П рез ноември православните християни начеват коледния пост в чест на голямото събитие - Рождеството на Иисус Христос - едно от трите лица на Светата Троица и Бога. За традицията и каноните около поста и трудно ли е човек да живее духовно в днешния свят на материални изкушения и Черни петъци разговаряме с отец Петър Попов от столичния храм „Света Троица“ (в едноименния квартал).
Вече близо 35 лета отец Петър служи в столичния храм Света Троица.
Църквата е изградена в началото на XX век със средствата на бежанци и български емигранти в Америка. Клирикът служи там от зората на демокрацията у нас - 1990 г., а на божията нива оре от 1980 г. , когато е ръкоположен за свещеник в Неврокопска епархия.
- Отец Петър, кога започва Рождественският пост и колко е неговата продължителност?
- Започва от 15 ноември и трае до 24 декември, като неговата продължителност е близо 40 дни. Заедно с Великденския може да се каже, че това са двата по-големи поста, тъй като другите през годината като времетраене са по-кратки. Рождественският е посветен на подготовката на човека за великото събитие - рождението на нашия спасител и Господ Иисус Христос.
- А строги ли са тези пости, както Великденските в чест на Възкресението Христово?
- Постът не може да се квалифицира – или човек пости или не. От друга страна, в нашето време е разбираемо, че не всички хора имат тази възможност по една или друга причина да предприемат продължително въздържание в много отношения в това число и от по-калорична храна.
- Каква трябва да бъде тя – знаем, че според традицията на заговезните на 14-и ноември се хапват за последно месни и млечни храни?
- Народът ни добре го е казал, че след това е необходимо въздържание от мазни храни. Това означава всички животински продукти. От гледна точка на медицината този период даже е полезен за нашето здраве. Това обаче е само външната, видимата част на поста, защото той има и друга - невидима. Ние, православните християни, приемаме поста като извор на велика духовна сила. Тя ни подкрепя в цялостното ни ежедневие чрез един по-духовен начин на живот. А какво означава духовен живот – да осмислим нашето ежедневие, нашите постъпки и приказки, деяния, начина на мислене и отношение към околните. Това е много по-важно от външния израз, т.е. консумирането на едни или други храни. Защото какъв е смисълът да не ядеш месо, а в същото време в себе си носиш някаква омраза, завист, гордост, вършиш недобри дела.
- Добре изяснихте, че освен физически имаме и духовен пост. Вие какво съветвате енориашите си в навечерието на коледния?
- Като за начало, че е желателно, ако могат, да пристъпят към него. Ние винаги искаме от Бога: „Господи дай ми нещо“. А това е период, в който можем поне да се опитаме и ние да дадем, като не само се въздържаме от храни, но по-същественото е да се опитаме да бъдем по-добри, по-смирени и милостиви, да прощаваме и да съчувстваме на ближните. Ето това е смисълът на поста: да осъзнаем и да потърсим пътя как да се променим духовно към по-добро. А какво значи духовно – нравствено, това е спазването на онези морални ценности, чрез които човек достойно може да следва Христос и неговите повели.
- Откога датира тази традиция да се говее преди Коледа?
- Не мога да кажа точно откога е, но го има т. нар. говеене например в поста за Възкресение. В началото му има хора, които три дни правят въздържание не само от храна, но и от вода. И на третия ден идват в храма, за да се причастят. Тази традиция не е от времето на Спасителя Иисус Христос, въведена е по-късно. Като цяло говеенето не е задължително, то е по желание, както и всичко останало. В християнството няма нищо задължително, всичко е въпрос на желание, лична преценка, отношение и осъзната постъпка.
- А Христовите апостоли дали са постили?
- Ами те почти са нямали друга възможност. Господ Иисус Христос им е казал - идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари, на които простите греховете – ще се простят и не мислете за онова, което вие трябва да търсите. Където и да се намирате, то ще ви се придаде. Така че те не са мислили какво и как ще ядат, най-важното е било да изпълнят земната си мисия да предадат начина си на живот с любов на другия, за да види и той как трябва да се живее Богоугодно и душеспасително. Това е направил и нашият спасител Господ Иисус Христос, като е дошъл на Земята – показал е как трябва да живеем, не само да търсим материалните облаги, ами да се стараем да бъдем добри. И всичко друго ще ви се придаде, казва Спасителят. А последното Той го е показал със своето Богочовешко присъствие, когато е благословил пет хляба и две риби, с които е нахранил 5000 души. Като Евангелието за това чудо упоменава още, че толкова е била бройката само на мъжете.
- Казвате, че в християнството няма нищо императивно, но постът не е ли условието човек да бъде допуснат до църковното тайнство Евхаристия?
- Да, желателно е преди нея да се направи един постен период. Тук обаче има и изключения. Понякога има хора, които са болни, а имат нужда от причастието, защото то е лекарството на лекарствата. Тогава те могат да приемат светото причастие дори да не са постили, защото всъщност те постят с болестта, която носят в себе си. Това състояние също е вид пост, който поставя човека в тежко състояние на изтощение, но въпреки това той намира сили да не обвинява, да не хули, да не задава дежурния въпрос: „Господи, защо пък на мене точно се случи?“. А понася и казва: „Господи, дай ми сили, моля Те, за да мога да устоя на това изпитание и да продължа напред“.
