В Искърския пролом, където се вие Искърът, в едно от най-живописните места на България се е сгушил Черепишкият манастир. Заобиколен от красива природа, тази българска светиня крие тежкото, но и величаво минало на народа ни. Не случайно писателят Алеко Константинов го смята за място, по-красиво от Швейцария, а Иван Вазов се вдъхновява тук за своите произведения.
Една българка
Не случайно героинята баба Илийца от Вазовия разказ „Една българка“ е тръгнала именно там да търси лек за болното си внуче. И днес много хора идват в обителта с надежда за изцеление. В книгата със свидетелства има записани редица такива случки. Човек , който бил напълно обездвижен, бил докаран от близките си. Няколко дни след като поседял там, той бавно проходил и поискал да се помоли в старата черква. Скоро захвърлил патериците, сякаш никога не са му трябвали, нямало и следа от болестта.
Друг покаяник пише, че бил отчаян алкохолик и след дълги години на пиянство повредил своите органи. Отчаян, дълго се молил и - о, чудо, променил живота си, преодолял проблема, а след години направил щедро дарение на Черепишкия манастир.
Баячки
С горещи молитви към Бог и силна вяра дошъл жител на Мездра, болен от рак на гърлото. Той ходил по лекари и баячки, но уви, нямало надежда. Чул за чудодейната сила на манастира и останал в него една седмица. После болестта по чудо изчезнала, а лекарите не вярвали на очите си. Тази невероятна история разказват и монаси, и миряни, свидетели на радостното изцеление. В обителта пристигнала да търси помощ жена със захарен диабет. С молитви и диета духовници я излекували. Свидетелствата за избавление от тежки или хронични диагнози са безброй, но най-странното е, че святото място лекува душевни заболявания и пороци.
В манастира един ден дошъл затворник с няколко присъди, включително и за убийство. След 40-дневен престой и строг пост, назначен му от монасите, той се смирил, повярвал в Бога, получил причастие и станал праведен и вярващ човек.
Типик
Най-старото писмено свидетелство за обителта е манастирският типик (устав, писан между 1390-1398 г.). Той се съхранява в историко-археологическия музей в София. Според документа манастирът възниква по време на царуването на Иван Шишман (1371-1395) в края на Второто българско царство. На отсрещния бряг на Искър, срещу манастира, се вижда природният феномен Ритлите - единствените в Европа вертикално разположени в земята отвесни скали. Там, сред стръмния склон са останките на средновековната крепост „Коритен град“ с 9 църкви, разположени като цял комплекс. Още се виждат ясно формите на основите, на колоните и олтарите. Много легенди и чудеса витаят около манастира. Смята се, че тук цар Шишман е водил последната си битка срещу завоевателите през 1396 г. Много от околностите носят името на царя - Шишманова дупка, местността Шишманица и др.
А името на манастира в народната памет се свързва с безбройните черепи на воините, разпръснати след битката. Тук в пещера в скалите цар Шишман прекарал последните си дни и укрил несметните богатства на царската хазна. Години наред скалите са обикаляни от търсачи на съкровища, иманяри, рискуващи живота си в преследване на легендарното злато.
Възрастни хора, живеещи в района, разказват, че някъде през 70-те години мястото е било заградено от военни части и милиция. Пристигнали два тира, в които били натоварени някакви артефакти, но нищо повече не се разбрало. Дали управляващите са открили въпросното съкровище и са го иззели, остава мистерия. Има догадки, че са открили не злато, а безценни икони, книги и църковна утвар от времето на Шишман.
Просвета
Черепишкият манастир е бил разрушаван неколкократно, но е бил възстановяван напълно към 1600 г. и става просветно средище за района. Тук е създадено Черепишкото евангелие от XVI век със златен обков, украсено с библейски сцени, „Панегирик“ (от 1623 г.), „Апостол“ (1630 г.), дело на монаха Яков, и сборник с поучителни слова „Маргарит“ от 1732, съставен от Тодор Врачански.
В периода на Българското Възраждане обителта отново придобива историческо значение. Тук известно време е намерил убежище Софроний Врачански. Споменава го Паисий Хилендарски в свои писания. В манастира е било и сборното място на революционерите на комитета на Врачанско и Белоградчишко. В близост е и местността Рашов дол, място на последната и трагична битка на останалите Ботеви четници, които се криели в скалите. В музея се съхранява и сабята на Ботев, а също и „Данаиловото евангелие“, преписано от монаха Данаил през 1616 г.
През XIX век към манастира се дострояват още сгради като Методиевото здание, игуменарница, камбанария и параклиса с костницата. И днес те могат да се видят такива, каквито са били преди повече от 100 години. Но най-интересна и обвита в мистерия е сградата на Рашидовия дом, вградена в самата скала.
Знамение
Легендата разказва, че дъщерята на Рашид бей - управител на Врачанския вилает, се разболяла от тежка болест. Насън девойката видяла как Света Богородица я вика в манастира. Беят не могъл да откаже молбата на момичето, затова построил къща, в която да отседне. След 2 месеца го повикали и той се разплакал от радост, като видял, че дъщеря му е оздравяла. Девойката приела християнската вяра, а манастирът бил освободен от данъци и получил много дарове.
Старата манастирска черква „Успение Богородично“, както е наречен и манастирът, е с автентичен вид от 1612 г. - нискосводеста еднокорабна сграда. През 1840 тревненецът Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско изографисват богато стените на храма, но с времето фреските са почти унищожени. Много красив обаче е ажурният иконостас, също владишкият трон с манастирската плащаница.
Мощи
В църквата са вградени мощите на Св. св. Козма и Дамян от Мала Азия. Тези светии изучавали лековитите свойства на билките и помагали и лекували болни и недъгави безвъзмездно в името на Господ. Нарекли ги безсребърници, а Господ ги дарил със сили да обикалят земите и да помагат на всички нуждаещи се. Местните вярват, че именно на светите безсребреници всъщност се дължи чудотворната лековита сила на Черепишкия манастир.
Жени Викторова
