Р азговаряме с архимандрит Никанор за историята, каноните и смисъла на 40-дневния Рождественски пост. Духовникът е игумен на Църногорския манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски“. Поради близостта си до София и Перник, чистия въздух, реликви и чудотворно аязмо обителта е магнит за туристи и поклонници в делник или празник, както и през почивните уикенди.
- Ваше Високопреподобие, може ли да се каже от кога датира традицията на Рождественския пост?
- 40-дневният пост, предшестващ празника на Рождество Христово, е установен през XII век, вече след разделянето на Източната и Западната църкви. На Изток до средата на V век е съществувала традицията двата празника – Рождество Христово и Богоявление да се празнуват заедно, както това прави и до днес Арменската църква. Знае се, че празникът е бил предшестван от кратък пост.
- За разлика от строгия Великденски пост, например, голямото изключение тук е рибата, която може да се консумира с изключение на сряда и петък. Защо точно тя е счетена от православния канон за неблажна храна, както и мекотелите?
- Рибата е блажна храна, но по-лека и се допуска нейната консумация при постите, които не са строги. Не са блажни мекотелите – морски дарове, охлюви, понеже нямат червена кръв. Това е признакът, по който разграничаваме постната и непостната храна от животински произход. Блажни са също така и яйцата.
- Има ли евангелски моменти, които да сочат светостта на отказа от храна и вода в определените периоди от годината?
- За това, че постът е необходим за християните, свидетелстват 17-та глава на Евангелието от Матея, както и думите на Спасителя, че в свое време учениците му ще постят. Самият Христос е постил строго 40 дни в пустинята.
- Много от съвременните хора обаче се чудят, как постът помага на човека да се доближи до Бога?
- Постът помага за това не заради въздържанието от храна, а заради послушанието, което християнинът оказва на Църквата чрез обуздаване на своите желания и преодоляването на егоизма. Постът от тази гледна точка представлява своеобразна жертва, която човек прави в името на Бога. И чрез която доказва упованието си, че Бог ще го запази от произтичащата от поста телесна слабост.
- В обществото ни, често се дискутира случаят - човек, постещ и вършещ недобри дела, сравняван с друг, който си хапва месо и млечни храни, а живее праведно. Може ли въобще да се говори за праведност при неспазване на поста?
- Постът не е самоцел. Няма християнска добродетел „пост“, а има „въздържание“. В този смисъл постенето не е непременно условие за праведност, но пък как без пост човек би се научил на въздържание, без което праведността е немислима? Хубаво е човек и едното да прави – добрите дела, и другото да не оставя – поста! Понякога се смесват две понятия – благочестие и праведност. Праведният човек винаги е и благочестив, докато обратното не е вярно. Възможно е благочестивият човек да постъпва подло и егоистично, спазвайки външно благоговейно поведение. В Светото Евангелие това поведение е строго порицано от Спасителя. Но от този факт никак не следва, че християните трябва да се отнасят с пренебрежение към външните форми на благочестие. Те помагат на човек като патерица, за да възпитава в себе си нравствени качества.
- Вие често пътувате до Света гора, какво е менюто на атонските монаси?
- На Света гора строго се спазва правилото монасите да не консумират друго месо, освен риба. Пости се три дни от седмицата – понеделник, сряда и петък. Светогорската кухня е типична средиземноморска кухня, като вместо масло или олио, се използва зехтин. Монашеските ястия са прости, но вкусни.
- Съвсем наскоро в. „Уол Стрий Джърнал“ обяви, че има бум на православните в САЩ - масово хора от различни християнски деноминации и религии сменяли вярата си. С какво според вас Православието печели един протестант или будист в този смутен свят на войни, икономически кризи и пандемични вируси, но и на фона на по-строгите правила в Православието, ограничаващи интимността и чревоугодието, издигнати в култ от масовата западна култура?
- Православието печели спрямо останалите християнски конфесии и другите религии със своята духовна дълбочина, премерена аскеза и сериозното отношение към религията, изисквано от вярващите. Докато в стария свят, в Европа, броят на „практикуващите“ православни християни неизменно намалява, макар и с различни темпове в традиционните православни държави, в САЩ все повече хора се обръщат към Църквата в търсене на Истината, в своята жажда за Божията благодат. И те, слава Богу, не остават излъгани в своите очаквания. Православната църква в Северна Америка е жива във всички свои юрисдикции, предлагайки на търсещите автентична духовност и пълното разнообразие от своите литургични традиции. Това също донякъде обяснява сериозните успехи на православната проповед в Новия свят.
- Защо постите се считат за задължителни преди Изповед и Причастие, a и свети отци ни съветват да не прибягваме към църковните тайнства лекомислено?
- Не са задължителни. Съществува обичай преди да се пристъпва към свето причастие да се приеме и тайнството изповед, както и да се пости три или седем дни. Но това е само обичай. Християнинът живее с Тялото и Кръвта Христови. „Аз съм Хлябът на живота“-казва Спасителят. Следователно, светото причастие не е въпрос на „заслуги“ – пост, или „чистота от грехове“, а насъщна необходимост за всеки един вярващ „за опрощаване на греховете и вечен живот“. Смисълът на боговъплъщението, което честваме на Рождество Христово, е именно този – Иисус да извърши Своя изкупителен подвиг на Кръста и да ни даде да ядем Неговото тяло и да пием Неговата кръв, за да станем с Него едно. Това е и смисълът на спасението!
- Според вас в масовия случай това днес разбира ли се, спазва ли се, и дали вече в наши дни на постите не се гледа като на една екзотична диета?
- Осветскостяването на нашето общество, контактите с инославни християни и атеистичната пропаганда в годините на тоталитаризма доведоха до отлив на желаещите да спазват определените от Църквата пости през годината. Едновременно с това се наблюдава и една друга тенденция, а именно да се придава различен от християнския смисъл на въздържанието от храна, което напълно обезсмисля поста като евангелски подвиг. Постим заради Бога. Всяка друга „причина“ превръща нашия пост в едно обикновено гладуване, от което духовна полза не получават тези, които го употребяват.
- В момента всички се молим за здравето на патриарх Неофит, но прави ли ви впечатление информационното затъмнение не само относно здравословното му състояние, за което всички отдавна знаят, че не е добро, но и за всичко случващо се в Синода?
- Надяваме се Негово Светейшество да преодолее това изпитание и отново да бъде сред нас като образ на незлобив и непорочен пастиреначалник. Здравето на всеки човек е много личен въпрос и лекарите пазят строго мълчание, независимо дали става въпрос за обществено значими фигури, или обикновени хора. Това поражда чувството, че нарочно се създава някакво информационно затъмнение, но това не е така. За жалост, станахме свидетели как някои от „добре осведомените“ побързаха да погребат Негово Светейшество и да занимават вярващите с „предизборна тематика“, вместо да ги оставят на спокойствие да се помолят за неговото здраве.
Любомир Старидолски
