Н е само в миналото, а и днес се водят големи битки за мощите на най-просиялите светии. Вярва се, че в който град или държава се намират те, то тази територия автоматично става защитена Свише срещу природни катаклизми, болести и войни. Вече 1000 години големи апетити на Балканите (а и в целия славянски свят) има към мощите на св. Климент Охридски - бащата българската кирилица, ползвана днес от 350 млн. души.
Митарства
През вековете нетленното тяло на средновековния български учен, гений и първи епископ, проповядвал на старобългарски език, е заравяно и откопавано, поставяно в различни мощехранителници, делено на парчета, крадено от благородници и шпиони на различни страни. Той е почитан и в католическия свят заради просветната му мисия. Ръкоположен е в свещенически сан лично от папа Адриан ІІ.
Днес официално най-голям дял от чудотворните мощи на светията се пази на две места. Първото се намира над град Верия, край Солун, в планинския манастир „Св. Йоан Предтеча“. Там се стичат поклонници заради главата на светията. Вярва се, че религиозната реликва помага за главоболие, мигрена и други проблеми. Миряни и служители в храма разказват, че след празника на манастира на 22 ноември 2007 г. главата на св. Климент започнала да мироточи. Из черквата се разнесло неописуемо благоухание и започнали да се случват нови чудеса и знамения. Как обаче главата попада там и до днес остава загадка. Обителта е древен монашески център, известен и почитан заради светците, живели там - като Григорий Палама, Теодосий Търновски, Никанор Заворда, Козма Етолийски. Според преданието мощи на българския средновековен гений, попаднали в гръцкия манастир още през XII век, тъй като самият светец приживе пожелал главата му да се върне на мястото, където е подстриган за монах. Според най-меродавната версия обаче главата е похитена от Охридски храм, но по-късно. Предполага се, че се е случило между XVIII и XIX век. След това е отнесена в манастира край град Бер (старото име на Верия).
Кузман Шапкарев
Родният фолклорист Кузман Шапкарев излага легенда, в която се разказват подробности за кражбата на реликвата от българския тогава град Охрид. Свидетелството е поместено в списанието на Българското книжовно дружество (предтечата на БАН) „Кратко историко-географско описание на градовете Охрид и Струга”. Според разказите от онова време черепът бил похитен от един калугер от верийския манастир „Св. Йоан Предтеча“. Делото било добре обмислено, като си имало и подготовка. Монахът нарочно дошъл в града престорен на прост слуга, слугувал в патриаршията и църквата няколко години, докогато намерил сгоден случай да открадне главата на св. Климентовите мощи заедно с един добър патриаршески кон, с който избягал, пише още Шапкарев. В този манастир, казват, и днес съществува откраднатата глава, почитана от населението на цялата гръцка околност. По-късно охридската църква възбудила процес против кражбата и крадеца на българската светиня пред Вселенската патриаршия, на която манастирът е подведомствен. Случаят обаче е заметен под килима. Все пак от онези години тръгнало поверието, че откакто главата на св. Климент е открадната от Охрид, жителите му започнали да страдат много повече от главоболие и мигрена и други болести на главата, тъй като го нямало вече светията да ги лекува.
Обков
В гръцкия манастир черепът му е поставен в красива мощехранителница. Обковът има маска със схематично моделирани чертите на лицето, „прозорче“ на челото, на чието капаче е изобразен бюст на св. Климент Охридски.
Негови мощи са запазени и в охридския манастир "Св. Пантелеймон". Култът към някогашния Велички епископ и до днес е жив. На него се кланят както християни, така и мюсюлмани. Любопитен факт е, че има стар обичай, според който в джамията на охридската махала Имарет (бившия манастир на св. Климент) два пъти седмично се раздава варена царевица (кешчек) и хляб на бедните в памет на чудотвореца Синан баба. Мнозина обаче смятат, че зад това име се крие именно св. Климент, който в житието си има чудеса, като изцеляване на слепи и разслабени с молитва.
Небесен човек
Гръцкият архиепископ Теофилакт Охридски пише житието на св. Климент, когото нарича „божествена и свещена глава“, „земен ангел“ и „небесен човек“, „благодатна маслина“ и др. За смъртта и погребението му Теофилакт разказва следното: „Над божественото му тяло, равностойно по чест с душата се извърши преподобно опело и бе погребано в светата обител, където сам със собствените си ръце си беше приготвил гроб от дясната страна на пронаоса на 27 юли 916 г. в дните на българския цар Симеон.“
Макар в житието да не е посочено изрично къде точно е положено тялото на светеца, то според учените няма съмнение, че това е построеният от Климент в Охрид манастир „Св. Пантелеймон“. За това свидетелстват както местната традиция, така и разкопките, извършени на мястото, известно в Охрид като Имарет или Плаошник. Предполага се, че гробът е устроен по примера на учителя на св. Климент – Константин Кирил Философ, чието тяло също е положено в южната част на римската базилика „Сан Клементе“. Гробът на Климент Охридски е иззидан и настлан с тухли под нивото на подовата настилка и има формата на ковчег.
