В ековни дървета издигат горда снага край древни, но слабопопулярни свети места из цяла България. Възрастни хора разказват, че тези исполини растат само край параклиси и оброци, за да ни покажат, че именно там се заземява Божията благодат. И ако човек вярва в Него и живее праведно и той ще бъда дарен със здраве на земята и вечен живот в отвъдния свят. Именно такива са и дърветата, живеейки между световете с клони, устремени към небесата и коренища, стигащи дълбоко под земята при мъртвите, чакащи Второто пришествие на Христос.
Параклисът Св. Георги е заобиколен от вековни дървета.
Изумителното райско кътче е скрито в близост до Сапарева баня - мястото с най-горещия гейзер в Европа. На няколко километра след съседното село Сапарево към Верила планина, сгушен между къпинаци, прясно разорани ниви и парк с фотоволтаици се белее параклисът „Св. Георги“. Край него растат два вековни дъба със стволове, които сам човек не може да обгърне. Дори в най-големите жеги или студове те си остават със зелени листенца.
Стари хора разказват, че възрастта им е между 500 и 600 години. Между „бракята“ се образува чуден процеп в посоката Север-Юг. Фенове на алтернативната медицина минават през него, спазвайки точно посоката, като се вярва, че това им носи здраве и дълголетие. От коренищата блика извор, чийто дебит това лято се е запазил въпреки високите температури.
Дворът е доста облагороден – с дървени маси, огнище и детска люлка за по-младите семейства.
Православният храм е изграден през 1939 г. на мястото на старо оброчище. В днешния си вид е обновен в началото на XXI век.
Магистрала
Движейки се с висока скорост по магистралата Е79 от София в посока Кулата, малцина забелязват на 33-тия километър в далечината приказно красивия параклис „Св. Иван“. Сгушен в слънчогледовите поля край него се извисява чудно дърво. То е надвиснало сякаш брани храма, така, както Рилският Чудотворец защитава българския народ от небесата от зората на X век. Радомирци разказват, че на това място е имало храм още преди много векове, защото именно оттук през XV век са минали мощите на св. Иван Рилски, докато са пренасяни от Търново към основания от светеца манастир. Когато калугерите стигнали землището на днешното Старо село, те пренощували тука два дни заради лошото време. Събитието се e зaпазило в родовата памет на поколения староселци и на хората в землището на съседното Друган. Там се разказва, че св. Иван и приживе и идвал по тези места.
До чудните дъбове има и чешма.
Провиралката между двата най-стари дъба се счита за целебна.
Всички от района се събират на неговия празник – Очов ден (19 октомври), когато се прави и курбан.
Доста спорове преди време предизвика една оброчна плоча с кръстообразен символ от тракийско време, намерена наблизо. Нейната автентичност е доказана с изследване от БАН. За съжаление обаче артефактът не може да се види, тъй като по настояване на селските попове е вградена в един от храмовете в района.
Скрино
Интересно изследване е правено и на Церо (вид дъб - б.а.) нас св. Йован край село Скрино. Шефът на фондация „Свята България“ Георги Чараклиев води на мястото експерти от Лесотехническия университет. Те прокарват сонда и датират с точност дървото, за което имаше легенди, че е на над 1000 години. Оказа се по-младo на „едва“ 300. Мястото е със силно излъчване и всеки посетител може да се убеди в това, като се зареди с природна божествена енергия, уверяват религиозни гидове от района. Поклонници отблизо и далеч идват, за да практикуват дендротерапия. При нея облягат гръб о ствола на дървото, изричат молитви към светията да издърпа болестите им чрез дървото и земята.