В другия случай, при който мирянинът е физически здрав, е добре да пости, защото той за разлика от болния може да го направи. Защото постът те въвежда в началото на твоя подвиг, дава възможност да осъзнаеш, че вярата не е просто ритуално изричане на някакви думи: „Вярвам Господи“, след които се кръстиш. Както, когато попитали една жена дали е вярваща християнка, а тя отговорила: „Да, вярвам – паля свещи в църквата“. Вярата обаче се изразява в постъпките ни всеки ден, в начина ни на живот. А постът е просто част от нашата вяра в Христа, в доброто и в любовта, която е над всичко.
- Доста хора се интересуват, дали в периода до Коледа са забранени венчавките в православните храмове?
- Да, има периоди, в които не се позволяват. Първият такъв е от началото на поста до въведение Богородично (21 ноември, разрешава се консумацията на риба - б.р.). Вторият е от Игнажден (20 декември) до Йордановден (6 януари). Идеята е в това време да сме по-концентрирани по отношение на подвига и вярата си, а не да акцентираме в ежедневието си на такива неща като еди какви си петъци, когато всичко се юрва да пазарува. Да не говорим, че е и доста грешно да наричаме този ден така...
- Е, това знаете идва от западното „блек фрайдей“, т.е. черен петък. Той се пада през ноември и от известно време и в България цял месец ни изкушават с намаленията на най-различни стоки. С какво всъщност да заменим тази дума?
- Не ме въвеждайте в изкушение, аз не мога да кажа с какво да я заменим. Може би с „деня на големите намаления“, с „пазаруването с големи отстъпки“ - има много варианти. Българският език е толкова богат, че въобще не е необходимо да наричаме петъка толкова негативно „черен“.
Промоциите тип Черен петък ни изкушават през есента.
- А не е ли по-големият проблем, отче, че ноември месец стана символ на цялото ни консуматорско общество, издигащо в култ парите и пазаруването?
- Ами и аз това казах в отговор на предходния ви въпрос. Вместо да акцентираме на това сега да измолим от Бога да ни дарува сили да продължим живота си в здраве, морал и нравственост, ние се фокусираме само в материалното и земното. А това въобще не бива да го мислим, защото то е толкова измамно и преходно на фона на душата ни, която е вечна.
- Да, но дяволът ни изкушава сега с нови дрехи, телефони, компютри, които пазаруваме дори на кредит?
- Трябва да осъзнаем, че невинаги сме задължени да предприемем дадена стъпка, винаги имаме избор. А иначе изкушенията ги е имало винаги, още от Сътворението на света.
- Така като ви слушам, излиза, че Черният петък не е много съвместим с Рождественския пост?
- Никак! Християните сега навлизаме в един период на въздържание и смирение, а точно противоположното в България се случва. Защо? Вместо на 21 ноември в Деня на християнското семейство да излезем и да се порадваме: „Господи, благодарим ти, че успяхме и тази година да достигнем с Твоята помощ до този момент, дай ни сили да продължим...“. За съжаление и в медийното пространство рядко на духовното се отрежда централно място. Ето, например през ноември излъчването на оперното представление за св. Иван Рилски („Рилският пустинник“ - б.р.) по БНТ бе чак след 23 часа.
- Тъй като вече вървим и към финала на тази 2024 година, повече или по-малко са църковните бракове при вас?
- За съжаление като цяло с всяка година намалява желанието у хората да се венчаят. Тенденцията да се живее без брак е масова, което вече не бива да си го крием. Защото всичко това, което ни се случва, част от което е и това да се живее без брак, довежда до състоянието, в което се намира обществото и държавата ни. Това е резултатът - онова, което посадиш, това ще пожънеш. Не е случайно това казано. Семейството е основата, там се засажда доброто или лошото. А положението в много български семейства е много тъжно. Не се отделя внимание на личното отношение, на разговорите с децата. Те растат без необходимата грижа за моралното им формиране, което не ни води към нищо добро. И ние го виждаме това всеки ден.
- Децата растат с телефоните и с интернет.
- Да, но те после са фундаментът на народа и държавата. Трябва да се обърне сериозно внимание на семейството. Защото то е благословено от Бога. На сватбата в Кана Галилейска Иисус Христос благослови водата да стане на вино, като с това чудо показа, че бракът е благословен от Бога. Затова, нестъпвайки в брак, нежелаейки да живеем по християнски, постепенно се отдалечаваме от Бога, което има последствия. А след това искаме от Него нещо. Значи хем бягаме, хем искаме - няма как да стане.
- Освен в Черния петък всички погледи в света са вперени в президентските избори в САЩ. Някои анализатори изтъкват, че Доналд Тръмп е спечелил пред опонентката си Камала Харис и с това, че е символизирал голямото и задружно семейство. На фона на това политиците на прехода у нас сякаш са на другия полюс?
- Няма какво друго да кажа освен това, че без благословението на брака всичко останало се разпада бавно, но сигурно. Не ми се ще сега да влизам в детайли с имена, защото на едни Бог е дал повече деца, а на друг по-малко. Главното е, че всички сме Божии твари, но ако постъпвахме по Неговите закони, светът нямаше да е в това незавидно състояние. Както казва Господ – „раят вътре във вас е“. Ако използваме това, ще видим рая чрез начина си на живот и в отношенията помежду ни. Жалкото у нас е, че политиците, които са избрани от българския народ, водят междуличностна борба с омраза и нападки, вместо да си кажат: „Ей, тези хора, които ни избраха, чакат от нас да направим нещо добро за тях“. Дано го осъзнаят. Ние, православните свещеници, във всяка служба молим: „Господи, дай здраве и разум на всички, особено на управляващите“.
Любомир Старидолски