Обширното житие на св. Климент завършва с едно чудо на изцеление, станало при гроба на светеца. Теофилакт пише още: „Миро излива твоя ковчег, преподобни, като извор живоносен“.
Кивот
Има данни, че скоро мощите са извадени и преместени в кивот, който е положен на по-удобно за поклонение място в наоса на храма. Предполага се, че това е станало по времето на архиепископа на Охридската българска архиепископия Димитър Хоматиан (автор на „Краткото житие на Климент Охридски”) след реставрацията на църквата „Св. Пантелеймон“ при император Теодор Комнин (1216–1230). Именно във връзка с това събитие се е появила нова дата за честване на светеца – 25 ноември.
Ала след изваждането от земята мощите на Климент Охридски пак не намират покой. Все още не е установено кога, но се знае със сигурност, че те са преместени от манастирската черква на „Св. Пантелеймон“ в охридската църква „Богородица Перивлепта“, където са препогребани. В по-старите публикации се предполага, че това е станало веднага след превземането на Охрид от турците и съответно при превръщането на Климентовия божи дом в джамия.
Втори гроб
През следващите векове мощите на св. Климент са изровени от втория гроб и са разпръснати из манастири и черкви по цял свят. Днес обкованата ръка се пази отделно във възобновената църква на Плаошник. Две доста големи кости са вградени в кивот, принадлежал на манастира „Св. Наум“.
След Балканската война бившият Охридски митрополит Борис донесъл в София кост от ръката на св. Климент, дълга около 25 см, и я подарил, придружена от специално писмо, на софийската църква „Св. Седмочисленици“. Мощите били поставени в кутия със стъклен капак, която била окачена пред светия престол.
Реликвата обаче е открадната. Днес в храма е изложен за поклонение реликварий с мощите на св. Климент (малка частица), св. Горазд и св. Харалампий.
Иконите му помагат при обучение или болест
Иконите на св. Климент Охридски са почитани на Балканите и сред доста от славянските народи, които ползват кирилицата. Той се смята за баща на тази езикова система. Вярва се, че иконите му помагат на ученици и студенти, а и на всички хора да напреднат в науките. Св. Климент помага и при различни заболявания, за което свидетелстват множество изцеления в гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, както и в охридски черкви.
Използвани са данни от статия на проф. Иванка Гергова „Мощите на Св. Климент Охридски“, публикувана в сборник в чест на професора по средновековна история Иван Божилов(Laudator temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Volume II)
Продължава делото на светите Кирил и Методий
Св. Климент Охридски се смята за родоначалник на християнската проповед в България и първи наш църковен оратор. Знае се, че неговите учители св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, го взели със себе си още като юноша. От това някои изследователи предполагат, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности. В житието от Димитър Хоматиан се казва доста ясно, че Климент е българин: “Произхождал от европейските мизи, които народът знае и като българи”.
След смъртта на св. Кирил в Рим (869 г.) Климент придружава Методий, докато той е начело на Сремската архиепископия. Климент става свидетел на всичките перипетии на първоучителя и борбите му с конкурента Вихинг и немското духовенство.
След кончината на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), св. Климент заедно с Наум и Ангеларий бягат със сал по Дунав. Така пристигат в Белград, където са приети от боритаркана (управителя на града). След като се възстановяват, те пристигат в столицата Плиска, вероятно през пролетта на 886 г. Тук Климент намира добър прием в родната си България, която вече официално е приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.
След възкачването на цар Симеон на престола през 893 г. св. Климент е ръкоположен за епископ. С молитвата си извършвал много чудеса. Веднъж св. Климент допрял с ръцете си сляп човек и той прогледнал.
Климент завършва живота си в дълбока старост през 916 г., като за дата на успението му се отбелязва 27 юли, денят на св. Пантелеймон. Бил погребан в основания от него манастир в Охрид, в гроб, който сам си приготвил.
Той е бил канонизиран за светия заради делото и чудесата, с които го свързали българите, почти веднага след кончината му. Но най-големият принос на Климент Охридски е, че опростява глаголицата на Кирил и Методий и създава нова писменост с далеч по-лесна за заучаване графика. Той я нарича кирилица - в памет на своя учител Константин-Кирил Философ.
Старобългарски писател, книжовник, учител и архиепископ св. Климент подготвя и 3500 ученици. Той ги посвещава в духовен сан и така те постепенно изместват гръцкото духовенство.
