И мператор Константин Велики е тясно свързан с автентичната история на България като основател на римския град Сердика (днешна София). За това какво е представлявала нашата столица по негово време и по повод днешния му празник (21 май) потърсихме мнението на доцент д-р Венета Ханджийска-Янкулова, директор на Регионален исторически музей – София, преподавател в Катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“ към Университета по библиотекознание и информационни технологии и в СУ „Св. Климент Охридски”.
- Доцент Янкулова, защо император Константин Велики харесва толкова днешна София и решава да я изгради като римски град? Какво селище заварва той?
- От писмените извори знаем за предпочитанията на император Константин Велики към Сердика. Изказани са редица предположения защо той е харесвал Сердика, сред които и такова, че е роден в близост до града. Едва ли някога ще разберем със сигурност дали е така. Все пак едно е сигурно – стратегическото разположение и утвърждаването като развит икономически и културен център през последните десетилетия на III в. поставят Сердика наравно с най-значимите градове в Римската империя. Още при предшествениците на Константин значимостта на града е била оценена. Едва ли е случайно, че именно в Сердика малко преди смъртта си император Галерий подписва през 311 г. т.нар. Едикт на толерантността, с който се прекратяват гоненията срещу християните. Този акт със световно значение нарежда Сердика сред важните градове от епохата.
Вероятно и в Сердика е имало подобна внушителна статуя на Константин Велики, като тази запазена в Капитолийските музеи в Рим.
Реално доста преди Константин Велики Сердика вече е изграден и се развива като градски център, част от Римската империя. Градът получава автономния си статут при император Марк Улпий Траян (98-117 г.), след средата на II в. вече има собствено монетосечене, постепенно са изградени важни обществени сгради – булевтерионт, театърт, герузията, многобройни терми (бани), които използват ресурса на топлите минерални извори, храмове и др. При император Аврелиан през 271-272 г. Сердика е обявена за главен град първоначално на провинция Аврелианова Дакия, а по-късно на провинция Вътрешна Дакия.
По времето на своето управление император Константин I (306-337 г.) често пребивавал в Сердика, където издава и редица важни укази. По негово време градът се разраства и благоустроява. Важна стъпка е и утвърждаването му като значим християнски център.
- Как е планирана Сердика?
- През Античността Сердика е типичен римски град. В основата на градоустройствения му план са двете главни улици, пресичащи се в централната част, в близост до градския площад – форум. Всички останали улици са успоредни на тях. Сердика е укрепена с крепостна стена след 176 г., по време на съвместното управление на император Марк Аврелий и сина му Комод, поради зачестилите варварски нападения. Доказателство за това са двата екземпляра от възпоменателен надпис, открити при градските порти.
Западната порта на Сердика. Центърът на древния град съвпада с днешния, което затруднява археолозите.
Градът е имал четири главни порти, към които извеждали двете главни улици. Днес местоположението на три от тях е установено, но само две са достъпни за посещения – Източната порта, в подлеза при Министерски съвет, и Западната порта, в археологическия парк до католическата катедрала „Свети Йосиф“. Все още не е открит форумът на Сердика. По-ранни хипотези го поставят под съвременния площад „Света Неделя“, но проучванията от последните години ги опровергаха.
- А къде се е намирал и какво е представлявал дворецът на императора?
- Няколко са разкритите богати жилищни сгради и комплекси, които са интерпретирани като императорски дворец, но засега нито един не е сигурно доказан. Най-старият е този във вътрешния двор на Президентството, към който принадлежи и ротондата „Св. Георги“. Изказана е и хипотеза, че императорът е обитавал украсеното с мозаечни подове жилище под сграда на ул. „Цар Калоян“, до днешния хотел „Рила“.
Може би една от най-достоверните хипотези е, че извънградското имение на император Константин, когато е пребивавал в Сердика, е било до днешния град Костинброд, в близост до пътната станция Скретиска.
- Разкажете нещо и за баните на Константин.
- В Сердика са разкрити няколко архитектурни комплекса, които могат да се интерпретират като бани (терми). Всички те са локализирани в близост до топлите минерални извори в центъра на града. Не можем да свържем нито един от тези комплекси директно с името на император Константин, но със сигурност той е посещавал някои от тях, когато е пребивавал в града.
- Какви разкопки и реставрационни дейности се водят сега на територията на Константиновата Сердика?
- Към момента на територията на античния град, днес историко-археологически резерват „Антична Сердика – Средновековен Средец“, не се провеждат пълномащабни редовни археологически проучвания. Последните такива са от преди няколко години – на пл. „Света Неделя“, където се търсеше форумът на града, и при Западната порта, където днес може да бъде видяна част от укрепителната система. Това, че територията на античния град съвпада със съвременния център на София, изключително много затруднява както проучванията, така и евентуалното експониране на разкритото. Като проблем се откроява и опазването на вече реставрирани обекти както от атмосферните влияния, така и от вандали. Понякога дори е по-добре археологическите структури да бъдат зарити отново след проучването им, за да гарантираме тяхното съхраняване.
От друга страна, съвременните технологии дават много възможности за представяне на археологическото наследство на Сердика. Музеят ежегодно организира временни изложби, посветени на най-новите открития. В деня на св. св. Константин и Елена представяме най-новата книга, посветена на антична Сердика – „Западната порта на Сердика. Археологически проучвания и социализация“, с автор доцент Илияна Борисова-Кацарова. Това е съпътстващо събитие към новооткритата изложба „Археология на София и Софийско XI: Западната порта на Сердика“.
Константин Събчев
