свят. В гробищата не се ходи вечер, като за това има две причини. Едната е, че покойникът не бива да се оставя „последен“ в този ден. Другата причина е, че в сумрачно време гробищата предизвикват потиснатост и тревога, а това не е правилната енергия за почитане на покойните.
Отменете купона
А ако рожденият ден на някой от роднините се падне на задушница, нека се отбележи по-скромно. А най-добре е да се пренесе празнуването в следващия също така почивен неделен ден. Същото важи и за сватбите, които напоследък поради чисто битови причини все по-често се правят в събота. Те се планират с месеци за напред, и всеки може да се справи с календара.
Почитаме падналите за отечеството от 1880 г.
Понеже Архангел Михаил е архистратегът на Христовото войнство, на Архангелова задушница е установено да се почита паметта и на войниците и офицерите, жертвали живота си за свободата и обединението на България. Затова денят е известен още като Мъжка задушница.
Мъжка Задушница в Добрич, 1917 г.
Традицията датира още от 1880 г., когато военният министър генерал Петър Паренсов със специална заповед вменява на този ден да се отслужва панихида (възпоменание), съпроводена с военни почести, „за всички, които са положили костите си пред олтара на отечеството“. След 1944 г ритуалът е прекратен.
От 2008 г. военните ритуали на Архангеловден са задължителни.
Възстановен е официално през 2008 г., като е описан подробно в член 614 от Устава на въоръжените сили на Република България. Интересно е да се отбележи, че в другите християнски народи честването на паметта на загиналите във войните не се свърза с някакъв църковен празник, а с исторически дати.
Рангел брои греховете ни със свети Петър
В народните вярвания свети Рангел имал петима братя и всеки от тях получил нещо при подялбата на света. На свети Рангел се паднал светът на отвъдното, на мъртвите, и това станало причина да го нарекат „душевадец”. Момъкът Рангел използвал голям нож или остра сабя, за да извади душата при смъртта на човека. Това го правело особено жесток, но, от друга страна, справедлив. Ако човекът умирал леко и с усмивка, то значело, че свети Рангел му е подал ябълка, а мъчителната смърт означавала, че умиращият е получил за пиене горчива чаша. След това свети Рангел отнасял душата при свети Петър. Там двамата вземали везни и претегляли всички дела на починалия. Ако добрите били повече, душата на умрелия отивала в рая, а в противен случай била обречена на вечно страдание в ада. Затова в някои райони на България е останал обичай на Архангелова задушница да се раздават сол и брашно, „за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така, както брашното и солта”. Още по-древен и с неясен произход е обичаят първо да се дава от приготвеното жито на кокошките, „за да не умре друг от къщата”.