Осоговски
И докато възрастта на Ивановия дъб вече е ясна, все още е мистерия времето на основаването на тайнствения Кутугерски манастир „Св. Йоаким Осоговски“. Ако се имат предвид обаче вековните дъбове, които обграждат манастирската църква, това трябва да е било преди 400-500 години. Обителта се намира в историко-географската област Каменица на голяма надморска височина и само на 20 км от Кюстендил - до село Кутугерци. Самото име на селото се свърза с оцелели богомили, наричани кутугери, бабуни, торбеши, драговищици. Те са смятани за еретици, макар и искрени християни. В източните склонове на Осоговската планина са били разположени още две богомилски селища - Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил.
Храмът с дървото край магистралата до Старо село
По спомени на старите хора тук е имало три манастира и манастирски път, който ги е свързвал с техния главен манастир - „Св. Яким Осоговски”, на 15 км югозападно от Кутугерци, днес в пределите на Македония.
Днешните жители на селото са потомци на тези богомили кутугери, макар и да смятат, че името им идва от калугери.
Предполага се, че оцелели от гоненията или разкаяли се богомили се заселили тук и дори поели грижите за манастира. В него обаче те продължили да преписват апокрифната си литература.
Според архивите и описанията на краеведи, сред които изпъква името на най-големия изследовател на кюстендилското Краище - професор Йордан Захариев, Кутугерският манастир е съществувал до 1913 г. След 1944 г. бива занемарен и дълго време след това тъне в запустение и забрава, докато не е "открит" от студента богослов Росен Дончев - днешния Доростолски митрополит Яков. В началото на века той идва в тази гора и заварва манастирската църква в руини, обрасли с дървета и храсти. Между голите стени намира оцеляла през десетилетията, непокътната, храмовата икона на свети Йоаким Осоговски.
Кутугерският манастир Св. Йоаким Осоговски
Тогава дава обет пред светеца да възстанови манастира.
Манастирската църква е възстановена и за първи път след много години на 16 август 2009-а архимандрит Григорий - тогава протосингел на Софийска митрополия, а днес Врачански митрополит - извърши чина Обновление на храм, след което отслужва празнична света литургия. Тази година се навършиха 15 лета от това събитие.
Славейков възкръсвал край хилядолетник
Край манастира „Св. Героги Победоносец“ до пловдивското село Белащица расте чудно дърво. То е на възраст над 1100 години, а клоните му се извисяват на 15 метра височина.
Хилядолетния чинар
Обиколка
Обиколката на дънера му е почти 14 метра, което го прави най-дебелото дърво в България. Според легендата чинарът е бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови войници, които го донесли като фиданка на управляващия по това време Филипопол ромейски пълководец – Никифор Ксифий. Според преданията то може да цери очи, нерви и какво ли не.
Пенчо Славейков
Местните хора разказват още, че на хилядолетният чинар цар Калоян е връзвал коня си. За да съберат сили от животворното чинарено дърво, в селото са идвали и цар Борис III и царица Йоана.
Исполин
Пенчо Славейков също е бил привлечен от омайната сила на исполина и буквално възкръсвал от многобройните си болежки. Той често идвал да летува в Белащица, а любимото му място за отдих и отмора е бил хилядолетният чинар. Славейков установил, че тук се успокоява, а болежките му изчезват като с магическа пръчка, разказват тракийци.
Поема
Именно под дебелата му сянка Славейков е написал и безсмъртната си любовна поема „Неразделни”. В нея той нарича вековното дърво „явор“. „Яворе, яворе, ако можеше да им разкажеш всичко онова, което си видял е чул през вековете, сили нямаше да имам, за да го опиша” – възкликвал поетът.
Черква стана овчарник
Черквата „Св. св. Петър и Павел“ привлича туристи край благоевградското село Обел, на 200 м вдясно от пътя за ГКПП Станке Лисичково. Храмът датира още от времето на Средновековието, като цялата местност се нарича Блатото. По времето на социализма святото място е използвано за овчарник. Наоколо растат няколко вековни дъба, които придават невероятна атмосфера на спокойствие. Според местни предания църквата е унищожена още в османската епоха, но продължава да съществува като оброчище.
Любомир Старидолски
